Димитрина Божилова
Всяка година, вече 11 по ред, край язовир Копринка близо до град Казанлък се стичат реки от хора – млади и стари, младежи и деца. Тук, на поляните до брега на този красив язовир се завърта един многоцветен калейдоскоп – с пъстрите носии на необятната Рус, нашенските костюми от различните краища на България. Това са все хора, които обичат Русия не само защото някога са работили там, защото част от живота им е свързан с обектите в Коми, Железоногорск, Стари Осел, Сургут, Украйна, Москва, Грозни и др. Но и защото те са нашите освободители, защото са наши приятели.
Носейки табелки, с надписи и годините, прекарани в Съветския съюз, колегите и приятелите се търсеха, за да се прегърнат силно по братски и да си припомнят съвместните години на работа и съдружие.
Много дечица бяха дошли, водени от своите баби и дядовци с надеждата и те да осъзнаят, че Русия винаги е била обичана от българите и че тя е винаги готова да ни защити. Малки майстори на четката, боите и моливите вложиха сили, хъс и огромно желание в конкурса за рисунки на тема „Обичам моята родина”. Най-добрите художници бяха наградени.
Близо 6 часа посетителите на събора край язовир „Копринка”, освен разходките около многобройните сергии и покрай брега, се наслаждаваха на богатата музикална програма – Фестивал на руските песни, танци и поезия. Не беше лесно на журито с председател на журито с председател композиторът Андрей Дреников, Юри Дамянов – директор на ДМТ „Стефан Македонски” – София, председателят на софийските читалища Делка Евстатиева и хореографът Петко Йосифов, да определят кои групи, състави и индивидуални певци и танцьори ще грабнат наградите с мото „Пусть всегда будет солнце”. Всички бяха много добри, изпълняваха своя репертоар на руски, летяха по сцената в темпото на песните „Смуглянка”, „Калинка”, „Арлекино” и др. Ние – представителите на Руския клуб в Самоков, редовно сме там, винаги сме били участници в този прекрасен празник. Сърдечно аплодирахме и се радвахме на дечицата от Смилян, Смолянско, на сладуранчетата от Нова Загора, на танцьорите от Пещера, на двете прекрасни девойки с песента „Арлекино”, на витязите от Асоциация „Хан Аспарух”, на МВГ от Сопот, на семейство Евтимови от Дупница за техния прекрасен руски танц. Мога да изброявам още много – от Разлог, Исперих, Плевен, Брацигово, Габрово, Русе, Девня, Елин Пелин, Тутракан…но няма да ми стигне място и време.
Едно пъстро, многоцветно, усмихнато и весело море от хора, които не са променили през годините своето отношение към Русия. А официалните гости се обръщаха към присъстващите с думите, че дружбата ни е вечна и такава ще остане, докато има такива хора – 12 хиляди човека, ще я има и ще пребъде.
В края, при награждаването Андрей Дреников сподели: „Слушахме, гледахме, аплодирахме. Дойде есен, посрещнахме я с танц и песен. Ще се разделим с обич и се надяваме, че догодина пак ще се съберем!”
Беше прочетено и обръщение към целия български народ за събиране на средства за ремонта и поддържането на Паметника на Съветската армия по случай 70 години от победата над фашизма.
За голяма радост на децата, а и на възрастните, в един момент към слънчевото есенно небе полетяха стотина гълъби. Донесе и ги пусна Пейо Пеев, който беше дошъл чак от Разград. Скромно ми сподели, че отглежда 700 различни породи от тези красиви птици – символи на мира, любовта и приятелството. Съборът беше освежен с хумористичните изпълнения на артиста, вечно усмихнатият Венци Мартинов. Бурни аплодисменти и многокатни хора съпровождаха песните на Илия Луков. Това беше един прекрасен ден сред природата край язовира, с песните и танците, с приятелските ръкостискания, със сълзите на радост и приятелските прегръдки. Това не се забравя.
