БоровецОбща категорияОбществоРегионалниСамоков

Петър Попангелов – една легенда на 60: „Това, което си дал ти грее душата!”

Анна Манова

Срещаме се с легендата в ски аплпийските дисциплини Петър Попангелов дни преди да отбележи 60-годишния си юбилей. Намирам го в уютната атмосфера на семейния му хотел в Боровец.

Противно на очакванията, че от позицията на добър състезател трябва непременно да се превърне в треньор, той избира да развива семеен бизнес. А ските от години за него са начин да си почива и да се отдалечава за кратък отрязък от време от шума и динамиката на ежедневието. И когато се настани удобно пред камината в ресторанта, отрупана със състезателни отличия, в погледа му отново се отразяват същите бели писти.

Посетителите на хотела идват, за да си поприказват с Петър Попангелов, да го поздравят и лесно преминават в топли приятелски отношения, обръщайки се едни към други на малко име. Сядаме на една от масите и пред чудесния зимен изглед започваме разговор за житейските равносметки дни преди 31 януари, за ските и за настоящите занимания. И с желанието да отбележи юбилея си в тесeн кръг от близки и приятели.

Г-н Попангелов, срещаме се на прага на Вашия 60-годишен юбилей. Обикновено началото на новата година и рождените дни са време на равносметки. С какви чувства и емоции посрещате своя празник?

Определено не се чувствам на тези години, но времето лети и не ни пита. Равносметката е простичка – човек с годините става по-зрял, но самият живот се усеща, че е все по-сложен. Остава ми това, което съм дал да ми грее душата. За мен това е от значение. Много е по-различно, когато бях на 20 или 30 години, си мислех, че онези на 50 или 60 са много възрастни, а сега не е така /усмихва се/.

Ще посрещна празника си с близки и приятели в хотела. Ще бъдем в тесен кръг, защото се намираме в разгара на сезона и няма как да направим нещо по-мащабно като мероприятие заради туристите при нас.

Какво е основното Ви занимание в момента? За какво отделяте най-много време и енергия?

Със съпругата ми основно се грижим за хотела ни. Колкото и малък да е като капацитет имаме едни четири месеца, които при нас минават на пълни обороти. Отстрани вероятно изглежда, че човек наема персонал и остава машината сама да се движи. Да, имаме си екип, но и ние самите участваме активно в целия процес. Ежедневно се запознаваме и общуваме с много хора.  Те искат да се снимаме, да си поприказваме, а това е както приятно, така и изморително. Старая се да намирам по час или два за почивка. Наскоро се запознахме с едно семейство с две малки деца, поискаха ми автограф. А на следващия ден ми донесоха италиански козунак да ме почерпят. Изненадах се много. Оказаха се големи любители на ските.

И като стана дума – къде се намират ските в живота Ви днес?

Карам ски поне два пъти в седмицата, за да си почивам. А когато има Световна купа или състезание съм плътно до телевизора. От откриването на новия сезон в Боровец съм карал на Ястребец, а иначе по-често на „Мартинови бараки”, защото ми е най-близо. Тук ми е най-удобно – обувам си ските, а пистата е точно срещу мен. Карам около час и като се върна обратно най-много обичам да си хапна топла супа с люти чушки.

Като човек, които е от скиорска фамилия има ли известна носталгия по това, че няма продължители на рода, които да се занимават активно с този спорт?

Не бих казал. Бяхме се разбрали, че дъщерите ми няма да се състезават. Те вървят по своя път, гонят собствените си цели и мечти. И карат ски за удоволствие. Едната е на 31 години, другата на 23. Едната живее в Германия, другата в София.

Какви са наблюденията Ви от развитието на ските в курорта Боровец?

Намирам развитието на курорта в положителна насока, особено с новия шестседалков лифт, който е много модерен. Разговарям с различни приятели скиори и те са много доволни, защото много бързо се качват и за малко време успяват да реализират много спускания.

Вие сте почетен председател на създадения преди две години фонд „Петър Попангелов и приятели за Боровец”. Основната идея на учредители е да се подпомогне спорта в района и повече деца да имат възможност да карат ски. Как се разви той и има ли вече постигнати резултати?

Аз дадох името си и застанах зад този фонд, освен това ме поканиха за почетен председател. В Управителния съвет са учредителят на СК „Чамкория” Мирослав Севлиевски и изпълнителният директор на фирма „Бороспорт” Георги Кочов. Фирма „Бороспорт” отделя част от сумата от продадените лифт карти за подпомагане на Фонда. Фирма „Росиньол” ни партнира и ни помага с екипировка. Разчитаме да се вдигне нивото и гледаме предимно тези, които имат основа да се развият. Ясно е, че от 10 деца не всички имат необходимите качества и умения да станат най-добри в спорта. Видях, че Ева Вукадинова показва добри класирания и резултати. Говорим с треньорите за техниката. Когато се вдигне нивото и има резултати, тогава ще можем да привлечем и повече спонсори, защото знаете, че ските са скъп спорт. Много родители дават пари от джоба си. Имаме идея да гледаме заедно стартове от Световната купа и да направим анализи.

Зад най-добрия резултат, постигнат от български алпиец, стои Вашето име. И вече толкова години е ненадминат. Това радва ли Ви? И виждате ли потенциал в някой състезател да подобри резултата?

Скоро не виждам шанс за подобряването му. Първо трябва да се доближиш /усмихва се/. Надявам се в близките 5-6 години това да се случи.

Ще се появи ли новият Петър Попангелов в лицето, да кажем, на Алберт Попов? Как се постигат такива резултати, които във времето трудно могат да бъдат надминати?

Не мога да се ангажирам с такива прогнози, дано се доближи и успее. Истината е, че ние карахме ски и се състезавахме в по-други времена. Не може да сравним времето в момента и преди 30 години. Намирам сегашното поколение като по-разнежени. Сякаш очакват всичко да им дойде наготово. И то важи за всички сфери от нашия живот. Алберт даде два добри резултата, важно е как ще се развие оттук нататък. Колкото повече време минава разбираш колко е тежко и трудно да си в топ 10 или в топ 20. Когато си вътре в нещата осъзнаваш тяхната трудност и какво всъщност изисква постигането им. Отстрани лесно се дават оценки. Истината е, че добрите са малко, а слабите са много.

И за финал на нашия разговор – какво си пожелавате за празника?

Желанието ми е да изкарам едно приятно събиране с приятели и близки. Не усещам годините като тежест. Истината е, че и на най-скъпия часовник времето върви напред. Важно е човек да бъде умерен оптимист и да има сили да се бори със задачите от живота. Ние със съпругата ми сме си построили живота така, че зимните месеци сме на Боровец, пролетта мислим за почивки и пътувания, и няколко месеца сме в София. Една писателка беше казала, че годините минават по-бързо от дните и май е права.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close