Станислав Ласкин от „Фермата”: Наградата от 100 хил. лв. не може да ме направи толкова богат, колкото се чувствам в момента

Анна Манова

Едно младо момче от Доспей успя за няколко месеца да се превърне в любимец на почти цяла България. Това стана след участието му в популярния телевизионен формат „Фермата”. Станислав Ласкин спечели симпатиите на публиката с неподправения си натюрел, сръчността си, присъщата му прямост и не на последно място със забавните си изрази и случки. Благодарение на съвкупността от всички тези качества той беше сочен за един от сигурните финалисти и дори основен претендент за голямата финансова награда. Нашенецът, който от няколко години се занимава главно с дърводобив, отпадна от играта само няколко дни преди финала именно на дуел, включващ цепене на дърва. Но излизайки от предаването той получи най-голямата награда – симпатията на хората, които го подкрепят и му се радват. Това се усети от срещата му със самоковски ученици, състояла се в средата на месец декември в Младежкия дом в Самоков. Ентусиазирани децата очакваха своя любимец, въоръжени с телефони за снимки.

Дни след напускането му от предаването се срещаме със Станислав, за да разкаже за преживяванията си във „Фермата”, за очакванията и реалността, и за пътя му оттук нататък.

 Кое те подтикна да се запишеш за участие в третия сезон на телевизионното предаване „Фермата”?

Един ден, когато с брат ми се прибрахме след работа и докато си ровех из интернет видях, че има обявен кастинг за „Фермата”. Отворих сайта, попълних формуляр, прикачих снимка и зачаках. След известен период от време ми се обадиха, че съм одобрен за кастиг. Явих се на него и така се подредиха нещата, че ме избраха за участие в предаването.

Зрителите, които следят подобни риалити предавания, често изразяват съмнение по отношение на това доколко реални са нещата, които се излъчват и дали зад камера не са предварително режисирани. Наистина ли е било толкова първобитно всичко в началото и сте били подложени на студ и глад?

„Фермата” е реално предаване, което не е нагласено. Всичко е истинско. И всичко си постигаш сам. Гладът също е истински. Много пъти, след напускането ми на предаването съм чувал да казват, че ни хранят зад камера. Ние не бяхме обречени на глад, имахме достатъчно продукти, за да се храним качествено, стига да има кой да го сготви както трябва. Както сами сте видели готвенето не беше едно от най-добрите неща във „Фермата”. И затова излезе така, че гладуваме, а причината беше, че не сме били способни да си сготвим с онова, което разполагаме. Или пък тези като мен, които могат, защото аз съм завършил такова училище, не са имали време от прекалено много други физически задачи. Работата също беше много и ни чакаше нас. Всичко сме изградили със собствените си ръце и глави. Казвам глави, защото сме измислили как точно да го направим. Накрая, когато настъпиха зимните месеци студът си беше реален. Разположението на самото място на „Фермата” е в близост до язовир, а покрай него ставаше течение. Намирахме се и между две планини и слънцето ни огряваше за кратко. И заради тази съвкупност от неща се случваше да ни е доста студено, особено вечер. И ако нормалните хора се събличат преди да си легнат, ние се обличахме и чак тогава си лягахме.

Покриха ли се твоите лични очаквания спрямо това, което си гледал преди като зрител и после като участник?

Предаването ми е харесвало като зрител. Това беше и причината да се запиша за участие. Но съм си мислил, че е както се изразяваше Папи в тoзи сезон – „по-айляшко”. Но всъщност не е. „Фермата” е риалити за кадърни и контактни хора.  Там никой не ти дава нищо на готово. Тя е като една центрофуга, която изхвърля по-слабите играчи. Това е стратегическа игра. Но както и Гинчев сподели, някои неща са Божа работа. Ще дам пример със себе си. Смело мога да кажа, че аз бях определян за един от най-силните играчи, един от най-добрите и най-можещият в цепенето на дърва. И се оказа, че отпаднах точно на цепене на дърва.

Не те ли беше яд да отпаднеш точно на това, в което си най-силен?

До там е бил пътят ми в играта. Не съжалявам за нищо. Паричната награда от 100 хил. лв. не може да ме направи толкова богат, колкото се чувствам в момента. Радвам се, че хората ме уважават. В предаването нямахме достъп до телефон и социални мрежи, като цяло нямахме достъп с външния свят и не знаех дали изобщо някой ме харесва и подкрепя. Прибирайки се вкъщи осъзнах колко много хора ме харесват и се радват, че осъществяват контакт с мен. Много съм щастлив. Това е по-голяма печалба от наградния фонд във „Фермата”.

Преди дуела ти с Гечо имаше възможността да се срещнеш и поговориш с брат си за кратко. Какви бяха твоите лични страхове и притеснения за реалността отвън?

Притеснявах се за близките – за майка ми, за баща ми, за брат ми, за приятелката ми Теодора. Дали тя ме е отписала или не ме е. Поинтересувах се за хората, с които работим. Защото все пак след живота, здравето и както обичам да казвам аз –  свободата, се нареждат парите.

Ти беше един от малкото, които още от самото начало точно и конкретно заяви, че влиза в предаването заради наградата.

Истина е, че парите са движещ елемент за нашето съществуване. Аз влязох в предаването заради съвкупност от неща, не само и единствено за парите. Искрен съм.

В едно предаване от този тип колкото и да надделява състезателният принцип, все пак не са без значение и човешките взаимоотношения. Успява ли човек да създаде приятелства или всичко остава в сферата на конкуренцията?

Мога да кажа, че във „Фермата” имам много добри познати. Трудно наричам някой приятел, защото за мен това има специално значение и се доказва във времето. Надявам се занапред в живота повечето участници във „Фермата”, дори ако е възможно всички, да си създадем трайни приятелства. Когато загубих в предаването и после имах възможността както аз, така и останалите отпаднали участници да се върнем обратно, осъзнах колко много от играчите ме уважат и ми се радват. Мислех си, че освен Владо Каролев и Владо Николов никой няма да иска да гласува за мен при евентуалното ми продължаване. Ако не се бяха стекли по този начин нещата. Оказа се, че те масово са искали да гласуват за мен. Сигурно са видели нещо в мен.

Тримата – ти, Алек и Папи бяхте наричани „Бермудски триъгълник”. Папи излезе по-рано, но с Алек останахте приятели до напускането ти. Не се ли чувстваш предаден от Алек и направения от него избор? Реално той те изправи  на дуел с Яни и те отпрати вкъщи 6 дни преди финала.

Така излезе, че Алек предаде Гечо, Яни и мен. Той беше обещал да направи женски дуел. Марина сподели в предаването, че ако е била наясно, че ще се случат нещата по този начин никога не би направила Алек фермер. Пожелавам на Алек успех. И ако навън не продължи да бъде с Валерия и техните отношения приключат, той сам ще осъзнае, че е направил грешка. Едно е да уважаваш да жената, с която имаш брак и деца, друго е да си заслепен от някаква мимолетна авантюра. И в резултат на това да не спазиш мъжкото си обещание и да жертваш приятел, заради моментно увлечение.

А ако ти беше попаднал в подобна ситуация?

Доколкото се познавам – на 30 години съм и мога да кажа, че мога да разбера дали една жена иска да бъде с мен или не. В случая Валерия не го иска, според мен. Алек е заслепен. Аз не съм се чувствал по този начин. Но си мисля, че бих спазил поетото обещание. Дори самата Валерия го молеше да я прати нея на дуел, но той твърдеше, че иска да я предпази. Това за мен беше глупаво, защото само след няколко дни предаването свършваше за всички. А животът продължава извън „Фермата”.

В предаването се показа като доста сръчен млад човек и като човек, който обича да се забавлява. Кой беше най-забавният момент в предаването?

Забавните моменти бяха много. Те се раждат на момента, когато се съберем и си правим някакви циркове помежду си. Цялото преживяване от тези три месеца беше един забавен момент за мен.

Ти си създател на няколко култови реплики, които останаха да циркулират и извън формата.

Да, лафовете са два. Единият е: „Сети Уи се?” и „Е, курорте”. Другите са на Яни, който аз много уважавам – „Ох на дяда” и „Да сме живи и здрави”.

Ти стана всеобщ любимец и дори беше сочен за един от сигурните финалисти. Как реагираш на тази твоя популярност и разпознаваемост?

Аз наистина до преди няколко дни не съм и предполагал, че съм любимец на някого. Във „Фермата” целта ми беше да не се изложа пред семейството и приятелката ми. Държах се естествено. И явно това ми поведение е накарало хората да ме харесват.

А оттук какво следва за Станислав „Сети уи се” ?

С брат ми имаме мечта да създадем собствен цех за мебели. Но да произвеждаме неща не за масовия вкус, а бутикови, изработени от корони, клони и корени на дървета. И сега се занимаваме с нещо подобно, но в много по-малък мащаб. Надявам се да реализираме нашата мечта и цехът да бъде в Самоков или околността. Излизайки от „Фермата” осъзнах, че имам доста фенове и реших да направя тениски и ключодържатели. Това не е с цел да изкарвам пари. Моето желание е да радвам хората, пуснал съм ги на символични цени.

И за финал какво е твоето пожелание към всички наши читатели и твои почитатели?

Ще кажа нещо, което обичам да използвам. Пътят е само напред и нагоре, защото предадеш ли се потъваш.