Анелия Балабанова
Карловското село Каравелово пресъздаде някогашната жътва и вдигна сватба отпреди 100 години с участието на над 100 местни жители. Жителите извадиха от раклите народните носии на своите предци, за да се пременят за сватбения ден. Ритуалът, изпълнен в две старинни къщи беше заснет като художествен филм, чиято премиера се очаква в началото на есента. Диктор е самоковката Зоя Станкова. С участието си тя се впуска в едно ново предизвикателство – озвучаване на снимачна продукция, но то отново е в позната за нея светлина – опазването на историята и традициите от миналото. В този дух са и двете книги, на които тя е автор – свързани със 100-годишнината на хор „Рилска песен” и историята на Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”, а и предстоящите две, които пише в момента – отново свързани с читалищна дейност и история, но този път засягайки карловския край. Озвучаването на възстановката е и в контекста на различните фолклорни фестивали в страната, където често може да я видим като водещ.
„Изключително впечатлена съм от отношението на кметицата на село Каравелово – госпожа Червенкова. Имам възможността да работя вече с повече читалища от карловска община и имам поглед над доста ситуации. Някъде кметовете всячески се стремят да дърпат назад читалищата, някъде работят със страхотна стиковка помежду си кметство-читалище, другаде читалищата са отдръпнати от кметствата – една наистина тъжна история.
В Каравелово аз видях една всеотдайна кметица, която с всички сили и най-вече с цялото си сърце работи за своето село, за своето място. Работи, чрез сдружение „Любен Каравелов“, за да съхранява и развива, за да има ново, но и старото да съществува. Не го казвам с идеята да я лаская и то публично, но съм очарована от отношението, думите и делата на тази жена и безкрайно благодарна, че ми гласува доверието да ме покани и да стана част от нейния екип и от този безценен проект, който предстои да се популяризира.
Неописуемо е чувството да се докосваш до миналото, да го извадиш от нафталина, примерно и да вдишаш аромата на корена, на предците си, на някогашния ден. Удивително е! Настръхва ти сърцето, буквално!
В интерес на истината, щастлива съм, че в последните пет-шест години все по-често се връщам назад и все по-често имам привилегията, образно казано, да седна на една маса с историята – да пиша, да чета, да търся. Това е една голяма отговорност и се изисква не по-малко отношение и сърце. Просто, не го ли правиш, оставяйки част от себе си в каквото и да било няма смисъл. Хубаво е човек да разпръсква парченца от душата в делата си, тогава всичко има друга стойност, а далеч от материалното е истината, както в този проект с филма, така и в много други, които не се стремят към пари, а към вечност, към повече време на този свят и сред различните хора.
Смятам, че има някаква карма. Всяко нещо те избира, намира и вкарва в неговия си ритъм, а ти просто трябва да туптиш – на сцената, на листа, в мисълта. Да не спираш никога. Да не губиш искрата и вдъхновението. Да не губиш себе си в този доста безчовечен свят. Човек трябва да използва възможностите, които му се дават и да помага там, където вижда, че има смисъл и пак казвам, че има сърце!
Работи ми се. Работи ми се, с хора, които горят наистина и с които можем да „палим“ огньове в традициите, на сцените, във всяко едно нещо, вече не ми влага дори мисъл в работа с хора, които или нямат пламъчето в себе си, или се опитват на сила на го запалят. Нещата са елементарни и казани много преди нас – или го носиш в себе си, или не. За всичко е така.“ – емоционална беше в думите си Зоя Станкова пред нас.
Заснетият филм започва с разказ за някогашната каравеловска сватба на баба Гена Серкьова, коята на 1-ви юли навърши 104 години. Столетницата споделя моменти от подготовката на своята сватба с покойния вече Марин Серкьов. В продукцията намират място всички ритуали, съпътстващи най-важното събитие в човешкия живот – създаването на семейство и пътя към него – рясането на булката, бръсненето на младоженеца, ритането на менчето с водата.
„Карлово пази в спомени, снимки, разкази не само сватбените традиции и ритуали, но и цялата обредност на селото. С времето част от тях са отпаднали и са останали в миналото. За да не се загубят съвсем, първоначално мислехме да направим само възстановка на сватба отпреди 100 години. В последствие обаче узря идеята това да бъде запечатано във филм” – споделя кметица на Каравелово Славка Червенкова. Основната инициатива за съхранението и пресъздаването на жътвата и сватбата в Каравелово е на г-жа Червенкова, а изпълнението става чрез местното сдружение „Любен Каравелов”.
Филмът ще има официална премиера в началото на есента в центъра на Карлово. Оператор и монтажист е Манол Николов. Това не е първият му проект за популяризиране чрез видео на българските традиции и култура. В неговия канал Shoptopstudio Channel в Youtube има интересен плейлист – “България – Империя на духа”, където може да се насладите на филми, гледани от зрители на телевизии в България, Великобритания, Канада. Настоящата продукция има и 15-минутна версия с дрон, дело на Христо Недялков. Тя успява да запечата и пресъздаде красотата на Каравелово – едно от най-красивите и живи села в Стремската долина.
