Личности

Поли Тачева: „Да осъзнаем нуждата си от промяна – това е чудесно начало за нас”

poli tachevaМария Галчева

Ако следите „Самоков 365” онлайн и особено нашата фейсбук страница, няма начин да не ви е направило впечатление, че ние доста често споделяме нейни албуми със снимки от Швейцария – като пример, разбира, се във всяко едно отношение. Тази мила дама се казва Поли Тачева и от 4 години живее там. Този материал има за цел да ни покаже много неща – но най-вече манталитет. Нещата не се измерват в скъпи дрехи, коли и къщи, когато нямаш дори елементарно възпитание и уважение към околните. Уникално е, че швейцарците не секат горите си – забележете, и спират на пешеходни пътеки с усмивка!

Затова и неговият характер е силно пожелателен – дано някой ден и ние успеем да видим света отвъд собствените си носове и ненаситно его. Хората са успели, благодарение на това, че системата действа перфектно, но все пак тя се състои от хора, т.е. причината е някъде другаде. Със сигурност след прочитането на тези редове, ще се замислите и няма да останете отегчени. Каквато е и нашата цел, честно казано.

 

Здравейте, Поли, къде Ви намираме в Швейцария и с какво се занимавате в момента?

– Здравейте, Мария! Благодаря за предоставената възможност. В момента съм в кантон Швиц. Както обикновено по средата на седмицата, работя. Доста често пътувам – и служебно, и през почивните си дни – главно в Швейцария, а по-рядко зад граница. Участвам в някои благотворителни проекти в България. Понякога пиша, споделяйки впечатления. Доста активна съм и в социалната мрежа, както сте забелязали.

Вашите снимки показват един алтернативен свят на фона на това, което имаме в България. Кое е принципно различното там, сравнено с България и психологията на българина?
– Да. И ние имаме красива природа, но голямата разлика според мен се изразява в поддържането и експлоатацията на ресурсите и даденостите тук, и у нас. Швейцарците са впечатляващо грижовни! Пазят природата като очите си. Във всяко свое решение и действие те се ръководят от вечните ценности, мислейки първо за всеобщата полза (вместо за личната), за утрешните последствия (не само за днешните облаги), а също и за наследството, което ще оставят на  бъдните поколения. Имаме какво да научим и да вземем от тях. Затова си правя целия този труд със снимането и споделянето на лични впечатления, за да предоставя максимално подробна информация на колкото се може повече българи – с цел да вземем доброто и да го приложим у нас. Ние имаме невероятен потенциал – и природни дадености, и чудесни качества като народ. Да осъзнаем нуждата си от промяна в мисленето, отношението и поведението – към природата, животните и хората – би било едно чудесно начало за нас. Вярвам, че контрастът между родната и швейцарската действителност (чрез снимките ми) би могъл да допринесе за това, предоставяйки ни и идеи за практически стъпки

Като социални системи имат ли двете държави допирни точки?

Със сигурност имаме допирни точки, но май повече са разликите. Швейцария за мен е синоним на грижа, дружелюбие, сигурност, точност, чистота, спокойствие, естетика – и във взаимоотношенията, и във всичко видимо. Отношението в институциите тук няма нищо общо с преживяванията, които съм имала на родна земя. Тук се държат с теб сякаш си “английската кралица”, обслужвайки те любезно, бързо, професионално, без да ти досаждат по никакъв начин – сякаш им правиш услуга, че си там. Майчинството в Швейцария е само четири месеца, но въпреки това многодетните семейства са много голям процент. Безработицата е най-ниската в Европа. На последно място са по затлъстяване от всички европейски държави. Много спортуват, малко и здравословно се хранят. Да изпаднеш в нужда от каквото и да било в Швейцария, е просто удоволствие – сякаш случайните минувачи само теб чакат, да ги попиташ, да ги помолиш – откликват по начин, който те кара да си мислиш, че ти им правиш услуга, а не те на теб. “Мило” е твърде слаба дума, за да изрази отношението на тези удивителни хора. Респект!

Първият ми работодател тук беше от друга държава, която предпочитам да не назовавам, и както се оказа – не е бил коректен с мен. Научих за това, когато вече работех на нова позиция. Тъй като съм чужденка, ми осигуриха адвокат – безплатно. След като се запозна със ситуацията, първите му думи бяха: “Нямате никакъв повод да се безпокоите. Дори и некоректният Ви работодател да не плати, Швейцария ще го направи за Вас. Вие имате трудов договор, сключен на наша територия и затова сте защитена.” (Уау! За моя български ум това звучеше като сън.) В крайна сметка, след няколко имейла и телефонни разговора, този работодател направи нужните преводи, тъй като му беше казано, че в противен случай всички местни институции ще бъдат уведомени и той ще има проблеми да влезе в страната. Тук “некоректен работодател” е изключително тежко обвинение, синоним на престъпник. Не е като у нас, където за жалост, до такава степен сме свикнали със сивата икономика, че сме я приели за нормална. Мисля, че всяка една система
или държава е като машина: за да работи добре, е нужно да бъде почиствана от беззаконията (на всички нива) и да бъде смазвана с “маслото” на личната отговорност. Ежедневно!

Бежанската вълна стигна ли границите на Швейцария или тя не е желана дестинация за бежанците?

– До момента нямам информация бежанци да са се опитвали да пресекат швейцарската граница.
Често двете страни са сравнявани от гледна точка на природните забележителности. Но тук идва като контрапункт разликата в отношението. Има ли незаконна сеч в Швейцария и какви са съответно санкциите?

– Поне през последните няколко десетилетия не е имало незаконна сеч в Швейцария. Нито един случай! Ще споделя обаче, нещо, което дълбоко ме впечатли малко след пристигането ми тук. Правилникът за движение и в двете страни е един и същи. И пак опираме до разликите: тук той масово се спазва! Доставя ми истинско удоволствие, да виждам как шофьорите спират усмихнати на пешеходните пътеки (и не само) и ти правят знак да минеш, как дори дечицата вдигат ръка, за да благодарят и се усмихват. Швейцарец по-скоро би ти отстъпил предимството си, отколкото да ти отнеме твоето. Можеш само да пееш зад волана. Няма бипкане, няма псуване, няма нервничене, няма стрес. Е, стават и инциденти – като навсякъде, но за сравнение с касапницата на родна земя, и дума не може да става! Та, ето какъв е случаят: мъж от балканска държава (с подобен на нашия манталитет) е женен за швейцарка. Имат две деца, но той все още не е получил местно гражданство. Оказва се, че често превишава ограниченията на скоростта. Той е опасен за всички. Санкционират го. Отново. Вземат му книжката. Той продължава. Знаете ли какво са направили швейцарците, след като нищо друго не е помогнало? Екстрадирали са го! Докато е жив, няма право да прекрачва границите на Швейцария – по никакъв повод! Може да вижда жена си и децата си само в чужбина. И след като са разрешили проблема по единствения възможен начин, те са му дали гласност по медиите, за да си направят изводите останалите чужденци. Това е!
Що за хора са швейцарците?

Швейцарците са щастливи, спокойни, коректни, дружелюбни, толерантни, отзивчиви, грижовни, работливи, точни, компетентни, тихи, добросърдечни, отговорни, естети, усмихнати, благодарни, чисти, спортуващи, хора с достойнство и ценности, участващи масово в благотворителни каузи и работещи на доброволни начала. Швейцарецът се отъждествява с държавата си и приема всичко случващо се лично. Наблюдават, правят мили забележки и ако се наложи, сигнализират. Също така са консервативни в най-добрия смисъл на думата: щом нещо работи, те не го променят. Ако пък не работи, променят го докато проработи. Първата реакция на швейцарец, когато види нередност е, да си зададе въпроса: “Мога ли да я поправя?” След това действа. Те “стъпват на пръсти” в отношенията си с другите, пазейки и зачитайки личното им пространство. Политиците в Швейцария са същите като обикновените граждани. И у нас е така.

От колко време сте там и успяхте ли да свикнете с начина им на живот?

Тук съм от четири години. С хубавото бързо се свиква. Аз съм адаптивен човек и тъй като обичам тишината, естетиката, реда, мира и закона, Швейцария е като рай за мен.
Ще споделя една случка от периода на приспособяването ми: няколко месеца след пристигането ми, паркирах на тротоара в едно швейцарско село. Казах си: “Тук съм за малко, пък и няма никакво движение…” Още не се бях отдалечила от колата и живеещ наблизо възрастен господин дойде при мен и ми каза любезно: “Извинете, но тук е Швейцария. Тротоарите са само за пешеходци.” (Идваше ми да потъна в дън земя от срам.) Извиних се и моментално преместих колата. Е, тротоарите и в България са само за пешеходци, но друг е въпросът за какво ги използваме.

Приемат ли Ви като чужда и има ли много българи там?

Досега не съм имала дори и един единствен случай на лошо отношение от страна на местен човек. Нито един! Не съм и чула за случай на дискриминационно отношение. Тук от малки обучават децата си да обичат и да приемат различните от тях хора, да се отнасят с грижа към животните и към природата (примерно, зоопаркът в Базел се почиства на доброволни начала от деца. Редовно!). Като си помисля, дори са се държали по-мило с мен, понеже съм чужденка. Канили са ме на кафе, на гости у тях за семейни празници. Ако бях швейцарка, щях да ползвам платен адвокат (при нужда), но само, защото съм от друга държава, ми осигуриха безплатен такъв – от една организация (неправителствена и нерелигиозна), финансирана от католическите и евангелски църкви, за да подпомагат чужденци на територията на страната. Да, има около пет хиляди българи, доколкото съм чела статистика. Аз съм щастлива, че срещам прекрасни сънародници зад граница, чиито сърца туптят за България.

 

Как поглеждате към България – с тъга, с носталгия или?

За мен има три изключително святи неща: вярата, родът и родината. И трите са ми по-скъпи дори от живота. Към България поглеждам с любов, примесена с болка, но не поради носталгия или тъга. Не. Страдам заради ситуацията, в която са нашите деца, пенсионери, умове… И в същото време вярвам с цялото си сърце в промяната към добро. Моите родители и деца са в България. Аз също си ходя при всяка възможност. Възхищението ми към Швейцария е факт и то е основателно. Мисля, че най-малкото, което дължим на държавите, в които работим и чиито хляб ядем, е уважение и благодарност. Но нищо не може да замени обичта към Родината – тя е до гроб! Така уча и децата си. И съм сигурна, че те дават на България шанс за едно по-добро утре.
Скъпи българи, не се страхувайте! Спомнете си за подвига на дедите ни, които във времена на кризи са намирали сили да възродят и себе си, и страната си. Ние сме потомци на Паисий, на Левски, на Вазов. Нека потърсим техния Бог, да се обединим около техните ценности и цели за по-доброто бъдеще на нашите деца. В навечерието на новата учебна година, нека да си спомним и за възрожденците, за будителите и просветителите на нацията ни, да почерпим от тяхната мъдрост. Иван Вазов казва: “Аз не зная под небето друга книга по-могъществена от Библията… Там, където Библията се чете и знае, злините са случайни, а добродетелите – трайни и постоянни спътници на живота. Учудвам се, че тази Книга много малко се чете и знае у нас – не само от миряните, но и от духовниците.” В Швейцария хората до голяма степен живеят според написаното там. И ние можем! А дали един съвременен Левски не би звучал така: “Ако се променя аз, променя се цял народ!” Може би.
Още веднъж благодаря за предоставената възможност да бъда чута от повече сънародници. От сърце желая успех и само най-доброто на целия Ви екип и и на всички Ваши читатели!

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close