Тома Белев: „Работа на бизнеса, а не на Общината е да създава туристически услуги”

Самоков 365

В дискусиите около новия център на Боровец и бъдещето на „Златния триъгълник” активно участие взе и Тома Белев. Професионалните му интереси са в областта на опазването на природата. Той е лесовъд, природозащитник и специалист по защитени територии. Членувал е в редица природозащитни организации, които в годините на прехода постигат много в областта на правната защита и устойчивото развитие. Определя себе си като прагматик и към днешна дата ревностно защитава каузите, в които вярва. Следи отблизо и ситуацията около Международния архитектурен конкурс за нов център на Боровец. На последната среща, в края на месец май, състояла се по инициатива на Сдружение „Боровец-1992”, екологът наблегна на това, че за да има резултат е необходима воля и от двете страни. Желание за диалог демонстрираха и собствениците на къщички, които открито заявиха, че не търсят конфронтация с Общината. И все пак…от всичко казано остана ли нещо скрито и недоразбрано, витаят ли в пространството незададени въпроси. Вижте още една гледна точка по тема, която остава с продължение и в очакване на благоприятна развръзка.

Г-н Белев, присъствахте на официалното представяне на проекта за нов център на Боровец в района на „Златния триъгълник”. Какви впечатления остави той у Вас, както и проведените предварително обществени обсъждания?

Не мога да кажа как са минавали обществените обсъждания на този конкурс и на този проект,  защото не съм присъствал на тях. Даже не знам дали е имало такива. От представянето му и от реакцията на присъстващите останах с впечатление, че и да е имало, явно е останало много недоизказано между общината и гражданите. Чух тежки думи и от едните и от другите, а това не трябва да е тона между властите и избирателите в едно демократично общество. Самото представяне мина по класическия начин на подобни представяния – резултати, мнение на журито, мнение на наградения. За мен по-интересна беше последващата кратка дискусия. Аз лично имах един въпрос, който така и не получи отговор – колко от дървесната растителност ще бъде загубена от този проект.

Някои специалисти определят апетитната територия не като „Златен”, а „Бермудски” триъгълник, заради многобройните интереси, които се преплитат там. Оправдана ли е подобна асоциация според Вас и намирате ли я за уместна?

Нормално е към територията на национален курорт като Боровец да има множество интереси. Ако ставаше дума например за имот в Ярлово, нямаше да има подобен интерес. Това е и работата на устройството на територията – да съчетава интересите.  Всъщност, това е за мен един от проблемите, който идентифицирах – интересът от бъдещото устройство се представяше само от общинската администрация. За мен това е неестествено – от логична гледна точка, общината не може да има интерес извън интереса на жителите си.  Липсваха ми мотивите за избор на устройство само на една малка част от курорта, вместо да се търси една по-голяма перспектива.

Това, което е важно да знаем е, че устройството трябва да решава проблеми. Никой не устройва за удоволствие. И на обсъждането чух само един проблем да бъде артикулиран – съществуващите сгради са грозни. Подобни проблеми не се решават с устройство, с промяна на функциите или нова загуба на гора, а с архитектура.  Аз съм убеден, че ако сегашните ползватели имат малко по-голяма сигурност от досегашната година за година, те биха инвестирали в по-добра архитектура.

Искам да отбележа, че ако в този триъгълник общината действително инвестира между 30 и 50 милиона обществени средства, той действително ще стане златен за самоковци.  Все си мисля, че независимо от доброто финансово състояние на общината трябва да се избере дали това е най-смисленото вложение. Считам, че общините не би следвало да подменят частната инициатива. Да създава туристически услуги е работа на бизнеса, не на общината. Идеята за т.нар. „доходни проекти“ – проекти в които общината инвестира, а после получава приходи, които използва за други цели е идея от началото на 20 век. Тогава са създавани така наречените доходни здания – някъде са били успешни, а другаде са станали финансова яма. Съвременният подход е общините и държавата да създават условия за развитие, а не д а конкурират бизнеса.

Както вече споменахме темата е значима и не излиза от актуалност за самоковци по ред социално-икономически причини, свързани с развитието на курорта и поминъка на хората, работещи в него. На моменти те придобиват дори и политически нюанс. Вие намирате ли поводи за притеснение от гледна точка на екологията и опазването на околната среда?

Не мисля, че може да се очакват сериозни екологични проблеми даже да се изсече изцяло и бетонира целия имот. Независимо от това, аз като лесовъд считам, че повече гора е по-хубаво от по-малко гора. Точно заради това не споделям големият възторг от награденият  проект – да предвидиш да изсечеш естествена гора за да може да засадиш улични дървета е малко странно за планински курорт от типа на Боровец.

Какви предимства и недостатъци намирате в проекта, предложен от британските специалисти и ще доведе ли неговата реализация до реална промяна във визията на курорта?

Мнението ми на потребител на планински курорти е, че авторите са избягали от основната идея на този тип курорти –  рекреация и почивка в природна среда. Съмнявам се, че и половината функции, с които е натоварено предложението на първопремирания проект имат смисъл в курорт като Боровец -да изсечеш гора за да им намериш място – музей, информационен център, закрита спортна зала, полуотворени изложбени пространства  и т.н. Архитектурата  е добра, но тя е подходяща за градска среда. В нея се набляга на вертикалната връзка паркинг-магазини/заведения, която е връзката на един мол. Не мисля, че е оправдано да прокарваме мол-културата в планината, нейното място е в градовете (ако изобщо счетем, че има място).

Като потребител спадам към групата, която предпочита повече природа пред по-малко природа, по-малки архитектурни обеми вместо по-големи, повече разнообразие и избор, пред по-малко разнообразие. Разбирам, че това е въпрос на вкус и има туристи, които ще предпочетат обратното. Точно това е смисълът на дългите обсъждания и широкото участие – да не се допуснат скъпи и невъзстановими грешки. Ако бях на мястото на общината щях просто да попитам туристите. На обсъждането имаше един английски гражданин, който попита след него „ама защо искат да ги махат тези малки и симпатични заведения, аз идвам само заради тях и техния дух “. Мисля, че може и други потребители да имат това мнение.

Имате ли наблюдения от подобни мащабни проекти, реализирани в други страни?

Виждал съм много скъпи проекти за обществени пространства и у нас и в чужбина. Някъде се оказват смислени, другаде – неудачни. Само да напомня социалистическите градски преустройства преди да дойде дипломатическия корпус. На кой му харесват те днес и колко струва поддръжката им?

Изобщо подобен проект за устройство на публична територия трябва да се гледа и от гледната точка на поддръжката и разходите през годините. В момента този „златен триъгълник“ носи приходи за общината и много малко разходи. Но ако се реализира планинският мол трябва да се знае, че той ще изисква средства за поддръжка и нови бюджетни бройки. Точно заради това е смислено да има социално-икономическа оценка на алтернативите на териториалното устройство. Ние, заедно с най-големите туристически организации, настояваме такава оценка да се въведе в закона от поне пет години. Местната общност трябва да може да избира между различни видове устройство и техните последици. Сегашното ползване е с повече местни работни места, с по-малко приходи в общината, но и пренебрежими разходи за нея, включително никакъв публичен персонал. Новото устройство, което предлага конкурсът е с повече приходи, но и повече разходи за общината, съчетано с повече публичен персонал и вероятно по-малко работни места за местните. Има над какво да се замислят и изберат гражданите на община Самоков.

Оптимист ли сте?

Аз съм оптимист за всеки процес, в който виждам активност на местните хора. Бъдещето на всяка общност зависи от активността на членовете й. Няма как да се постигнат големи ползи за общността без дискусия и без участие на всички.

Какво послание или призив бихте отправили към самоковци?

Интересувайте се това, което се случва в общината и участвайте активно в процеса на взимане на решения. Това не е само грижовно отношение към това как се харчат Вашите данъци, а грижа за бъдещето на Вас и Вашите деца. Ние като граждани трябва да бъдем отговорни към това бъдеще, а това се случва само когато имаме отношение и го изявяваме.