
Анелия Балабанова
Проф. Аксиния Джурова е учен със световна известност по история на изкуството. Завършва Българска филология в СУ и История и теория на изкуството в Московския държавен университет „Ломоносов“. Има дълга професионална биография. Била е член-кореспондент на БАН. От 1984 е редовен професор по история на изкуството, а от 1986 г. е директор на Центъра за славяно – византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”. Била е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. Гост-професор в университетите в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната и в Института за евроазиатски изследвания във Венеция. Автор е на стотици публикации и на 25 книги. В житейски план Аксиния Джурова е дъщеря на армейски генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на отбраната при социализма. В началото на 2016 г. се навършиха 100 години от неговото рождение.
Името на проф. Джурова е добре познато за самоковци покрай многобройните й изяви по различни поводи. От години е горд собственик на къща-паметник на културата в града ни. Изключително търсен и желан събеседник заради познанията си в различни области на изкуството, литературата и културата като цяло. Към настоящия момент продължава да работи и реализира проектите си, с които вади от историята заслужили личности. Срещаме Ви с тази интересна жена – учен и специалист, която предпразнично ни връща към възрожденския дух на Самоков.
Проф. Джурова как се чувства човек като Вас, с отношение към изкуството идвайки в Самоков?
Как мога да се чувствам в града на зографите – на Захари и Димитър Зограф, на Доспевски, на Никола Образописов, Александър Миленков, Георги Белстойнев, Сотир Клинков, Павел Францалийски, Павел Кръстев, Преслав Кършовски, Руска Маринова, Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Васил Чакъров, Христо Йончев – Крискарец, Слави Генев и др. Разбира се, добре! Не случайно за последните двама направих и книги.
Когато дойдох в Самоков, това не беше само град на големите възрожденски зографи, с него ме свързва и роднинство с леля Живка и Марийка Полимирови, Пепи Полимиров, Елка и децата им Христо и Мария, със семейство Иван и Светла Пешови също. Моята баба често идваше на гости при нейните роднини, така че аз не дойдох в непознат град.
Но истинската причина да купя къща – паметник на културата от госпожа Василка Манушева бяха Златка Дъбова и Христо Нейков, както и Величко Минеков, който също купи къща в Самоков и така направихме софийската колония в града. Роля изиграха и връзките на мъжа ми със спортистите от града, като Чале и Мето, които с техните приятели много ни помогнаха при възстановяването на къщата, която заварихме в тежко състояние – единият ъгъл с две от стаите бяха с частично съхранени стени и не беше лесно тя да се приспособи във вид удобен за живеене. В този ред на мисли не мога да пропусна и манастира „Покров Богородичен“, този психологически отдушник на града, когато бяха живи игумения Гаврила, сестрите Евгения, Серафима, Теодосия, Мелания и др. Те ми бяха голяма опора през годините. Сега от старите монахини остана само Херувима. Надявам се новата игуменка Пелагия да продължи техния дух и атмосфера на топлота и гостоприемство.
В момента тук в Самоков имам не по-малко близки хора, освен роднините и приятелите, но и съседите, с които живеем много добре и си помагаме.
Какви мисли и спомени Ви навява Старият Самоков – люлка на занаяти и българщината по време на Възраждането и днешният град, ориентиран към туризма?
От стария Самоков не е останало много от това, което аз заварих преди близо 40 години. Добре е поне, че художниците, влюбени в природата и града, са го запечатали във великолепните си пейзажи, а музейните работници се грижат за експозицията и ежегодните изложби, в които разкриват частици от миналото на града. Специално с Музея и Графичната база през годините сме работили в пълно разбирателство по различни проекти – описание на ръкописното наследство, на църквите и манастирите. В Графичната база, с Гено Генов и Иво, сме водили много художници да печатат. Аз имах щастието да познавам отблизо и Зафир Йончев и Мария Йончева – едни достойни и отдадени на родовата и местната памет хора, възрожденци по дух.
Има ли място за изкуство и култура в днешния комерсиален свят?
Винаги ще има място за изкуство, дори днес, в нашия свят, превърнал всичко в стока, защото духът не можеш да го купиш.
По какъв начин може да се отдели пошлото, което често наричаме чалга от качественото и стойностното, което се прави – в музиката, науката, литературата, киното, творчеството като цяло ?
Въпрос на личен избор, но и на домашно и училищно възпитание, на обществена среда, която ние самите правим и затова трябва да сме особено чувствителни към нейното опазване от пошлото.
През 2016 г. се навършиха сто години от рождението на Вашия баща – Добри Джуров. Как посрещнахте тази годишнина?
В началото на тази година (5 януари 2016) се навършиха сто години от рождението на татко. Отбелязахме това събитие с честване в Дома на армията, сред близки и приятели. Но тук ми се иска да кажа, че татко много обичаше да идва в Самоков. Всъщност той ме поощри да купя къщата в града. Беше планинар, а Боровец е съвсем близо. Често при гостуванията у нас се отбиваше в манастира, там имаше още останали свещеници – негови съученици от Семинарията, като например отец Китов, а с майка Гаврила и другите монахини му беше винаги приятно да седне в двора на кафе или билкова ракия.
Вие самата интересувате ли се от политика и имате ли някакви амбиции в тази област?
Не съм се занимавала с политика, нямам никакво влечение към нея. Пък и не ставам за това. Не съм така обиграна, че да прикривам чувствата и позицията си по дадени въпроси, а и съм особено чувствителна към личната си свобода.
Продължавате да се занимавате с доста неща и да разлиствате страниците на историята. Какво Ви провокира и държи будна мисълта Ви?
Интересът към историята и литературата ми е от детска възраст. Татко беше голям познавач на миналото, а майка – на литературата, и може би те ме запалиха. Пък и аз съм от поколението на четящите, на тези, които си представяха рая като библиотека. Ние бяхме жадни за знания и използвахме всяко време да четем и разбира се, занимавахме се много със спорт. Аз почнах с балет и свърших с гимнастиката, където срещнах и съпруга си Георги Христов. Страстта за знания е може би в основата и днес да не спирам да изследвам миналото и да се опитвам да отговоря на някой от многобройните въпроси на обърканото ни време, въпреки че съм наясно, че трябва да си голям оптимист ако мислиш, че ще си обясниш с погледа назад какво се случи и продължава да става в нашия пълен с неочаквани премеждия свят.
Върху какво работите в момента?
Подготвям книга за тези личности – художници, писатели, режисьори, въобще хора на изкуството, с които съдбата ме срещна през годините.
В дните когато посрещаме светлите християнски празници – Бъдни вечер, Коледа и Новата година правите ли си равносметка и какво е за Вас семейството?
Семейството винаги се свързва с празниците, дори когато е така разпиляно, както повечето съвременни фамилии. Но именно Коледа, Нова година, Великден, лятото са повод да сме заедно на трапезата. Опитвам се да спазвам традициите на баба и майка, които са бежанци от Гръцка Македония – от Кукуш (Килкис) и са се оформили в патриархални семейства с установени традиции. Сега това е трудно, но не и невъзможно и Самоков е мястото, където това мога да го правя.
Ама нали се извиси до АКАДЕМИК?????