Анна Манова
Радостина Доганова е художничка, родена в България, но вече близо 20 години живее в Братислава, Словакия. Всяка година Радостина се връща в Самоков, където прекарва лятото, работейки в малкото си ателие на ул. „Иван Вазов”.
Творческата и биография е голяма по обем. Завършва Художествената гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив, следва живопис в Националната художествена академия, а художественото си образование завършва през 2001 година в Академията за изобразителни изкуства и дизайн в Братислава, Словакия. Участва в множество колективни и самостоятелни изложби в България, Словакия, Австрия, Румъния, Германия, Хърватия, Словения и др. През 2010 година защитава докторска степен ArtD /доктор на изкуствата/ в Академията в Братислава в областта на изобразителните изкуства. Тя е член на Съюза на българските художници и Съюза на художниците в Словакия.
От около две седмици Радостина пребивава в Самоков, а причината е, че тя е основният „виновник” за осъществяването на Международен симпозиум по живопис и скулптура – Самоков 2015. Седалище на събитието е Зографската къща в Самоков, в която през цялата седмица до 14 август ще творят артисти от различни краища на света. Идеята на Радостина Доганова е популяризирането на изкуството, града, архитектурата, културата и планината, като самата тя е един вид медиатор на българското във всяка точка по света, където четката и е оставила отпечатък. Тя е човек творец и като всяка една такава личност бърза да претвори видяното и усетеното, да го облече в дрехата на изкуството и по този начин да му обещае вечност.
За идеите, изкуството и приемствеността, един разговор с художничката Радостина Доганова.
Самоков е домакин на Международен симпозиум по живопис и скултура. А вие сте основният „двигател” на случващотото се. Разкажете за предисторията.
Този проект отдавна зрее в главата ми. През последните две години усилено се замислям, че е хубаво да организирам подобно събитие и да поканя колеги от чужбина в България. От дълги години живея извън пределите на страната ни, но поддържам непрекъснато връзка с България. Често казвам, че имам два дома, но всъщност домът винаги остава един – в България. В основата на идеята за реализацията на това събитие стои не просто целта да направим изложба с колеги, а да задвижим заедно един процес, творчески процес. Всеки излиза от ателието си, където обикновено твори сам. И понякога притеснен, понякога доволен от чуждото присъствие се конфронтира със собствените си стереотипи като творец и по този начин се раждат нови идеи. Самата аз съм участвала в доста подобни пленери и винаги съм създавала картини, които се различават от тези, които рисувам в ателието.
Защо избрахте Самоков за „дом” на Международния симпозиум?
Причините са много. Свързана съм със Самоков. Омъжена съм тук. Това е много различен град с различна култура и традиции от града, в който съм родена (Добрич). Бях много впечатлена още при първото си посещение в Самоков. Тук атмосферата е различна – много българска, художническа, със запазени невероятни паметници на културата. Хубавото и радващото за мен е, че получих подкрепата на Община Самоков, на кмета на града Владимир Георгиев, на председателя на ОбС, на тримата общински съветници Петър Георгиев, Светлана Атанасова и Александър Боев. Голяма помощ ми оказа и Пепа Каймаканова, която ме свърза с всички, които биха се отзовали и заинтересовани от културните събития в града. Не беше лесно да организираме симпозиума – имахме малко време, непрекъснато се появяваха „изнeнади“. Но аз не съм и очаквала, че ще бъде лесно. Най-трудна е първата стъпка – да спечелиш доверието. Останалото идва с много труд и разговори с хората, за да обясниш смисъла и идеята на проекта.
Това е международен симпозиум, в който участват както българи, живеещи дълги години в чужбина, така и чужденци. Как избрахте точно тези творци?
Участниците, които поканих, са творци, с които сме се срещали на различни изложби и симпозиуми, работили сме заедно по различни проекти. Това са хора, чието творчество познавам, познавам ги като личности. Пътувайки по света, съм се срещала с тях, била съм в ателиетата им, видяла съм картините им. Така поканих Ина Линдеман от Германия, Маша Гала и Клемен Брун от Словения. С Христо Гелов, който живее от дълги години в Испания, се запознахме от 2012 година, когато двамата взехме участие в изложбата на български художници от чужбина „Толкова близо, толкова далеч” в НДК, София. Със София Хаджипапа се познаваме още от студентките си години, тя е преподавател по изобразително изкуство и теория на изкуството в Кипърския университет. С Красимир Митов и Светослав Стефанов от България се запознах на симпозиум по живопис и скулптура в Оряхово.
Как реагираха те, когато разбраха за Вашата идея и покана да дойдат в България и в частност в Самоков?
Тези мероприятия са известни между нас художниците. Бях поканила още няколко творци от различни краища, но някои от тях бяха възпрепятствани, а други не проявиха интерес. Така, че дойдоха тези, които трябва да бъдат тук. Не е лесно да предизвикаш интерес. За едни е много любопитно, за други е непозната дестинация.
Самоковското участие какво е?
Радослав Генев е самоковското лице. Аз не познавам творците от Самоков и когато умувахме кого точно да поканим, се спрях на него. Запознах се с Радослав в Градската художествена галерия, където той работи. Поинтересувах се относно творчеството му, проучих нещата му и получих много хубави отзиви за него като художник. Радвам се, че се съгласи да участва.
В тази връзка какви са очакванията Ви?
Тук дойдоха художници с друго светоусещане и виждане за нещата, които нямат нищо общо с традициите, познати в региона от близкото минало. Мисля, че този проект е насочен към всички, но най-вече към младите, те живеят активно, за тях няма граници. В Самоков живеят много млади хора, които са отворени към света, говорят чужди езици, следват в чужбина. Добре е да общуват с изкуството, а защо не със съвременното изкуство? Бих искала вратите да се отворят и да се изгради една приемственост между традиции и съвременност.
На откриването на Международния симпозиум Вие запознахте присъстващите с автобиографиите на всички участници, възгледите им и моментното им присъствие тук, но за себе си бяхте доста лаконична. Кажете за Вас? Кое е важно за Вас?
За себе си… /смее се/. Важно е да постигна един баланс между задълженията и свободата. Много важно за мен е да продължавам да рисувам и да получавам подкрепа от страна на семейството ми. Благодарна съм, че имам възможност да срещам различни хора, които са креативни, освободени духом и не се боят от предизвикателства. Важно е да успеем да останем над „дребните болежки“, както и да мислим повече върху това кое е приоритетно и има смисъл. Знам, че проектът с Голямата чешма провокира гражданите на Самоков, но това е и една от целите му. Ето, че се получава дискусия, хората са активни и това е добре. Всъщност забелязваме ли изкуството и къде е мястото му? А как трябва да изглежда то? И имаме ли нужда от него? Не очаквам да бъдем разбрани от всеки. Но ето, че се докосваме до неща, които по един или друг начин са близки на всеки един жител на града.
Какво предстои оттук нататък? Какво да очакват самоковци?
Очаквам да направим една интересна изложба. Искам да нарисуваме един по-различен разказ за Самоков – градът и природата му, традиции и съвременност, през погледа на хора от различни държави. Заповядайте на откриването на изложбата в петък, 14-ти август в 18.00 ч. в Градската галерия „Проф. Васил Захариев“.
