Спорт

Стела Йорданова: „Успехът невинаги е по правата, понякога е зад ъгъла и чака да го вземем оттам“

Мария Галчева

13579712_10207136542873025_985639477_oПоредицата продължава. И то по-силна и вълнуваща. Няма начин да не сте чули за изключителното представяне на нашите състезатели по спортна аеробика на Световното в Южна Корея. Невероятни две 4-ти места завоюваха гимнастиците от Самоков. Смесената двойка Анита Гаврилова и Ангел Казаков и Стела Йорданова. Огромен успех за България и най-вече за Самоков.  Няколко пъти тази година повторихме тезата, че Самоков е епицентър на таланти.

Българските юначета показаха на света, че има едни таланти от малка България, които имат огромен хъс за победа и го преследват на всяко състезание. Толкова много гордост и радост ни донесоха. За тия моменти, ние, хроникьорите, даваме мило и драго – те са извън ординерното, стандартното и са добрата новина. Да, неглижираме я, но това е истински трогателното – другото е само рейтинг.

Тази седмица наш гост е Стела Йорданова, която след известно прекъсване се завърна повече от успешно към аеробиката. Защо, как, какво я е накарало да вземе решението да продължи, ще разберете малко по-нататък. Тя е пример за това как след като за малко се откъснеш от тренироките, след това се завръщаш към тях с пълна сила и имаш мотивацията да се пребориш с това време, което си пропуснал и да наваксаш. Затова се иска характер, воля и дух.

Стела след големия си личен успех застава пред мен и пред „Самоков 365“ тази седмица.

След известно прекъсване отново се състезаваш. Как се чувстваш, Стела?

По-добре от всякога! След завръщането ми постигнах най-сериозните си успехи в спорта. Само преди броени дни приключи Световното първенство по спортна аеробика в Южна Корея, където завоювах едно четвърто и едно пето място, съответно в категориите тройка и групи. Подобно класиране на такъв престижен форум е на само мой личен успех, но и успех за една малка държава като България при конкуренция на такива сили като Русия, Корея, Япония, Виетнам, САЩ – общо 45 държави и 1000 състезатели!

Какво те накара да се откажеш и впоследствие какъв беше мотивът ти да продължиш?

Все още не бях достатъчно осъзната – какво точно правя в залата, за какво се боря! А и докато аз прекарвах часове в усилени тренировки, моите връстници имаха време за всякакви други занимания. И на мен ми се искаше повече свободно време, по-малко правила и задължения… Но една случайна среща в един летен ден с треньорите и отбора ме накара да осъзная колко ми липсват.. А и те споделиха, че аз също им липсвам, че вярват, че мога да постигна много и ще е страхотно да се върна… Споделих с мама. Тя ми каза – „Ти реши да напуснеш, решението дали да се върнеш също е твое, но трябва да бъдеш сериозна. Не може днес едно, утре друго“…и така се оказах отново в залата…

Какво е началото на пътя на един шампион?

Много лишения и болка. Един шампион не влиза в залата като шампион, не се ражда такъв. Това са години труд, ежедневно. Колкото и талант да ти е даден, трябва да знаеш накъде и как да го насочиш и развиеш… В моя случай нищо не ми беше дадено даром, освен може би добрия ми отскок…и хванах момента и скочих чак до четвъртото място на световното…

Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?

Мама беше близка със създателите на клуба – Гиргина, Камелия и Светла Атанасова. Като разбрала, че ще се развива този спорт в Самоков решила да ме запише, но съм била много мъничка – само на четири. Затова изчакала да достигна изискваната тогава възраст. Заведе ме в залата като станах на шест. Помня само, че имах малко синьо клинче и малка синя блузка, розова чантичка с червилца… Първата ми треньорка беше кака Рали – Ралица Стоянова…

Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?

Тези спомени са ми доста бледи, но знам, че пъвият ми медал е във възрастова група 7-8. Със сигурност тогава не съм била много добра, но за мен беше вълнуващо да ме наградят. Не заради съревнованието, а заради това да изляза там пред публиката и да се кача на стълбичката.. Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки.

13566234_10207136542793023_1697329577_n

От кое се лиши в името на това да си успешен спортист?

За хората извън спорта изглежда, че спортистите се лишават от свободно време, излизания, кафета, приятелства, гаджета.. Но според мен ние печелим много повече. Спортът ни учи на много неща, на които нищо от изброените не може да ни научи. Да сме сплотени, дисциплинирани, да се борим, да си редим приоритетите, да награждаме себе си. Да знаем, че успехът не винаги е в първото чекмедже, което отвориш. Трябва да имаш търпение да продължиш да отваряш, докато намериш това, за което си се трудил. Необходима е не само упоритост, но и търпение…

Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти самa за себе си възприемаш успехите си?

Всички искрено се радват за моите успехи, аз също.. Трудът ми се възнаграждава.

А когато не успееш да се класираш добре – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?

Казвам си, че винаги има следващ път. Нищо не е свършило. Защото наистина трябва да има търпение, успехът невинаги е по правата, понякога е зад ъгъла и чака да го вземем оттам.

Стела в свободното си време – какво обичаш да правиш?

Да чета, да слушам музика, танцувм. Разходки сред природата. Да опитвам нови неща. И най-вече да бъда сред близки и любими хора.

Кои са твоите опорни точки?

Семейството, приятелите и треньорите.

 Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?

Не искам да правя завой..на все още не съм сигурна как виждам себе си, само времето ще покаже.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close