Анелия Балабанова
Тези дни на нов глас се заговори по темата за бежанците. Неофициално се тиражират позабравени от преди време слухове, че се правят огледи във връзка с това казармите в Самоков да се превърнат в центрове за настаняване на бежанци. Кметът Георгиев категорично опроверга тази информация и заяви, че до неговото знание не е достигало нищо подобно. Факт е обаче, че именно към подобни обекти е насочено вниманието институциите за подслон на лицата, пристигащи страната и търсещи убежище. Местата, които се оглеждат за бежански центрове се пазят в строга тайна, тъй като има притеснения, че местното население ще се вдигне на протести. Бившите военни поделения се оказват подходящ избор поради няколко причини. На първо място разположението им, големината и условията, които биха могли да предложат на обитателите.
С наближаването на зимата натискът от бежанци по границата ни все повече се засилва, а центровете за настаняването им се пръскат по шевовете. За това се обмисля отварянето на още няколко бежански лагера, които да поемат потока от нелегални мигранти. За опазването на границата, която е външна за Европейския съюз, България очаква помощ от страните членки. Поне три бивши военни поделения в областите Бургас, Ямбол, Хасково и в Югозападна България се подготвят за бежански лагери. Единият от вариантите е поделението в елховското село Бояново. 300-те декара обаче от години не се стопанисват и са в руини. Поделението е изоставено през 2003 г., а още през 2013 г. имаше планове за превръщането му в миграционен център. Оглеждани са бази и на други места – Радомир, Момчилград, Ардино. Според хора от МО и МВР сред плановете за откриване на още три бежански центъра е и терен в Северна България, който да поема мигрантите заловени отвъд Стара планина. Сред спряганите е и някогашното поделение в Кресна, ликвидирано през 2000 г. В Харманли, където негодуват срещу лагера още при създаването му преди 3 години, недоволството нараства. Хората са против бежанският център да бъде разширяван. Зачестилите височайши визити определено правят впечатление на местните.
Освен предмет на различни хипотези – „за” и „против”, „къде” и „как” се оказа, че човешкото нещастие може да се превърне и в печеливш бизнес за някои не толкова чистосърдечни люде. Доказаха го и случаите от последните дни с погубените човешки животи в р. Дунав, които никакви пари на света не биха могли да компенсират. Що се отнася до Самоков, за града ни като потенциален бежански лагер се говори не от вчера. Предмет на неофициални обсъждания и коментари преди време бяха съвсем конкретни места – Долното поделение и почивните станции над Говедарци. Радващо е, че за момента всичко това е в сферата на хипотезите и предположенията, защото никой не би могъл да прогнозира евентуалните последствия.
