Проф. д-р. Мария Кичева – Кирова – носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза”: Моята мисия е свързана с образованието

Анна Манова

„Напред! Науката е слънце…”, са думи от познатия на всички български всеучилищен химн. Навръх Деня на славянската писменост и култура си припомняме значимото дело на светите братя Кирил и Методий и за неговите продължители – нашите учители. На този ден Ви срещаме с един човек, отдал целия си житейски път на това да „подарява” светлина на своите възпитаници и чиято мисия е свързана с образованието – проф. д-р. Мария Кичева – Кирова. Макар й родена в гр. Мадан, съзнателната част от живота й преминава в Самоков. Тук завършва основно и средно образование и отново тук е работила като учител и директор.

Професор д-р Мария Кичева-Кирова е университетски преподавател с 20- годишен стаж. Има защитена докторска дисертация по Икономика /Организация и управление извън сферата на материалното производство/. Заема академични длъжности доцент и професор в Стопански факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски”. От 2003 година е преподавател в Частно висше училище Колеж по туризъм – Благоевград.

По решение на Академичния съвет проф. д-р Мария Кичева-Кирова е избирана последователно два мандата за заместник – ректор на Частно висше училище Колеж по туризъм – Благоевград, 8 години е ръководител на катедра „Икономика“ в Стопански факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“, 10 години е директор на „Център за изследване и квалификация“ към Стопански факултет, изпълнява още редица административни длъжности. Тя е заместник – председател на Общото събрание на университета и председател на Общото събрание на Стопански факултет. 

Научната ѝ дейност е свързана с икономиката, управлението и туризма. Нейни публикации има в редица учебници, статии, студии и монографични трудове в посочените области в България и чужбина. Участва в научни журита за придобиване на научни звания и академични длъжности, в редакционни съвети на списания, рецензент е на научни трудове. През всички тези години е била научен ръководител на над 300 дипломанти.Член е на Съюза на учените в България, Съюза на икономистите, на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма към министъра на Туризма, на Съвета по туризъм към кмета на община Благоевград и др.

Едно от последните признания проф. д-р Кичева получава  в навечерието на 24 май. Тя е удостоена с почетното научно звание „Доктор хонорис кауза” на университета „Лвовский ставропигирон”, гр. Лвов, Украйна.

Здравейте, проф. Кичева. Срещаме се в навечерието на 24 май. Като човек, посветил целия си житейски път в сферата на образованието, какво е за Вас тази дата?

Радвам се, че тази среща се осъществява в навечерието на най-българския празник – 24 май. За мен е чест да поздравя всички дейци на науката, просветата и културата по повод този светъл празник –  Деня на българската просвета, наука, култура и славянската писменост!

24 май е дата от календара, свидна за всеки българин, свързана с родното училище, учители, език, празник възторжен  и  паметен  ден, в който всички заедно почитаме силата  на  просветата и се прекланяме  пред  магическата  мощ  на писмото и четмото. 24 май е символ на достойнство и духовност, на самочувствие, че сме допринесли за образованост и културна независимост на „вси славяни”. 24 май е празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез значимите постижения на науката и културата. ”Върви народе възродени, към светла бъднина върви” – това са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг, и които носи в сърцето си, докато е жив. 24 май е празник, символизиращ  достойнството, традицията и духовността на българина. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света, и която дава на нас самочувствие и културна независимост. Този празник ние отбелязваме вече повече от 200 години – ето това е традиция! Духовност, защото това е празник на културата и науката, и на онези хора, които възраждат нацията, и които възпитават бъдещите поколения!

По своя културен размах, делото на Кирил и Методий има не само национално значение – то е част от световната културна съкровищница! Това е достойнство и гордост, българско самочувствие и възход!

Промениха ли се през годините нагласите към образованието и като цяло отношението към науката, предвид факта че живеем в ерата на бързото развитие на технологиите?  

Определено мога да кажа, че е неизбежна нагласата за промяна на всички хора към образованието, технологиите, науката, тъй като обществото в което живеем, а именно общество на високите информационни и комуникационни технологии изисква тази промяна. Без необходимо образование, без нужните знания, умения и компетенции за упражняване на определена професия няма как човек да се реализира в живота. Това е особено важно за младите, които в недостатъчна степен осъзнават това. На всеки ще се налага да сменя по няколко пъти работното си място, не рядко и да упражнява нова професия, за която трябва да придобива допълнително образование или квалификация. Науката се развива, обкръжаващата ни среда и бизнесът твърде динамично се променят, откриват се нови професии, това от своя страна налага бърза адаптация на образователната система към новите реалности. Това се отнася както за обучаващите, така и за обучаваните.

Как се спряхте на преподавателската професия или тя по-скоро е призвание?

Ако мислите, че от малка съм мечтала да стана учител, ще Ви разочаровам. Понякога се случват неща извън нашите желания и намерения. Не аз избрах тази благородна и вечна професия, тя избра мен. Трудно мога да кажа дали тя е моето призвание, но със сигурност знам, че тя ми носи удовлетворение, ходя с удоволствие на работа. Всеки човек се ражда с определена мисия в живота, която е призван да осъществи. Явно моята мисия е свързана с образованието, след като толкова години работя и се развивам в тази сфера. Стремежът ми е да давам необходимите знания на студентите, да са готови за трудова реализация в утрешния ден, да бъдат добри професионалисти, но най-вече да бъдат добри хора. Приятно е да се работи със студентите.

Защо избрахте Благоевград за развитие в професионалната сфера?

Благоевград е хубав, топъл и много жив град, пълен е с млади хора. Не съм избирала града, някак естествено се получи. Така че, без да сме се търсили се намерихме. След като защитих докторска научна степен бях поканена да работя в Стопанския факултет на Югозападния университет. Тъй като съм динамичен човек, харесващ предизвикателствата и промените приех поканата. Беше за малко, но ето вече 20 години минаха. Явно беше дошло време да променя средата, града и естеството на работа.

Макар че не сте кореняк самоковка над 26 години от трудовия Ви стаж е преминал именно в Самоков…

Съзнателният ми живот премина в този град. Средното си образование завърших също в него. Професионалният ми път също започва тук. През всичките години на професионална реализация в Самоков ми се наложи да променям няколко пъти работното си място, както и заеманата длъжност, учител, след това директор. Това ме стимулира да се променям, да се развивам и усъвършенствам. Всъщност самоактуализацията е вътрешна потребност, различна за всеки човек. Новото, различното ме привлича и вероятно това ме движи напред.

Кое в професията Ви е донесло най-голямо удовлетворение до този момент?

Добре е човек да премине през много и различни длъжности и работни места, за да разбере какво иска да прави, къде удовлетворението ще бъде най-голямо. Важно е с удоволствие да отива на работа и тя да не го отегчава. При мен се наблюдава градация в професионален план. Започнах работа като учител, след това станах директор, бях и експерт в РУО –длъжност, която определено не ме удовлетворяваше. Непрекъснато проверявах себе си дали съм в крак с времето. Явно качествата, които притежавам ме правят добър администратор, както е видно от визитката ми. Не бих могла да кажа кое от всичко ми е донесло най-голямо удовлетворение, стремя се по-скоро всичко, което правя, да правя с удоволствие. Когато то намалява, сменям дейността и така до сега. Рутината пречи на развитието. Признание за моята работа са редица награди, една от които е от кмета на община Благоевград за принос в образованието по случай 24 май, както и последната, която е повод за това интервю.

В тази връзка преподавателската дейност изисква много отдаденост. Но какво тя дава в замяна и какво взима?

Ще бъда максимално кратка. Дава всичко на този, който я е избрал – удовлетворение, признателност, уважение, самочувствие, радост.  Взима много – лично време, време за семейство, за приятели, за роднини, за колеги и още много неща, списъкът за които е твърде дълъг.

Водите динамичен начин на живот, оставате до късно на консултации със свои студенти, дори вкъщи продължавате да сте отдадена на професията. Дейността на академичния преподавател не приключва с края на лекциите. Не изтощава ли тази динамика? Успявате ли да намирате време за семейството и за почивка?

Динамична натура съм и съм свикнала с този начин на живот. Академичната дейност удовлетворява, но и уморява поради обема и разнородния характер на дейностите, които извършва преподавателят. Вярно е, че работата на академичния преподавател не свършва с приключване на лекциите. Трябва да се следят новостите в научното направление на преподаване, да се пишат учебници, статии за списания, да се участва в научни конференции в страната и чужбина, да се разработват научни проекти, да се работи с дипломанти и докторанти и още редица неща свързани с ежедневната работа. Време за почивка почти не остава. Почивам като сменям една дейност с друга. Със сигурност обаче твърдя, че съм длъжник на семейството си. Лишавам ги от присъствие и внимание, но все се надявам да мога да ги компенсирам един ден. Дано си е заслужавало.

Имате 46-годишен трудов стаж в сферата на образованието. Вашият съпруг Огнян Киров често се шегува, че в семейството сте разделени на теоретици и практици. Така ли е наистина?

Да, така е. Ако трябва да коментирам думите на съпруга ми, то теоретикът в семейството по отношение туризма съм аз, практикът е той. Всички знаят кой е Огнян Киров и какъв е неговия професионален път. Синът ни Стоян Киров е доцент доктор по „Управление на туризма“. Той  успешно съчетава теорията с практиката, преподавател е и същевременно мениджър на туристическа фирма, където прилага знанията си в реална среда. Така че, животът на семейството ни по различен начин е свързан с туризма.

Интересен и може би малко известен факт е, че Вие сте част от академичния състав на Колеж по туризъм в Благоевград от неговото създаване през 2003 година до днес. Разкажете малко повече относно неговата дейност.

Частното висше училище Колеж по туризъм – Благоевград се създаде през 2003 година. В началото стартира дейността си в град Банско. Там бяха подготвени много кадри за бързо развиващия се курортен град. По-късно за кратък период от време се премести в гр. Рила, а от 2009 година е ситуиран в Благоевград. За  16 години в колежа са обучени много кадри в областта на туризма и бизнес администрацията. Почти всички са реализирани успешно на различни позиции в туристически обекти в България и чужбина. Много от тях имат свой собствен бизнес. От 10 години в Колежа се обучават и украински студенти от гр. Лвов, Украйна и с всяка изминала година броят им се увеличава. Създадени са добри контакти на Колежа  с университета „Лвовский ставропигион“.

По повод 24 май Ви удостоиха с почетното научно звание „Доктор хонорис кауза” на университета „Лвовский ставропигион“ – гр. Лвов, Украйна. Това е сериозно признание, което малко хора притежават и се дава за особени заслуги. Как се почувствахте от получената висока оценка?

По решение на академическата общност и ректорското ръководство на Университета „Лвовский ставропигион“ – гр. Лвов, бях удостоена с това почетно научно звание. Това беше приятна изненада за мен и признание за дългогодишната,  съвместна и отговорна работа, която осъществяваме с този университет. Трудно може да се опише емоционалното състояние, в което се намирах тогава, както и сега. Все пак малко са хората получаващи това почетно научно звание „Доктор хонорис кауза” и този факт наистина ме прави горда и щастлива.  Церемонията се състоя в Благоевград, три седмици преди 24 май.  На специално организирана тържествена церемония дипломата и почетният знак ми бяха връчени от заместник – ректора на Университета „Лвовский ставропигион“ – гр. Лвов, проф. Роксолана Рацин.

 Вие сте ръководител на катедра „Икономика” в Стопанския факултет  на ЮЗУ, къде е пресечната точка между икономиката и туризма?

Пресечна точка естествено има. Делът на туризма в брутния вътрешен продукт на България е над 13 % и има тенденция за увеличение. Туризмът е индустрия, която има своето място в националното стопанство. Той предлага услуги, а в световен план  услугите като цяло  заемат все по-голям дял в икономиките на страните.

Днес все повече хора смятат, че без квалификация могат да работят в почти всички сфери и в частност в туризма. Измести ли се фокусът от професионалното образование?

Кои са тези хора? Вероятно могат да работят, но биха упражнявали ниско квалифициран труд. Темата за професионалното образование трябва да се дискутира по-обстойно. Въпросът е многостранен и дискусионен. На туризма не бива да се гледа само като на източник на печалба, все пак трябва да се обърне внимание и на качеството на предлагания продукт и на обслужването като цяло, от което напоследък все по-често оставаме недоволни. Качествено туристическо обслужване може да се осъществи само от високо квалифицирани  професионално  и езиково подготвени кадри на всички нива. Компромис не бива да се прави с назначаване на ниско квалифициран персонал. Това прави туризма неконкурентноспособен.

Как виждате развитието на туристическия бранш в Самоков? Използва ли се според Вас целият наличен капацитет за неговото развитие? И имало ли е момент, в който като специалист са Ви потърсили за съвет?

За това как виждам развитието на туризма в града имам своя концепция. Както вече казах, аз съм специалист в подготовката на кадри за туризма. Тук има достатъчно специалисти по туризъм, защо да търсят моето мнение?  Самоков  и региона имат даденост за развитие на различни видове туризъм като голяма част от местното население ще бъде заето в туристически дейности целогодишно, само малко повече инициатива е необходима. Не съм водила статистика за това какъв е наличният капацитет в региона. Не са били обект на изследване от моя страна и различните видове ресурси – природен, материален и човешки в региона.

Променят ли се през годините студентите, техните нагласи, приоритети? Водите ли някаква статистика през всичките тези години на колко студенти сте преподавали?

Както цялото общество се променя, така се променят и младите хора.  Лошото е, че промените не са в положителна посока. Студентите не са мотивирани да учат, нямат ясна визия за бъдещето си. Единици са тези, които имат ясна цел и преследват постигането ѝ. Не съм се замисляла за това на колко студенти съм преподавала, много са, пък и не е от съществено значение. За мен по-важно е те да са се реализирали добре. Мога да посоча, че за този период от време съм била научен ръководител на над 300 дипломанти  и четирима  докторанти.

Какво е мнението Ви за дуалното обучение? И има ли то реална приложимост?

За да се приложи дуалното обучение у нас трябва бизнесът и образованието да работят съвместно. Бизнесът трябва да е инициатор, да даде заявка за това какви кадри са му необходими. Мисля че дуалното обучение има приложимост, особено в средното образование, но трябва много внимателно да се пристъпи към въвеждането му.

И за финал – какво е Вашето пожелание към колегите Ви и всички, ангажирани в сферата на образованието и науката по повод 24 май?

На всички Вас пожелавам  здраве, професионални успехи и самочувствие, с което да предавате на идните поколения своите знания, душа и любов! Гордейте се със своята просветна мисия и пазете живо пламъчето на българщината!  Нека неугасващият творчески дух и желание за знание ни водят напред към нови успехи! Нека да продължим да предаваме на идните поколения българското слово, вярата и науката!

Честит празник!