Злободневно

Пукам гуми и съм от Самоков Бия момичета и съм от Самоков

kola-osymna-sys-spukani-gumi-i-nadrani-vrati-233034 Коментар: Анна Манова

„Чист въздух и мръсни хора”, така казваше един познат, когато говореше за Самоков и за неговите „трудови” хора, надарени с интересен  манталитет, носещ една неподправеност и голяма доза глупост. Самоков се превърна в синоним само на лоши неща и ако някога чуете името  на града ни по водещите телевизионни канали, то няма как да е за нещо хубаво. Сигурна съм! А какво ме кара да пиша с такава убеденост в  думите, ами много просто – аз съм си оттук и съм свидетел на тези „хубави” неща.

Самоков, „този център на просветата”, както се пее в една песен, описваща народопсихологията на населяващите това пространство е още и град на абсурдите.  Тук може да си оставиш колата пред входа на дома си и ако сутринта я намериш, следващото, което най-вероятно можеш да забележиш е, че са ти спукали гумите, ей така – за настроение сутринта. Иначе кога може да ти се вдигне кръвното от минус до плюс безкрайност и заедно с това освен сериозното бръкване в здравето да ти се опразни и портфейлът. С един удар, както се казва, три неща. А ако имаш паркирана служебна кола или бус – „удоволствието” се удвоява. И ако все пак се заловят „купонджиите”, създали ти тази „забавна” гледка рано сутрин, най-много да ги пуснат на следващия ден или ехидно да ти се смеят от някой близък ъгъл. „Пукам гуми и съм от Самоков” – предложение за надпис заместващ „Самоков – бялата порта на Рила”. Някак по-истинско е. Не мислите ли?!

Фразата „Аз съм картоФ от СамокоФ” от много време насам е излязла от актуалност. Не, че не е истина. Просто е заменена с други, по–цветисти, така да се каже.

„Бия по празници” също е добър девиз. Защото в този град и това се случва – да отидеш на заведение и чакайки такси, някой да ти се отбие, ей така, за едни 10-20 лв. Вярно, няма какво толкова да си купиш за тези пари, ама ако се оплачат от теб, може да станеш популярен. Геройство по самоковски! А ако случайно попаднеш зад решетките, ще се разнообразиш малко, стига с тия пет кафета на кръст в центъра – малко на топличко. И е за малко наистина – за 24 часа и наказателни 200 лв. И пак си навън. Този град те очаква, трябваш му – да си на свобода. Как иначе животът на тези скучни самоковци ще стане по-интересен?! Пък и си помогнал на самоковци да се обединят в протест и пак заради него да се разединят. А ако си малцинство – тука вече е в 10-ката. Край – ти си защитена група. Теб държавата те закриля, какво тук значи някакъв си провинциален град?

А пострадалият има да му мисли или да съжалява в какъв град живее и дали страхът ще стане неизменна част от живота му. За спуканите гуми – лесно, ще ги платиш, ще нарушат бюджета ти за месеца и готово! И вече си имаш едно наум – като имаш кола – търсиш и гараж. Но за пребитата майка на 8-и март няма да е така елементарно. Тя не е загубила много пари, тя е загубила много повече. В този момент тя е загубила сигурност и доверие в институциите, в замяна на което е „спечелила” страх. Страх от това да излиза сама и да отглежда детето си тук, а още по-малко да го пуска само да играе. Колко струва това?

И когато говорим за икономическо развитие, инфраструктура, градинки, паркове, чешмички не е ли по-важно да се замислим за това защо са ни, ако нямаме сигурност. И по кой точно европейски проект да кандидатсваме за това, което най-много ни липсва?

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close