История

Продановци – люлката на Чакър войвода

Продановци (2)Анелия Балабанова

Преминете ли табелата на изхода от града по пътя за Дупница и направите ли няколко крачки в повече ще се озовете в Продановци. Легендите свързват името на селото с болярина Продан. Землището му е продълговата и тясна ивица, която на север и запад граничи със землищата на Широки дол и Райово, а на изток с тези на Самоков и Драгушиново.

За Чакър войвода

Селището, известно и като Малкия Самоков се намира само на 2 км. западно от  града. Люлка е и родно място на редица бележити и достойни българи. Несъмнено на преден план от тях трябва да бъде поставен Христо Проданов, по-известен като Чакър войвода /1815-1855 г./. Непоколебимият борец за свобода се ражда през 1815 г. в  Продановци и получава прозвището Чакъро, заради големите си и шарени очи. Отличава се от другарите си, със своята голяма телесна сила и здрав разум. Неговата дейност целяла да премахне ангарията в самоковския край и да донесе свобода и правда на народа. Неговите четници са до един българи от околните селца и Самоков.

До днес Самоков пази спомените за подвизите на Чакъра и за нравствения лик на този хайдутин – за неговата строгост, за великодушието му, за смайващата му храброст и за добродетелите му. „Не е човешко да убиваш обезоръжен противник”. Хората му не пакостели на жените на турците, нито турските каймакани пакостели на жените на хайдутите. Веднъж посред нощ, когато по тъмните сокаци на Самоков сам Бюллюкбашията се сблъскал с войводата, от уплаха вдигнал ръце да се защити от неочакван удар, Чакъра измъкнал пищова обезоръжил го и му го върнал с думите. – “Върви да спиш, бюллюкбаши, като си свърша работата, за която съм слязъл от планината, и аз ще се махна от града. “Великата порта” издава заповед в най – скоро време Чакър войвода и неговата чета да бъдат унищожени и ако това не може да стане със сила, да стане с хитрост. Всички самоковски шпиони насочили усилията си за унищожението на Чакъро. Узнало се, че жената на знаменосеца Йона се оплаквала, че мъжът и от няколко години е в четата на Чакъро и животът му бил все в опасност. На Йона дали една кесия пари (500 гроша) да склони мъжа си да убие войводата. В лето господне на месец април 1855 година Чакър войвода пада убит от сребърен куршум, от предателството на своя байрактар. Предателят не надживял убития войвода нито с ден. Осъзнал какво престъпление е извършил, той убил жена си и сам се застрелял. Подвизите и героичният живот на Чакъра са описани от редица видни наши писатели. Пред Читалище-паметник „Отец Паисий” е издигнат паметник на войводата, който да напомня за героичните му постъпки на идните поколения. В книгата си „Палакарията – земя кърмилница” Георги Захов отбелязва, че може би това е най-подходящото място за тази цел, защото само на метри от паметника – на стената на читалището са изписани имената на загиналите самоковци във войните за освобождението на поробените българи в Македония и Тракия.

Селото, с хилядолетия по-старо от Самоков е свързано и с името на друг родолюбец – Иванчо Валявичаря. Валявицата, която той създал служела за скривалище на Васил Левски. В нея се леели куршуми и се правели книжни фишеци за пълнене на пушките. Поради многочисленото турско население струпано в Самоков, Апостолът често пребивавал в околните села. „Преданието казва, че при първото си идване в Самоков Левски се спасил с помощта на учителя Соколов с бягство през Сефер чешма, а втория път в Почекановата воденица в Райово и след това хванал планината към София.” /Хр. Марков, „Как щяхме да повалим…”, с.4/.В Продановци е роден и Иван Иконописец  – един от основателите на Самоковската художествена школа. Сведенията за живота и дейността му са твърде оскъдни. Много рядко той е подписвал своите творби. В книгата си „Палакарията – земя кърмилница” Георги Захов прави предположение, че най-вероятно се е ръководел от разбиранията на средновековните автори, които, спазвайки църковните канони не са писали почти нищо за себе си. През 1829 г. в Самоков е роден синът на Иван – Никола Образописец, който също успява да остави трайна следа в самоковското художествено дело.

Искрата на просветата и културата – има ли я, няма ли я?

Несъществуващото днес училище „Васил Левски” някога е било един от стожерите на просветата в селото. В началото децата учат в стара паянтова сграда, която поради непригодност след това е изоставена, а учениците са преместени в къщата на Александър Благоев. През 1924 г. на доброволни начала е построена нова училищна сграда, като училището е наречено „Цар Борис III” . То е с две класни стаи и канцелария. От 1920 г. главен учител е Славка Благоева, а втори учител Димитър Оцетов. От 1945 г. е открит първи прогимназиален клас с 32 ученици. Директор на прогимназията е Любен Николов, а учител – Елена Станчева. На 12 декември 1946 г. с решение на учителския съвет училището е преименувано на „Васил Левски”. От 1960 г. до закриването на прогимназията през 1966 г. директор е Стоян Бучов. През 1972-1973 г. е закрито и началното училище.

Читалището е липсващото зрънце. В недалечното минало читалището в Продановци е развивало дейност сред жителите на селото, но от редица години не работи. Не е регистрирано, няма ръководство и лица, които да се заемат с читалищната дейност. Добро пожелание остава и идеята да бъде създадена и женска певческа група. Едно от обясненията е близостта до Самоков, както това, че училището е отдавно закрито. Другото липсващо звено е пенсионерски клуб, в който възрастните хора да се събират на раздумка.Това обаче не пречи и Продановци е едно от „живите” села в общината, с доста млади хора и семейства, които са се установили трайно в него. Неофициално селището минава и за квартал на Самоков. Една от причините за сравнително развития стопански и икономически живот е наличието на индустриална зона, разположена покрай главния път за Дупница. В нея има няколко работещи фирми, които осигуряват препитание на част от местните жители. Допълнителна работна ръка „поглъщат” и цеховете за тоалетна хартия. Такива има няколко – в и извън периферията на селото.

Миграцията – предотвратим процес

Дотук казаното звучи доста добре, но не си мислете, че в демографско отношение Самоков прави кой знае какво изключение от останалите населени места в общината. Забелязват се почти същите миграционни процеси, с тази разлика, че изселването не е с такива големи темпове. Благоприятните фактори – близостта до града, благоустрояването, добрите природни условия, редовните транспортни връзки и възможността за по-лесно намиране на работа до известна степен задържат жителите на селото.Това са основанията да се смята, че Продановци и в бъдеще ще бъде място, предпочитано за живот от своите жители, и дори привличащо хора от други места. Данните от последното преброяване през 2011 г. са недвусмислени. В селото живеят 518 души в 186 домакинства. Толкова жители селото е имало и през 1920 г. Мъжете са 258, а жените – 260. От жителите на селото до 18 г. са 170 души, а от 18 до 64 г. – 275. Жилищата са 295, а стопанските сгради – 258. „Със своята работливост и привързаност към родното място и земята си продановчанци са добър пример за родолюбие в днешния свят на глобализация и отчуждение от старите народни традиции и обичаи” – пише Георги Захов и определено има право. Връщайки се отново на темата за стопанския и икономически живот трябва да се спомене дейността на ТКЗС „Братя Димитър Благоеви”, което в миналото е било сериозен фактор. Кооперативното стопанство в Продановци е образувано на 1 март 1956 г. За стопански двор на кооператива е определен теренът южно от пътя Самоков-Дупница. В него се отглежда много добитък. От обработваемата земя, която преди кооперирането се е състояла от 1800 парцела ниви и ливади, са създадени 15 блока, пригодени за механизирана обработка с трактори, сенокосачки, комбайни и сортировъчни машини за картофи. За председател на управителния съвет е избран Стоян Лобутов.Трябва да се отбележи, че за разлика от много други стопанства, които са напълно заличени, това в Продановци е частично запазено след ликвидацията, най-вече като сгради и площи. Както вече стана дума през 90-те години на миналия век в обособената т.нар.индустриална зона са създадени няколко частни обекта – мандра, цех за пакетиране на тоалетна хартия. Дори и кравеферма. В определен период от улеснение за местните жители е била и създадената през 1928 г. кредитна кооперация „Съзнание”. Учредителното събрание задължава всеки член да внесе по 500 лв. дялов капитал. По-състоятелните членове внасят и по-големи суми. Така през декември 1929 г. е открит първият магазин, а няколко години по-късно /1933-1934 г./ е построен Кооперативен дом. В него се поместват бакалия, магазин за плодове и зеленчуци и малка сладкарница, където се е продавало и хляб. Освен извършването на кредитна дейност, кооперацията набира влогове, продава различни стоки, сено, дърва за огрев, картофи, доставя земеделски машини. Като стана дума за хляба трябва да се спомене, че в Продановци е имало четири воденици, които са снабдявали Продановци с брашно. Ярък спомен са и двете тепавици, които са били единствени в околията и хора от различни места са донасяли шаяци и други домашно произведени неща за обработка.

Места-светини в околността

Около Продановци от край време имало оброчища, посветени на светци-закрилници на труда на земеделците и скотовъдците. Такива са „Св.Никола” – над селото, с остатъци на зидове, „Св. Св.Петър и Павел” – на изток от Продановци, на Продановския рид, „Св.Георги” – над шосето Самоков-Дупница в Ръжанското дере, „Св.Илия” – на север от селото със зидове. Следите от зидове при тези оброчища са останки от стари черкви и параклиси. От източната страна на Продановския рид е оброчището „Св. Петка” .Съществува вярване, че водата от извора помага на хора със заболявания на очите. Черквата „Св. Архангел Михаил”, разположена отстрани на главния път, минаващ през селото, е построена през 1858 г. на мястото на по-стар храм. Безспорно най-голямата гордост обаче е параклисът „Успение Богородично”, който се намира на 500 м. Това е и най-новото светилище.Построен е по инициатива на местният жител Иван Мачунов с доброволните дарения и съдействие на жители от селото. Легендата говори за сън, който се присънил на Василка Генева. „Той разказвал, че мястото е свято и около него трябва да се изгради параклис, посветен на Божията майка” – споменава в книгата си Георги Захов. Строителството на „Успение Богородично” започва през 2003 г. Всяка година на Голяма Богородица /по стар стил се е празнувало на 28 август, сега на 15/ се прави курбан. Параклисът е осветен през 2005 г. от отец Вергил от Сапарева баня, който помага със съвети при неговото изграждане и оформяне. Дърворезбата на иконостасната икона е изработена от Георги Млекарски, а изографисването е направено от художника Цондю Николов. Рисуването е само едно от многобройните занимания, на които Г.Млекарски посвещава свободното си време. От дете рисува животни и пейзажи. Природата е главната вдъхновителка на неговото творчество. Рисуването му помага при дърворезбата, която е второто негово увлечение. Георги Млекарски се изявява и като скулптор. Също така е запален пчелар и ловец с 55 годишен стаж. Облагородява дървета, а голяма част от изградените чешми в и извън покрайнините на селото са също негово дело. За хора като него с пълно основание може да се каже е, че са замесени от друго тесто. Завършил е Самоковската гимназия и Техникум по керамика в София. Работи по специалността си известно време, а след това постъпва като художник-плакатист в радиозавод „Христо Ников” /днес фирма „Самел 90” АД/ в Самоков, където се труди  в продължение на 22 години и издава хумористично-сатиричният вестник „Остен”.

Димитър и Веска Лобутови с дарение съградили подслон за миряните, посетители на параклиса „Успение Богородично”. Изворът при светинята е обграден с плочки и се затваря с капак. Изградените край Продановци многобройни параклиси и чешми ясно показват, че традицията да се дарява, да се правят полезни за селото обекти е запазена и в наши дни.

Памет и културно-историческо наследство

Селото има с какво да се похвали по отношение на културно-историческото и археологическото наследство. Мястото, на което е възникнало селището има хилядолетна история. Многобройните тракийски могили в селото и в околността му ясно показват, че тези земи са обитавани от най-дълбока древност. Много автори смятат, че там е имало римско селище, но е известно, че траките са населявали тези земи хиляди години преди римляните да завладеят Балканския полуостров. В чертите на селото е разположена т.нар. Голяма могила с височина 8 м. и диаметър 40 м.,в чиято периферия е намерено богато украсена с релефни изображения мраморна урна с капак от 3-4 в. Тя е изложена в ГИМ-Самоков. При разкопки, направени преди няколко години археолози установяват погребение на виден тракийски големец. На разстояние около 1 км. западно от селото се намират още две могили.

А животът си тече…

Често може да видите от и към Продановци да пътуват хора с колела. Причината е близкото разстояние и изградената велоалея, по която може безпрепятствено да стигнете до самия център на селото. С други думи казано докато съчетавате полезното с приятното – разходка, комбинирана с някаква работа, може и да поспортувате. Какво по-хубаво от това. Иначе животът в Продановци не прави изключение. Най-масовото събитие през годината е съборът, който се отбелязва на Петровден. Хора от близо и далеч се събират, за да се видят и повеселят. Заслужава си да бъде отбелязано това, което отличава Продановци от останалите села в общината. Близостта до Самоков обяснява много неща и влияе положително върху неговото стопанско и духовно израстване. Макар и без действащи читалище и училище жителите на населеното място не са изгубили правилния път към личностното си и професионално израстване. Възможностите за туризъм не са кой знае какви с изключение на културния и религиозния, но се полагат усилия и в тази насока. Това, което се използва максимално е излазът на главен път и удобните транспортни и комуникационни връзки с близките населени места, главно Самоков. Още едно доказателство, че развитието е свързано с преодоляване на стереотипите, както са сторили в Продановци. Следването на шаблона – другите това правят и ние трябва да го направим без да си дадем сметка разполагаме ли с необходимите ресурси и възможности не е добър вариант. Като цяло животът в селото следва изградения ритъм, характерен за селата. През зимата той е свързан главно с домакинската работа, а през пролетта и лятото с полето и градините.Това обаче е само като малка вметка, тъй като все повече малки населени места, в това число и Продановци се превръщат в селища от градски тип. Причината е, че възрастните хора изнемогват, а доста от младите не споделят техните разбирания за начина, по който да си изкарват прехраната. Продановци е будно село, което следва естествения си път за развитие, начертан от кмета Борислав Стаменов. Ясно е, че не всичко зависи от кметовете. Често пъти нещата опират и до пари, но безспорно те са пътеводителят , който определя политиката на местно ниво.Със сигурност не е за пренебрегване и инициативността на местните предприемачи, които са гръбнакът на икономическия, стопански и обществен живот. Дано и в бъдеще да има такива хора и броят им да се множи.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close