Димитрина Божилова
Преди време в Руския клуб имахме желан гост – певицата и актриса Раиса Полякова. Тогава останахме възхитени от техните изпълнения. Полякова прие поканата отново да гостува и на 23 април тя напълни с желаещи да чуят уникалните й изпълнения Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”.
Сцената е превърната в едно малко кътче на руската природа – две-три брезички, пейка, масичка, самовар, чаша за чай и филийка хляб. Водещата на концерта Яна Василева представи певицата и актрисата, която е родом от прекрасния Петербург, но омъжена за българин и живееща в България. На пулта за музикалното оформление е дъщерята на Раиса. На всички присъстващи при влизането в салона бяха закачени лентички Георгиевска лента /черното олицетворява дима, а червеното кръвта/ и е символ на „Аз помня, аз се гордея”/. Концертът е посветен на 70-годишнината от победата и края на Втората световна война. Затова Раиса – една солидна, красива, истинска рускиня беше подбрала песни за войната, за победата, руски романси и др. С много артистичност, с висок професионализъм тя изпя „Синии платочек”, „Стариний валсь”, „Тëмная ночь”, „Самарянка”, „Прощай любимий город”, „Альоша”, „Три танкиста”, „Катюша”, „Песен за летците”, от филмите „Летят жерави”, „40 мига от пролетта”, „Четвъртата височина” и др. Докосна се и до творчеството на Владимир Висоцки. Силно ни развълнува една от любимите й балади за майката, която все се надява, че когато свърши войната, вкъщи ще се върне нейното момче и ще потропа на вратата, но уви, той е останал някъде по полетата на войната.
Раиса сподели, че на два пъти е приготвяла куфарите, за да се върне в Русия, но е оставала. Благодари на българите, че запазиха от разрушаване паметника на Альоша в Пловдив. Раиса изразяваше, преживяваше чувствата, вложени в текстовете и с това предизвикваше бурните аплодисменти на публиката. На повечето песни и ние пеехме с нея. Особено се прояви Боримир Никушев от Бели Искър. Роден е на 16 август 1953 г. в деня на Виенската конференция за мир. Баща му Борис в чест на този паметен ден кръстил сина си Боримир. Той пя в дует с Раиса, даже изтанцуваха няколко такта.
Ден на победата –
това е празник,
това е радост
със сълзи в очите…
С тази голяма песен „День победы” Раиса завърши своя прекрасен концерт и каза: „Нямаше да я има Европа, ако го нямаше този ден. Не се срамувайте да разказвате истината на своите деца и внуци за онези години! Чаровната певица получи много цветя – от името на читалището, от Руския клуб, от руските снахи в Самоков, от приятели и почитатели. А тя обеща отново да дойде в Самоков, защото го е заобичала, а и има вече много приятели тук.
