Седмицата
Спешната помощ – абсурдите на дневен ред
Все по-абсурдни стават случките, свързани със спешната помощ в страната ни, а какво остава на местно ниво. Миналата седмица беше записан още един случай в графа “И невъзможното става възможно!”.
Жена, която е дългогодишен медицински работник претърпява ПТП, в следствие, на което лежи на асфалта пред болничното заведение. На мястото идват полицаи, реагирали далече по-бързо от медицинския персонал. Съзнавате ли колко е абсурдно – да си кадър на същото това заведение, което нехае за теб, и близо 30 минути да лежиш в несвяст, а належащата спешна помощ да ти се окаже от… полицай!
В този момент на случайно преминаващия човек, свидетел на случилото се, му става блудкаво в душицата, нещо като камък му засяда в гърлото, защото разпознава човека. Да, тя има име, лице, семейство и е изключително добър и отзивчив човек. Лаборант! А спешната помощ, която е само на един завой разстояние, отсъства. Може би не е разбрала за сигнала или пък е много заета? Тук може много да се пише и каже… но дали има смисъл? Историята, разбира се, има продължение в същия дух, която едва ли ще изненада някои – линейката е заета, пък е без бензин, после няма кой да придружи пациента до столична болница, изобщо ситуация – спасявай се сам, ако можеш…
Делото на давещия се е в ръцете на самия давещ се или перифразирано – спасението на пациента е в ръцете на самия пациент, защото спешната помощ не е нито спешна, нито помощ!