Мария Галчева
Започнахме да ви разказваме за Боровец през очите на хората, които са го градили. Сега ви представяме Павел Белстойнев. Той започва работа там през далечната 1974. През очите и ръцете му е преминал огромен опит. Затова вярваме и че чрез нашите събеседници в течение на времето, самоковци ще си припомнят какво огромно богатство са имали и как с общи усилия са успели да го наложат на пазара на цяла Европа и да го направят предпочитано място за почивка.
Съпоставката с днес обаче е неминуема във всяко едно отношение, за добро или зло. Вижте какво сподели с нас Павел Белстойнев.
Кога започна професионалният Ви път в Боровец и с какво се занимавахте?
1974 година на 11 октомври започнах да работя в Боровец като екскурзовод. След това станах шеф на Бюро, дотогава тази дейност се извършваше от Софийско градско предприятие – оттам командироваха екскурзоводи. Постепенно направихме Бюрото. В началото се учехме как точно, в продължение на 1-2 години, установявахме връзки с представители. Много самоковци избягваха да работят в Боровец, защото бяха ниски заплатите, пък и нямаше висшисти. Единственият човек, когото заварих в Боровец с висше образование това беше Христина Миланова. Такова беше времето – в заводите се изкарваха повече пари. Аз започнах с 82 лева заплата – висшист.
Първо отговарях за турист сервиза, след това ми прикачиха музикално-артистичната дейност – балети, оркестри; рекламата – печатни издания, културно-информационната дейност. В началото финансите на ски училището бяха към мен. Тази дейност е свързващо звено между хотели, ресторанти, транспорт, ски училище.
Постепенно създадохме Туристическото бюро, собствен транспорт, създадохме музикална дейност, обмяна на валута, културно-информационна дейност, реклама. Така тръгнаха нещата.
Постепенно заменихме и кадрите – дойдоха самоковци. Това продължи около 3-4 години, защото самоковци не знаеха езици за дейността, за която аз отговарях. А беше задължително да знаеш 1 или 2 езика.
Какви туристи са идвали едно време?
Първите туристи, които аз заварих, когато започнах през зимния сезон бяха холандци, около стотина души, отделно имахме малко руснаци и туристи от ГДР. Като открихме Бюрото, на мен ми спуснаха план, който изискваше от мен да направя 9000 долара от допълнителни услуги. Основните услуги, както е ясно са хотел и храна. Допълнителните са всичко останало – екскурзии, мероприятия, ски училище. Впоследствие ски училището се отдели, то имаше собствен план. От 9000 долара, накрая на годината изкарахме 53 000.
Тогава нашите вождове в София разбраха, че тук може да се прави нещо и нашият директор тогава – Христо Сичанов, ме попита дали ще мога да се справя с това да работим самостоятелно. Така си назначихме екскурзоводи – първия, когото назначих беше Невена Начева. Постепенно набавихме самоковски кадри.
През лятото обслужвахме ГДР туристи, имахме по 8 групи. През лятото на ’77 година за първи път дойдоха западногерманци. Ние нямахме опит с тях. Дойдоха и то за летен туризъм. Така лятото ни тогава започна с 150 души от Западна Германия.
През 1978 година в „Мусала” дойдоха първите турски туристи. Ние не ги познавахме като такива, с гърци сме имали опит, но турците за нас бяха нещо ново. Дойдоха три автобуса ни изненадаха – лекари, адвокати, които владеят френски и немски. Всеки пръскаше пари – богатите хора живеят по-нашироко. Имал съм опит и с гърци – около Коледа и Нова година те напъват да празнуват . Трудно им намирахме, защото си имахме редовни клиенти. Гърците са една особена порода хора – заявяват например 40 души, а идват 60 и създават проблеми при настаняването. Поръчват си вечеря за Коледа – поръчват 40 места, идват 60 и не искат да плащат. Намерихме им цаката и на тях, но трябва да се сблъскваш със ситуации, да имаш опит, с всяка фирма да знаеш как да работиш, да кореспондираш.
Кой е най-добрият турист, с когото сте работили? Най-културният и платежоспособен?
Холандецът. Те имат висок стандарт, търпеливи хора. Немецът е по-взискателен. Той държи, ако плати 25 марки за нещо, да го получи. Холандецът може и да премълчи, ако не му хареса, няма да направи рекламация. В туризма има един закон – „Няма лош турист, има лош обслужващ персонал”. Дойдоха първите финландски туристи, един самолет, ние откриваме „Рила” – 1986 година, нямаме екскурзоводи с финландски език, не знаем как да ги обслужваме. Те са записали нощувка, закуска и вечеря плюс ски училище всички и са си платили още там. Слизат от самолета – половината пияни, те си заминаха за Финландия и не знам дали знаят къде изобщо са били. Но те са си платили. Въпреки това имаше атмосфера и настроение.
На какви туристи разчитаме сега?
Сега разчитаме малко на англичаните през зимата, но от най-ниската категория – младите, които току са завършили колеж и имат практика да обикалят света, родителите им са им дали по 1000 паунда. Те идват и се напиват тука.
Навярно знаете, че Боровец е летен курорт, едва след това стана зимен, благодарение на нас и на Петър Попангелов.
През декември 1974 година се построи Чайната, отдолу беше първият ски гардероб, защото преди това туристите спяха в „Бор”, „Еделвайс” и „Мусала” и си влачеха ските до Червено знаме, където имаше една едноседалка.
През ’77 дойдоха първите английски туристи 160 души. Ние нямахме опит, аз не говорех английски. В Боровец почти никой не говореше английски. Оттогава тръгна английският поток. През 1976 година ни дадоха статут на самостоятелен комплекс – сами се оправяме с валутния план, но и печалбата остава при нас. Процент от валутния план оставаше при нас, за да имаме стимул да работим.
Така се създаде и транспортът. Започнахме с един автобус, а до 1992г – докато аз бях там, станаха 30 автобуса. С тези автобуси петък, събота и неделя правим трансферите, а през останалите дни мероприятията, за да вземем допълнително пари.
Какви мероприятия сте правили?
Правехме обиколка на Самоков, Рилски манастир, Мальовица, София, Пловдив, Мелник. Отделно имахме мероприятие посещение на българско село. От цялата страна идваха при нас да се учат как се прави. Вечер всеки екскурзовод си рекламира пред групата мероприятието, например посещението на българско село – с типични български ястия, напитки и много вървеше. В началото почнахме с една къща, после станаха три в Радуил, Бели Искър, Злокучене, Доспей.
Започнахме с фолклор. В началото викахме от Радуил едни баби. Хората ги харесваха. После взехме при нас професионален състав. Правехме по 30-тина мероприятия. За всяка кантора се препоръчваха отделни неща. Например немците много обичат Мелник. Тогава автобусите бяха старички и за да се стигне дотам, туристите трябваше да стават рано към 6 часа и със сухи пакети, та до 9.30 да са в Мелник. Три часа и половина път. С едни „Чавдарки” дрънкане, но хората доволни!
Какъв е успешният екскурзовод? Какво трябва да има като професионални умения и компетентности?
Имахме фантастични екскурзоводи. Първо трябва да знае много добре езика. Имаше един екскурзовод на име Николай Тончев, който беше завършил химия в Германия. Той беше много интересен и особен образ. Много ерудиран човек. Той караше туристите до Мелник по два пъти да плачат от радост, защото им разказваше за сражения от Първата световна война между Германия и Англия.
Отиват в Мелник, правят пешеходна обиколка на целия град, чак до манастира горе. Оттам в механата – на всеки по бутилка вино и с песни се прибираха.
Екскурзовод се ражда човек. Той трудно се създава. Аз имах много добри екскурзоводи – Невена Начева, Фани Митрева, Невена Митрева. За да си екскурзовод, трябва да си леко откачен, да не ти пука от нищо. За мен от всички, които са минали оттам екскурзоводи, има 5-6, които са образци. Много добри има, но отлични са тези.
Николай Странски е друг пример, той водеше ски вечерите и родом беше от Пловдив. Правеше уникални ски вечери, не като сега.
Туризъм се прави с усмивка и без напрежение, без да те дърпат по улиците разни викачи.
Какви са били кадрите преди и какви са сега?
В началото беше много трудно със самоковските кадри. Имаше два полувисши института в Бургас и Варна, където ходехме да си избираме кадри, защото при нас нямаше. Не бяха популярни тогава и езиковите гимназии.
Как се промени Боровец през годините и съответно атмосферата, която витае в него?
Когато завърших аз през 1992-ра година, от допълнителни услуги правехме 680 000 долара. Сега целият Боровец, отново от допълнителни услуги, прави 20 000 долара. Сега има 20 000 легла, ние имахме 4000. С пускането на „Бреза”, „Ела”, „Мура”, „Финландско”, „Полско”, „Рила”, с пускането на лифта, Боровец придоби един алпийски вид и тук стана една голяма грешка с построяването на тези бараки – къщичките. И Боровец от един алпийски курорт стана бардак. Кметът Китов имаше добри намерения – да конкурира държавата, „Балкантурист”, но той не беше грамотен в туристическия бранш. Такива бяха времената частния бизнес да конкурира държавата.
Сезонът почваше от 18 декември и продължаваше 14 седмици. Сега не могат 8 да направят. Летният сезон беше от 12 май до 30 октомври. Нямахме свободни места. Разбирате ли какво беше търсенето! Но тогава се създаде един добър екип. Млади хора дойдоха – Огнян Киров, Иван Галев, Божидар Япраков, хора, които искаха нещо да направят. Божидар Япраков създаде ски училището. Постепенно въведохме кочани в три екземпляра при отчетността на ски училището, въведохме ски пакетите.
Имаше атмосфера. Когато правехме ски вечер на мен не ми стигаха ресторантите. В „Рила” – 600 души, в „Самоков” – 700 души, в механа „Ела” – 200 души. Хората се веселяха, взимаха си дипломите. Туризмът е да печелиш пари с усмивка, всичко друго насила не става. Англичани, холандци, белгийци, датчани, финландци, испанци – сега от тях няма и помен, всичко съсипаха.
Сега, като гледате Боровец, какво е останало от предишния курорт?
Една глутница вълци. Всеки пресреща туристите и ги дърпа, всеки им предлага нещо и всъщност никой не печели. Създава се една злокобна атмосфера. Всеки дърпа чергата на някъде, вместо да се обединят.
Дали това се случва заради липсващата централизираща функция на държавата?
В Австрия, например, няма държава. Ние направихме една грешка- Боровец през 1992 година се раздели на 7 фирми. Тези 7 фирми трябваше да се обединят и да направят едно сдружение, да включат и Общината. Тогава нямаше капитал, но можеше да се намери. Това беше истината, макар че софиянци нямаше да дадат на самоковци тази златна ябълка. Само от лифтовете Общината може да живее спокойно, а тези писти са наши.
Как си обяснявате факта, че сега самоковци рядко карат ски, защото им е скъпо?
Ако това беше на самоковци, щеше да е друго. За децата – всичко безплатно. Качвам се на Боровец, карам ски, не виждам около себе си самоковци. Даже и хората по лифтовете, които работят и те са едни смачкани.
Каква трябва да бъде съдбата на къщичките и защо винаги те се превръщат в един специфичен залог?
Няма смел човек, който да каже – „Махнете ги тези, аз нося отговорност!”. Те трябва да бъдат съборени. Действително, 60 фамилии се хранят, хранили са се досега, само че трябва да им се дадат други условия. Този бардак не може да съществува занапред.
