Зоя Станкова
Без цензура! Без срам! Културата в града ни сваля бавно и “съблазнително” за окото мазилката си и остава… по тухли. След падащата мазилка, която е очеваден признак за болната душа на самоковската общественост, започнаха да се ронят и парчета тухли от Читалището-паметник, строено през време на три войни и единствено такова в България. Но, какво значение имат войните и жертвите, какво значение има това, че единственият “гроб” на знайните самоковски герои, загинали за светлата идея за свободата, са паметните стели на Читалище-паметник “Отец Паисий-1859”. Век и половина след тяхната саможертва за Отечеството, светлата идея, в името на която са загинали, явно ще им донесат мрака на днешния ден, докаран не от друго, а от безразличието на самоковеца към историята – неговата, нашата, българската. Някога е имало фондове за събиране средства и дарения за построяването на Читалището-паметник, днес сме стигнали до там, че се очаква скоро да се събере бригада доброволци, под егидата на ОбС, които по първообраз на османските ни поробители да разтурят “къщата за четене”, безспорно застрашаваща хората с падащите си парчета история. Какво можем да кажем за новото предложение за паметник на ракетчика в града, когато духовният ни храм смени цвета на сълзите си от сиви в червени и навярно не случайно, защото културата ни се е превърнала в огромна зейнала рана, насред жизненото “тяло” на нашия град. Общината се допитва до мнението на гражданството – къде да бъде поставен новият паметник и тук възниква въпросът, същата тази община ще осигури ли погребална церемония за старите паметници, които всекидневно издъхват пред очите ни?! Как в една Община се леят паметник след паметник, берелеф след берелеф, но когато въпросът опре до безспорно най-значимият символ на култура в самоковска община си мием ръцете и хвърляме сапунената вода в чуждите очи?! Не се грижим за старите паметници, носещи в себе си духа на миналото и останали в съвременния свят, като “полъх” от някогашната ни история, оправдавайки невежеството или безразличието си със заучени фрази и липсата на средства, а за новите идеи, които прогресивно водят след себе си категоричното разрушение на безценните ни богатства, ОбС е отворен. И, тъй като така или иначе всяко предложение за нов паметник се приема, аз бих си позволила при удобен момент да дам и своето предложение за изграждане паметник на труженичката с метла, която може спокойно да се позиционира до Паисий, в централна градска част, тъй като от всичко само тях не сме почели с паметник.
