Анелия Балабанова
Райово си има история като всички села в Самоковско, която макар и неописана в детайли, се предава от поколение на поколение. Началото поставят две групи преселници от Вардарска Македония, идващи към нашите земи. Сред тях са братята Райо и Рельо, които преданията сочат за основатели на двете съседни селища. За жителите на четвъртото по големина село в Общината, името му има и второ значение и то се корени в думата „рай”. Знае се, че етимологията е друга, но в случая метафората е повече от уместна заради уникалната природа. Уж в равнината, а наоколо все планини. Уж слънцето пече, а кротката Палакария носи прохлада и свежест. Какво повече му трябва на човек?
Населеното място е разположено на 7 км. от Самоков и на надморска височина 970 м., в полите на Плана планина. Землището му заема площ от 38.901 кв.км. и представлява дълга и тясна ивица, която на север достига до територията на Горни Окол, на юг – билото на Белчаница, на изток граничи със землищата на Широки дол и Продановци, на запад с Рельово и Алино.
Демографските промени и предизвикателства
Димитър Балабанов е истинска енциклопедия с факти и данни за миналото. Съпругата му Славка е била дългогодишен директор на училището в селото. Начетеният мъж разказва за по-големите родове, които населяват Райово – Пейчинови, Балабанови, Никови, Попови, Пенови и Щъркелови. Други по-малки фамилии са Станкови, Додови, Игневи, Илийни, Албарийски, Славкови, Струмини, Чучулигини, Машови, Брънджови, Брънджини, Пишови, Стойчови, Васови, Стоилкови, Шехтови, Механджийски, Триови. Към 1957 година, когато се създава ТКЗС-то, селото е наброявало 1757 жители. Развива се с бързи крачки заради високата раждаемост, около 8-10 човека наброява всяко семейство. Причините за нарастването могат да се потърсят в благоприятните природни условия и в продължителния исторически период, през който селището се е развивало. В книгата си „Палакарията – земя кърмилница” Георги Захов прави подробно описание на демографските процеси. През 16 в. Райово е селището с най-много християнски домакинства в района на Самоков. При преброяването през 2011 г. в Райово живеят 324 домакинства с общо 757 жители. От тях мъже са 373 души, а жени 384. До 18 г. са 189 от местните жители, а от 18 до 64 – 412. Жилищата са 458, а стопанските сгради 587.
Георги Захов заключава, че в определени периоди демографските процеси са твърде динамични. Въпреки, че от 1946 г. насам Райово е намаляло с 1023 и сега в селото живеят близо 757 жители. Преобладават възрастните, но радостно е, че и младите хора не са малко, което е добра предпоставка за бъдещото развитие на селото. Тази искра надежда може да бъде селският туризъм. Не трябва обаче да се забравя, че има и плодородна земя, която чака своите стопани и производители. За характера на местните хора Семерджиев пише: „Населението е с тих характер и набожно”. Селското стопанство е област, в която дядо Митко е врял и кипял. Ясно си спомня, че към 15-16 хил. дка е била обработваемата площ – 12 хил. дка ниви и около 4 хил. дка ливади. Хората са работели, но прехраната им е била подсигурена – кашкавал, сирене и други продукти, които правели сами. Дрехите – също. В повечето случаи били от вълна. Говорейки за живописната природа, няма как да не споменем пътя на ляво от р. Палакария, който отвежда до планината Плана. За да стигнете дотам трябва да минете през други райски кътчета, на които се е изсипала цялата благодат – Маро, Банги скок, Ранов кръст, Дабето. Други интересни места в района са Сушеница, Корията, На седлото…
Дядо Митко разказва, че някога на планината са се обработвали около 3000 дка земя, от които около 600 ливади. До момента, в който се създава селското стопанство земята е била частна. Преобладава ръчният труд. Закътани някъде в историята ще останат кишавите години, които част от земята не се е обработвала. По площите са виреели единствено влаголюбиви растения като бъз, което дава и името на една от местностите – Базо. Създаването на кооператива в известна степен променя нещата. В него се включват близо 400 къщи /семейства/ и само 16 отказват. Появяват се доста модерни за времето си овцеферми и кравеферми, в които се отглежда добитък. Антон Югов проправя път за една нетрадиционна до момента култура, каквато е хмела. Оказва се, че и доста трудоемка. Осигурява работа за цялото райовско население, а в беритбата й са се включвали и малки деца, защото по думите на Димитър Балабанов им се е плащало добре. Все още в полето могат да се видят останки от бетоновите и железни приспособления, изградени за отглеждането на културата. В определен период от време начин за препитание е било рударството. В творбата си Георги Захов споменава, че землището на Райово по склоновете на Плана е богато на железни руди. Това са местата, където населението промивало руда в големи количества. Навсякъде, където било удобно, по ридовете изкопавали рудища, а добитото се използвало като суровина в самоковските видни.
Връщайки се към забележителностите не може да не споменем емблематични и посещавани от хората на Райово места. Само на около един километър в околностите на селото се намира красива местност – Роговица. Някога там е имало пасбище, а по времето на социализма територията е била залесена. Местните легенди сочат, че в околностите й е извирала минерална вода. Предполага се, че Роговица е откъс от Щъркеловата могила. Над селото има доста гористи места. Едно от тях е Шулиман. Представете си само – над 1000 залесена площ, заобиколена от вода, зеленина и обработваеми ниви, в които посадените растения са се подредили наперено и старателно като войници. Истинска идилия. На това място съвсем скоро ще има противопожарна кула, изградена по проект с външно финансиране, спечелен от Община Самоков. В непосредствена близост до селото се е обособила курортната зона – Стръчо. Равниният й характер я прави предпочитана за разходки и отдих.
Бит, религия и духовност
„В близост до селото, на няколко места, и сега личат основи на разрушени стари храмове, които са доказателство за многовековен духовен живот в селото. Християнската вяра на хората винаги ги е крепяла в борбата им за по-добър живот.” – пише Георги Захов и със сигурност има право. И днес в населеното място има доста оброчища, на които хората се събират по време на големи християнски празници. Такива са: „Св. Георги” в м. Дабето, „Малка Богородица” в м. Роговица, „Голяма Богородица” в м. Шулиман. Най-голямата гордост е храмът „Св. Никола”. По данни от книгата „Палакария”, дело на местният свещеник отец Ангел Васов първите сведения за църквата идват от един надгробен камък, наподобяващ кръст с надпис, който времето се е опитало да заличи.
Стане ли въпрос за духовност и култура е задължително да се спомене, че Райово е родно място на изключително просветения и талантлив български духовник Йоасаф Рилски. Преданията сочат, че от малък постъпва в Рилския манастир, където завършва килийно училище. След това се посвещава на монашеството….
Има и много други духовници от старо и по-ново време, оставили трайни следи. За тях пише Ангел Васов. Поп Христо /Христо Димитров/ е роден на 02.07.1895 г. в с.Райово, в семейството на даскал Димитър Пенев, който малко по-късно поради дълбоката си вяра и религиозност става свещеник и е назначен в Долни Пасарел. Оставя след себе си трайни и незабравими спомени на добродетелност и човечност. Борис Стоичков Пенов – роден на 12.07.1921 г. е първородният син от петте деца на православните родители – Мария и Стоичко Пенови. Завършвайки Духовната семинария, той е ръкоположен в църквата „Св. Неделя” в гр.София и назначен за енорийски свещеник на Райово и Рельово на 20.07.1991 г. По-късно като втора енория му дават селата Алино, Белчин и Широки дол. Заслужава си да бъде отбелязано и името на Борис Стоим. Благоев – роден през 1897 г. в китното село Чупетлово в сем. на даскал Стоимен. Известен е в цялата околия със своето практично преподаване на децата. Завършва педагогически профил в Самоковската гимназия и става учител в с. Райово.
Стане ли дума за духовност и просвета, истинските стожери и пазители на българщината са читалището и училището. Местното читалище е образувано през 1926 г. и носи името на поета и революционер Христо Ботев. В своята дългогодишна дейност учреждението е работило за запазване на старите народни традиции, създавало е условия за културно израстване на жителите на селото. Към читалището са работили танцови, певчески и театрални състави, които през годините участват в различни фестивали и събори. Първият хор е създаден от Крум Димитров, който е бил учител в селото. Заслуга на Васил Машов е създаването на танцовата трупа. Достойни техни наследници са женската певческа трупа „Райски гласове” с ръководител Ани Машова и детски танцов състав „Палакарийче”, ръководен от Росица Павлова, които са отрупали витрините си с редица престижни награди. Читалището има богата библиотека. Най-дългогодишният библиотекар е Иван Машов. Няма как да пропуснем факта, че културното учреждение се помещава в чисто нова сграда, което си е безспорен прецедент. Малко други читалища могат да се похвалят с подобно постижение. На това място ми се иска да спомена Анна Пенева – истинска родолюбка и пазител на традициите. Собственичката на къща за гости „Пендарка”, една от малкото в Райово, а може би и единствената, е превърнала дома си в истински оазис на самобитността. От всеки ъгъл надничат носии, старинни предмети и ръчно изработени неща. Може да си пожелаем тази енергия да отиде и при други хора, който да поемат по този път.
Училище, любимо
Макар и вече да не съществува, ОУ „Отец Паисий” ще остане дълбоко в сърцата на хората, свързали съдбата си с школото. То е на цели 130 години, по-старо дори от Самоковската гимназия. Доказателство, че макар и със заключени врати, то продължава да „живее” в спомените на местните жители беше откритата музейна сбирка с материали от ОУ „Отец Паисий” по повод 1-ви ноември Денят на будителите. Инициативата, подета от Славка Балабанова намери много съмишленици в лицето на кмета Васил Васов и още много добри хора, които станаха съпричастни към каузата. Истински съвременни будители са хората, работили в учебното заведение и отдали живота си за просвета и наука на идните поколения. Част от тях присъстваха лично на събитието – Асен Пътников и съпругата му Катя, Славка Балабанова, дългогодишните учителки – Цанка Богданова, Елена Попова, техните колеги – Радка Шехтова, Галя Николова, Райко Попов, Лиляна Биволева, Свиленка Шишкова и др.
Ето и малко предистория, свързана със създаването на училището в Райово. Такова се открива още в годината след Освобождението на България от турско робство. С голямо желание Георги Ал. Ников дава своята най-голяма стая за просветното дело, а учителят Георги Васов, завършил килийното училище в Самоков, събира младежи и ги обучава на четмо и писмо. През 1892 г. обучението започва да се води в специално построена сграда за училище. Години по-късно в Райово се открива районна прогимназия, в която се обучават децата от Рельово, Широки дол, Продановци и Злокучене. Първият директор на прогимназията е Христо Бутилов, а учители Иван Коцев, Василка Димитрункова, Александра Станчева и Цвета Димова. Обучението се е водило при много лоши условия в къщите на Благой Балабанов, Коста Пейчинов и Илия Хаджийски. Броят на учениците бързо нараства, което налага училищното настоятелство да подеме въпроса за построяването на съществуващата и в момента сграда, която се намира точно в центъра на селото. Тя влиза в действие през 1932 г. Новата обширна и слънчева постройка поема учениците от началния и прогимназиалния курс и на 21.09.1932 г. същите се обединяват в основно училище. Поради големия брой на обучаващите се момичета и момчета, учебният процес се е водил на две смени. От 22.12.1936 г. училището започва да носи името на Отец Паисий. Закрито е 2002 г. През годините от класните му стаи са излезли много достойни българи – инженери, лекари, учители, които до ден-днешен са съпричастни със съдбата на ОУ „Отец Паисий”. Сред тях могат да се откроят имената на Георги Годинячки, Елена Шишкова, Анита Пейчинова, Емилия Балабанова, Рени Пейчинова и други бивши негови възпитаници. В чест на 100-годишнината си училището е наградено с орден „Кирил и Методий” – I степен.
Като споменаваме будителите няма как да пропуснем хората дали живота си в името на отечеството. През Балканската и Първата световна война от Райово по фронтовете загиват 30 души, а през Втората световна война един човек – Павел Пейчинов. Една от улиците даже носи неговото име. Кои са останалите герои, дали живота си за родината, може да разберете от надписите върху паметните стели на Читалище-паметник „Отец Паисий” и на Военния клуб /ДНА/ в Самоков.
Няма как да подминем и темата за обществено-икономическия живот в селото. В определен период той е бил белязан от дейността на кооперация „Земеделец”. Сдружението може да се приеме като най-старата кооперация в бившата Самоковска околия. Уставът е приет на учредително събрание, проведено на 3 октомври 1905 г., а решението за регистрация е публикувано в „Държавен вестник”, бр. 98/1905 г. Първият председател на кооперацията е Константин Тодоров, а членове на Управителния съвет са Иван Попколев, Богдан Христов и Петър Балабанов, а касиер-деловодител – Стоимен Васов. Много години кооперацията е само кредитна, но понякога еднократно изкарвала и стоки за продажба. Днес тя не съществува, а всеки от жителите се справя с житейските трудности както умее. Райово не прави изключение от останалите села в общината. Много хора са напуснали и работят извън населеното място и се връщат обратно при повод или по време на празници. Разбира се, има и доста младежи предпочели да останат, но те са по-скоро изключение. Като цяло преобладаващи са възрастните. Важно е да се отбележи, че все още продължава да работи детската градина в селото, която е филиал на ЦДГ „Пролет”. Всеки ден тя е огласяна от радостния смях на малчуганите и е сигурен знак, че животът не е замрял, че утрешният ден ще е по-добър от днешния.
Излишно е да споменавам, че проблемът с безработицата го има. Близостта до Самоков и сравнително редовните транспортни връзки спасяват донякъде нещата, но не съвсем. Все още доста запазени сгради в селото пустеят, в очакване на своите наематели, собственици или въобще някакви инвеститори. Това обаче едва ли ще се случи, или поне не скоро. Училищната сграда от доста години също е включена в общинския списък за приватизация, но реален интерес няма. Радващо е, че голям процент от земята вече се обработва. Явно субсидиите изиграха своята роля и млади хора проявяват интерес към този вид дейност. Въпросът е докога?
Доза колорит в обстановката внасят стадиона и доста приличното игрище на „Блатото”, където нерядко своите тренировки са провеждали играчите на „Рилски спортист”. В минало Райово е имало доста известен футболен отбор, а младата генерация момчета е достоен наследник на заниманието, с което са се развличали техните бащи. Иначе не са изключение и пустите улици, особено през зимата. Рязко оживление настава в дните около традиционния събор. Той се провежда в края на юли всяка година и е свързан с празника Илинден и пророка св. Илия – покровител на небесните сили, гръмотевиците и дъждовете. Хора от близо и далеч се събират, за да се повеселят и да се видят със свои близки, роднини и приятели. През останалото време животът тече в обичайния си ритъм – кога дните минават на забавена лента, друг път часовете отлитат като птици оплетени в работата и делничните проблеми. И така колелото на живота се върти.
