ОУ „Христо Максимов” отбелязаха патронния си празник в Сарафската къща

Анна Манова

На 13 февруари в Сарафската къща учители и ученици от ОУ „Христо Максимов” отбелязаха своя патронен празник. През 2018 година се навършват 151 години от рождението на учителя, писателя и публициста Христо Максимов. Тази година се отбелязват също 108 години откакто училището носи името на достойния самоковец.

Учениците, пременени в традиционните си униформи, поканиха всички присъстващи на една своеобразна разходка във времето, чрез която утвърдиха мотото, което е водещо за училището години наред: “Училище с минало, чийто опит усвояваме, настояще, което градим и бъдеще, в което вярваме!” А зад тях на мултимедия се виждаха различни исторически препратки. В този момент се появи и събирателният образ на народния будител, който с фенер в ръка търси пътя на просветлението, на народния дух. В него се беше превъплътил четвъртокласникът Валентин Стефанов. Децата припомниха детайли за личността на Христо Максимов, който е имал кратък, но достоен живот. Живот, изпълнен с творчество и мечти. Максимов е бил отдаден на учителстването, публицистиката и литературата. Наред с припомнянето на делото на Христо Максимов децата бяха подготвили празнична програма. С няколко прочувствени изпълнения се включиха ангелогласните Марина и Маргарита Бочеви. Учениците изпълниха химна на училището, песните „Земята на дедите ни”, „Песен за народните будители”. Пременени в бели ризи и с алени рози в ръце част от момичетата изтанцуваха красив танц на песента „Мечти”, в изпълнение на Маргарита Бочева.

Виртуалното пътуване във времето започна от миналото, проследявайки най-значимите събития от основаването на училището  и се насочи към бъдещето, което всички деца групово заявиха, че принадлежи на мечтите.

Символичното прелистване на летописната книга на училището започна с 1840 година, когато трудолюбиви българи от Долна махала изграждат основата на черквата „Въведение на пресвета Богородица” и осъзнават нуждата от четмо и писмо. В отклик на желанието им и по инициатива на тогавашния учител Георги Мираз в църковното училище при храма се въвежда нова взаимоучителна метода, с което е поставено началото на светското училище в Долна махала. До 1860 година училището се помещава в частни къщи, а през 1861 година вече има собствена сграда, представляваща едноетажна постройка. В църковното килийно училище работят 7 души учители. Заниманията се водят целодневно като се обучават само момчета – общо 45. Съвсем малко след това е създадена и първата училищна библиотека. А по-късно и неделно девическо училище. Учениците учат в 4 отделения. През учебната 1907 – 1908 година броят на учениците достига 150. От периода на Освобождението до 1910 година училището е зачислено административно за клон на  Централно градско училище „Кирил и Методий”. През 1910 година по предложение на тогавашния главен учител Иван Кабрански училището придобива самостоятелност. И  така през 1910 г. Долномахаленското училище е преименувано на Народно първоначално училище „Христо Максимов”. До 1923 година за сграда на училището се ползват голямата и малката Сарафска къща. Училищното настоятелство решава да построи ново здание за нуждите на училището. През 1925 година започва изкопаването на основите. С помощ на учителите и учениците то е построено само за 11 месеца. На 24 януари 1926 година тържествено е осветена  и открита новата учебна сграда от тогавашния министър на народното просвещение Никола Найденов. През 1933 година е открит паметникът на Христо Максимов в двора на училището. Няколко години по-късно, училището става пълно основно, с детска градина, 5 начални класа и 3 прогимназиални. През 1961 година започва строеж на физкултурен салон, работилница, кабинети.

И така до днес летописната книга продължава да се изпълва със съдържание, записано от сръчните и талантливи ученици, под вещото ръководство на техните учители. “Ученици и учители вървят ръка за ръка, за да преодоляват трудностите по пътя, който ни е завещан от първите, дръзнали да запалят светлината на знанието. Това сме днес ние. Това е нашето училище. Не с нас започва летописната книга, но ние старателно и с чувство на гордост ще я списваме, за да се знае за нас. От миналото вземаме огъня, а не пепелта”, обобщиха на финала на тържеството учениците.

Директорът на училището Антоанета Николова поздрави децата за техния труд и награди всички участници в различни училищни активности – изобразително изкуство, графично изкуство, мултимедия. И за да не бъдат пренебрегвани учителите, част от тях също бяха наградени. За да уважат празника на самоковското училище бяха дошли зам.-кметът Люба Кленова, архиерейският наместник Отец Михаил, учители от други училища.