Мария Галчева
Тези момчета не са подвластни на ограниченията в движението. Когато дойдоха в редакцията на „Самоков 365”, изпълниха атмосферата с ентусиазъм и няколко чифта очи весело светнаха срещу мен. Признавам си, че не знаех какво е фрийрън – думата е английска и означава в превод свободно бягане. Чета и гледам клипчета в интернет и си мисля, че тези юнаци са извън границите и обсега на гравитацията. Свободни и любопитни, самоуки в това, което вършат, те са изключително „заразителни” с мерака си да бъдат буквално над нещата.
Прочетох още, в намерението си да не изоставам от тийн тенденциите, че хората бъркат фрийръна с паркур или ги използват като синоними. Но всъщност това са два различни спорта.
Паркур произлиза от френски и буквално означава “преход на боеца”. Спортът става известен у нас след появата на филма “Ямакаши”. Представлява движение в градска среда, като целта е да се преодолее разстоянието между два обекта възможно най-бързо.
Фрийрънът е спорт, съчетаващ паркур и стрийт трикинг (изпълняване на сложни улични трикове и салта). За фрийрънърите на фокус са акробатичните елементи. Целта им не е да преминат разстоянието бързо, а възможно най-сложно, като наблягат на креативност и екстремност.
Така и тази симпатична групичка решава да се усъвършенства и търси начини. И ги намира, разбира се, макар и доста нетрадиционни.
„Ние тренираме на едно сметище в близост до „Самел”, там в горичката. Облагородихме си едно пространство, използваме трици и 2 гуми от трактор. От гумите скачаме върху триците Никой не ни прави забележка, че използваме това място, то е далече и затова никой не ни се кара.”
Около 15-20 човека тренират там, но в ядрото на групата са Асен, Георги, Даниъл, Любовой, Даниел. Те ми разказаха, че този вид спорт не е толкова разпространен и че предимно се организират фестивали, на които всеки показва, каквото може. Всичко започва от Даниел Попов, а покрай него се запалват и всички останали.
Основният проблем на момчетата е именно мястото, на което тренират – в гората, на изоставени дюшеци и на гуми от трактор. Затова и чрез нас те се обръщат към властта за помощ и съдействие. Това обмислят още от миналата година по време на празника на града, когато видели кмета и опитали да го впечатлят с уменията си. Тогава той ги заговаря, но нещата някак си замръзват в пространството и с намерението да се опита, ако има помещение в залата, да го предостави.
Какво е необходимо, за да могат момчетата да тренират спокойно?
„На нас ни трябват меки тепихи или нещо подобно. То като цяло съоръжението е доста скъпо – при нас триците са заместител на тепихите. Гумите ги закопаваме в земята, за да не мърдат. Като скачаме, събираме трици от всякъде. Веднъж носехме един мръсен мокър дюшек през целия град, бяхме точно като клошари.”
Докато децата се надяват някой да откликне на молбата им, тренировките продължават, независимо от това, че е имало и наранявания понякога. Преди да отидат да скачат около завода са скачали при ЗРТ, по детските площадки, при Гранд, при ЦУМ, дори от гаражите на хората. Разбира се, те са зависими от времето. Ако вали, няма как да се отдадат на любимото си занимание, а да се приземяваш върху мокри трици и листа вероятно не е приятно преживяване – както за децата, така и за техните родители.
„Иска ни се да съберем подписка, с която ако може да ни отпусне някакво минимално съоръжение и ако може да се разрасне групата ни” – казват децата на финала на нашата среща. От тях разбирам, че е имало и други желаещи, дори момичета, но когато са видели при какви условия се развиват те, са се отказали.
В последно време все говорим как трябва децата да обръщат поглед към дейности, различни от компютъра или таблета. Безспорно е така, но дали действаме в посока подкрепа, когато наяве се появи едно подобно желание. Те не искат много – искат само помещение, в което да има няколко съоръжения и тепих. Вероятно това не струва много – изисква малко желание и отзивчивост, както и това към тях да не се гледа като към касичка, защото децата тренират без треньор и нямат никаква приходна част. Те са една група, обединена от желанието си да надвие гравитацията и да изпълни по най-красивия и сложен начин елементите, характерни за фрийръна.
