„Самоков 365“
В края на месец октомври си отиде самоковският режисьор Васил Михайлов. През годините името му неизменно е част от културния пулс на Самоков. Един живот, посветен на любовта към театралната сцена, вдъхновен от вдигането на всяка нова завеса, от светлината на прожекторите и от онази силна и неописуема връзка между твореца и неговата публика. И след това… аплодисменти и поклон!
50 години от живота му минават в културната сфера и по-конкретно в Читалище – паметник „Отец Паисий – 1859“, под различни форми – като комедиен персонаж, като счетоводител, като секретар на културната институция, а преди това и като завеждащ художествено – творческата дейност. За по-младите, които се чувстват свързани с театралната самодейност в Самоков, Михайлов бе обединител. Той създаде Младежката театрална студиа към Читалището. И по този начин даде изява на младите самоковски таланти. Дълги години той остана режисьор на представителния театрален състав. Под негово ръководство бяха поставени пиесите – „Плаващ остров в частно море“, „Покана от Париж“, „Далавера за леваци“, Госпожа министершата“, „Актриси“ и „Не всеки крадец е мошеник“. През последните две години, поради ситуацията с пандемията, театралният състав не успя да постави нова пиеса.
С трогателни думи в социалната мрежа с режисьора се сбогуваха част от тези, които са делили едно работно място и една сцена. Една от последните, с които се е чул Михайлов в края на миналата седмица е ръководителят на балетната школа към Читалището Ралица Стоянова.
„С Васил Михайлов сме работили заедно повече от 10 години. Делили сме един офис и едно бюро. Изкарвала съм с него повече време отколкото със семейството си. С него се работеше лесно, той бе творчески настроена личност. Подкрепяше всичко, което е читалищна дейност. Бяхме близки, много ще ми липсва!“, сподели Стоянова.
„Благодаря ти! За любовта ти към мен и целия състав! За това, че ме научи да обичам театъра! За това, че ме срещна с едни от най-добрите ми приятели до днес! Обичам те, Веско! Ни пуха, ни пера!“, написа Боян Белокапов, който бе част от МТС.
Зоя Станкова също се обърна с тъжни думи за сбогом с режисьора:
„Тази вечер се връщам към първата премиера на новосъздадената преди доста години Младежка театрална студия при Читалище-паметник „Отец Паисий-1859″ – Самоков и пиесата „Плаващ остров в частно море” от Панчо Панчев. Жалко е, че понякога спомените ни учат дори на усмивки. Да, нелогично, не на място, но се усмихвах на разни безумни моменти, запечатани по снимките. Забавни. Споделени.
Понякога пилеем дни, отношения, думи, издребняваме и се губим в себе си или в света… А, когато се сетим вече е късно за каквото и да било. Добрата дума остава, нищо друго. Нищо…Все по-празно става нашето читалище! Все по-пусто! Все някой „решава” да „изневери” на колектива и тръгва…Почивай в мир, Веско! Може и да сме имали творчески пререкания в годините, но ти си оставаш първият ми режисьор! Благодаря за уроците! Нека да е светло на душата ти!…Пък някой ден, някъде, кой знае, може отново да играем заедно!“
Габриела Велчева:
„Бях едва на 13г., когато ти ме въведе в магията на театъра. Онези снимки в детската градина, а след това и в автобуса …, това беше само началото на МТС. Ако кажа, че именно зад кулисите оставих страховете и срама си, няма да излъжа. Фестивали…, репетиции…, това са само думи, зад които се крият безброй спомени и емоции! Благодаря ти за всичко, което направи и ми даде! Ще те помня с усмивката, разговорите, но и с онази строгост, която ни научи на много! Нека се съберем за последно кръгче, преди представление … Знай, че остави част от теб във всеки един от нас!Светъл път на душата ти, Веско!”
Поклонението ще бъде на 3 ноември /сряда/ от 13:00 часа на гробищен парк „Ридо“ при спазване на всички противоепидемични мерки.
Екипът ни изказва искрените си съболезнование към цялото семейство.
