Мария Галчева
Пламен Лобутов
Януари е. Какво да се случва през януари, освен да вали сняг и да е студено? Истинска зима е. Дебел сняг – дебел комат, казва народното поверие. А в България хората така са се ошашкани, че зимата е заменена едва ли не с бедствие. Едно време нашите баби и дядовци помнят далеч по-големи снегове и никой не е мрънкал.
Всяка година, когато падне по-обилен сняг, ние започваме да ръмжим по една тема. Пак ще се върна малко назад, търсейки опорна точка във времената, когато снегопочистването не беше грижа на различни фирми – отново по-възрастните разказват, че то е било грижа на държавата и всички са се мобилизирали и се се справяли с положението доста по-ефективно в сравнение с наши дни, когато в рамките на две седмици два пъти се затварят магистрали. Съвсем откачихме. Животът тук спира и започва, воден от атмосферните условия. Сигурно лятото, щом жегата стане непоносима, асфалтът ще се разтече и ще чакаме да захладнее, за да стегне.
Бедствието не идва от зимата, ако изобщо можем да използваме думи като бедствие или апокалипсис, които звучат адски ненормално на фона на една нормална зима. Цялата тази малоумщина идва от неадекватни действия на хора, непреценили ситуацията, от изненадани /винаги по това време на годината/ и от мерак да се печелят пари.
През януари преживяваме типичните неудобства за това време на годината. И по правилник – нали знаете, че трябва да спре да вали, за да започне да се чисти? Да, но при нас може да спре да вали и в края на месеца или през февруари. Какво правим тогава?
Съвсем настрана оставям факта, че пътища от републиканската пътна мрежа виждат снегорин толкова рядко, че почваме да смятаме за чудо видим ли такъв. Кой е отговорен за това дали се спазва изпълнението на клаузите по договорите за почистването? И защо трябва да сме някакви пазванти на хора, които се предполага, че са поели отговорност за даден път? По него са животите на толкова хора, които ежедневно пътуват – не ви ли е поне малко срам. Кога и как се извършва опесъчаването? Все въпроси, на които чакаме отговор, който да не е имагинерен.
Това е бедствието – не зимата сама по себе си. Бедствено-цинична е цената на винетката, когато разбираме, че пътищата са някакви писти и половината от тях са затворени. Това е зимата. А през останалото време на годината се чудиш колко кръпки още могат да се нанесат по тях и колко по-здраво може да раздруса.
Зима е, уважаеми, при това здрава и люта. Запретенете ръкави и почистете пред домовете си – малко, но от сърце. Сложете си и зимните гуми – не бъдете герои. А за улиците – ще ги гледаме още дълго време такива бели, скрили прахта и мръсотията. Дано се почистват и опесъчават редовно, защото хората не са слепи. Те дават, но и изискват в името на уважението и на елементарните условия за безопасност.
