„Окупация“, модерна дума напоследък. Студенти окупираха една аудитория, после друга, а на края цялата централна сграда на Софийския университет. Хора от други университети ги подкрепиха и се включиха в офанзивата. Нашите цигани пък окупираха изхода на Общината.
Е, няма да се занимавам с „братята роми“. За мен важни са студентите, хората които показаха, че ние, младите, не сме просто движещи се фигури, а мислещи хора със собствено мнение. Будните студенти, както сами се нарекоха, вече почти три седмици не се предават. Всеки ден на булеварда пред университета други студенти и хора със сходно мнение правят шествие в подкрепа на окупаторите, скандирайки оставка.
За мен случващото се е нещо добро, най-накрая ние, студентите, не сме безгласна буква, изразяваме мнението си, но според други това е глупост, а на окупаторите просто не им се учи. На тези хора дори не трябва да се отговаря. Не рабирам какво защитават – една правителство, което назначи за шеф на ДАНС човек като Пеевски, правителство, което тегли кредит, за да замаже очите на пенсионерите с нищожно вдигане на пенсиите. Студентите защитаваме правото си на достоен живот в родината ни. Борим се за бъдещето си, а докато онези „горе“ не чуват обикновените граждани, няма да се получи нищо и съвсем скоро ще сложим ключа на държавата си. Затова аз подкрепям окупацията и бих жертвала учебната си година, ако това ще спаси България.
