Околите – братята в Плана планина

Зоя Станкова

Долни Окол и Горни Окол.Tе са толкова еднакви и паралелно с това толкова различни, но някак ми се стори, че не е възможно да ги разделим. Представих си ги, наистина, като двама братя, които са дълбоко свързани помежду си. След това взех книгата „Пътуване през Околите” на Велин Николов и прочетох и неговото сравнение с „близнаци”, което ме накара да се усмихна и да си позволя да го цитирам:

„Двете села са близнаци, но не еднояйчни – всяко си има и негови си черти и негови си шеги по адрес на околците от другото село. Долнооколци, например, се смятат за по-грамотни и възпитани, а горнооколци, за тях са „пияндета”. Горнооколци пък се имат за „по-мъжкари” и, естествено, долнооколци за тях са „слаба ракия”, из книгата „Пътуване през Околите” на Велин Николов.

 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ – ВЪВ ВДЛЪБНАТИНАТА НА ИСТОРИЯТА
Горни и Долни Окол се намират в югоизточната част на Плана планина и на два километра едно от друго, в Околската котловина. Котловината на селатa, която е на около 17 километра от Самоков, а е около четири километра дълга, два километра широка и на около 1000 метра надморска височина. Двете села се намират и в непосредствена близост до язовир Искър.

Високи хребети извиват снага гордо над Долни и Горни Окол. Първото било на западния хребет носи името – Мулежова китка.

На север се разпростират: Турски вир, Джелепска китка, Леската.  Eдно от най-високите места в Плана планина, което се нарича Мухчел и е на 1326 метра надморска височина.

В източния хребет, между Горни окол и Долни Окол и язовира, се намират Мулежовата могила, Женска могила и Буная.

Край тях минава малка река, наречена Вуйна река или още Околска река.

Двете села се намират долу, между хребетите, потънали сред природата и сгушили се в нея като птички в майчино гнездо. Усамотение. Покой. Красота.

 

МЕСТНОСТИ ОКОЛО ОКОЛИТЕ

 

Местностите около Околите може да срещнете със следните наименования: „Запис”, „Савако”, „Станилева кория”, „Арулински кладенец”, „Дутов дол”, „Асанаги дол”, „Налбадски дол”, „Братоин дол”, „Польето”, „Ридо”, „Рамнището”, „Гръчкио валог”, „Отцег”, „Клисурата”, „Агинио дол”, „Кадиин чардак”, „Куртин дол”, „Злобързов дол”, „Ирковица”, „Ричов кладенец”, „Дълбоки дол”, „Синадиница”, „Буков дол”, „Попадиино усое”, „Муовица”.

Останки от вади за промиване на руда има в местностите: „Подмогили”, „Турски вир”, „Буная”, „Дрълева равнина”, „Гаста кория”.

Останки от поселения и крепости има в местностите: „Пожаро”, „Леската”, „Връбница”, „Врътен камик”, „Градишче”.

„Видино борие”, „Йовина падина” и „Гщнкин гроб” са имена на местности около Долни Окол, които носят имената на моми, които в опита си да избягат от турците са били застигани и убивани на тези места.

/Наименованията на местностите са взети от книгата „Пътуване през Околите”./

 

ОБРОЧИЩА

 

Оказва се, че оброчищата са били от голямо значение за всяко село.

Между Горни Окол и Калково някога се е намирало оброчището „Св. Атанас”.

Между Горни Окол и Широки дол – оброчището „Св. Дух”.

В Долни Окол има две оброчища – „Св. Богородица” и „Св. Илия”, като едното се намира на отсрещен хълм, а другото в самото село.

 

ЧЕРКВИТЕ

 

В село Долни Окол църквата „Св. Архангел Михаил” е строена вероятно през 17 век. Преустроявана през 1882 година.

В село Горни Окол, черквата „Св. Илия” е построена през 18 век, а самата тя е и национален паметник на културата с архитектурна и художествена стойност.

В Горни Окол има и параклис „Успение Богородично” с икони, които датират от 1879 година.

 

ЧЕШМИТЕ

 

Чешмата на входа на Долни Окол е строена през 1960 година от местни майстори. В книгата си „Пътуване през Околите” Велин Николов я нарича „емблема на Долни Окол”.

В Горни Окол има стара чешма с каменни корита, за която има разнообразни твърдения, които не е необходимо да тълкувам и да разсъждавам върху тях. Също, в голяма близост до нея, друга чешма, отново от дялан камък.

 

 

ОСТАНКИ ОТ МИНАЛОТО

 

„Според Темелски на 3 километра северно от Долни окол в местността Врътен камик има останки от стара римска крепост… Твърдението е, че тази крепост е от 2-4 век.” из книгата „Пътуване през Околите”.

В землищата на Долни и Горни Окол има няколко места с останки от стари поселения и крепости.
В близост до Горни Окол има хълм, който носи името „Градишче” и на същия този хълм има запазени останки, които се предполага да са от крепост от 10-12 век, а южно от него – останки от селища.

В местностите „Леската” и „Пожаро” също са останали следи от средновековни селища и стара църква.

Между Околите се намира и местността Отцег, за която се твърди, че е старото място на разположение на селата.

 

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ И ЕДНА ЛЕГЕНДА

 

Оскъдни са и тук историческите данни. Повече догадки преобладават пред фактите.

От 1576 година датира най-старото писание за Околите, което представлява турски ферман за събиране на данаци.

„По турски регистър от 1640 година, Горни Окол има 40 немюсулмански домакинства /т.е. такива, от които се дължи данък джизие/, а Долни Окол – 45 немюсулмански домакинства.”, из „Пътуване през Околите.

 

„През 1952-1954 г., при сондажни разкопки в м. Ивана, в землището на Горни Окол, е открита средновековна църква с притвор и страничен навес към южната страна, с размери 20,5/8 м. Вероятното й датиране е към 12 в. Вижда се, че двете села са възникнали върху земи с богато историческо минало, в които животът никога не е прекъсвал.
Легенда, съхранена в Горни Окол, разказва: „В Мухчел имало село от 70 къщи. Връхлетяла чумата, измрели много хора. Отишли оттам жителите на 9 къщи в Отсек /Горни Окол/, жителите на 4 къщи – в Долни Окол, а двама братя – в Локорско и Връбница. Втори път чума прогонила хората и оттам. В котловината, където е римската чешма – там се заселили хората, за да стигне селото си днешното местоположение”.
В Долни Окол е съхранена близка по съдържание легенда. Тя разказва, че жителите на селата между Горни и Долни Окол били прогонени от чумата. Изселили се към Локор и Връбница. След време, четирима души се върнали. Двама тръгнали нагоре, двама – надолу. По-ниското село нарекли Долни Окол, а по-високото – Горни Окол.”, пише Георги Захов.

 

ПРЕБРОЯВАНЕ

 

Християнските семейства по време на турскити робство в Горни Окол са наброявали 40, а в Долни окол са били 45.

Има информация, че през 1873 година са били съответно 55 и 29, а сега двете села наброяват около 300 души.

По преброяване, направено през 2011 година, в село Горни Окол жителите били 190 души, а в село Долни Окол 174 души.

През 1868 година в село Долни Окол е имало 13 на брой къщи, а през 1873 година е имало 29 къщи.

Георги Захов пък пише: „В друг опис от 1640-1646 година се казва, че в Горни Окол имало 40 пълночленни семейства. Много преди Освобождението там имало 54 къщи.”

 

НАСЕЛЕНИЕ НА ГОРНИ ОКОЛ
1934 г. – 1363 жители
1946 г. – 1585 жители
1956 г. – 1451 жители
1975 г. – 859 жители
1992 г. – 421 жители
2001 г. – 349 жители
2008 г. – 201 жители
2009 г. – 198 жители
2010 г. – 195 жители
2011 г. – 192 жители

НАЛЕСЕНИЕ НА ДОЛНИ ОКОЛ
1934 г. – 849 жители
1946 г. – 965 жители
1956 г. – 941 жители
1975 г. – 445 жители
1992 г. – 267 жители
2001 г. – 255 жители
2009 г. – 177 жители
2010 г. – 174 жители
2011 г. – 174 жители

 

 

КРАТКО СРАВНЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ – ПОВОД ЗА РАЗМИСЪЛ НАД СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

 

1934 година – 1363 души в Горни Окол и 849 души  в Долни Окол

1946 година – 1587 дупи в Горни Окол и 965 души в Долни Окол

1992 година – 421 души в Горни Окол и 267 души  в Долни Окол

2011 година – 190 души в Горни Окол и 174 дупи в Долни Окол

 

КМЕТЪТ НА СЕЛО ДОЛНИ ОКОЛ

 

Данчо Димитров, кметът на село Долни Окол, заема този пост от 1959 година досега. Димитров влиза и в книгата с рекордите на Гинес за най-дългогодишен кмет.

Интересно е също, че макар на около 80 година възраст, плюс-минус, Данчо Димитров е не само кмет, но и доайен на Околската ловна дружина.

Благодарение на кмета насело Долни окол, то се сдобива с хубави пътища, тротоари, стационарни телефони и частична канализация.

 

БИТ

 

Както във всяко село, битът и на околци се преплита с животновъдтсвото, дърводобивът и земеделието.

В Околите е имало немалко майстори каменоделци.

Жените са ткаели, плели, шиели. Който се е докоснал с поглед поне до носиите на околци, е видял изящната шевица, която радва окото с цвят и форма, а личи и, че е сътворена с майсторлък.

През 1939 година в село Горни Окол се създава кооперация „Китка”, а 1958 година е годината на обединяването на кооперациите в Долни Окол и Горни Окол.

В  периода 1952 година в Горни Окол  се строи мелница, строят се кооперативен дом, мандра.

 

ГОВОРЪТ

 

Заслушвайки се в говора на местни жители на селата, човек и без да е „професионалист”, ще разсъди, че диалектите в самоковските села са колкото еднакви, толкова и различни.

„Интересно е, че околският диалект е много по-близък до самоковския отколкото до палакарийския.” пише в книгата си „Пътуване през Околите” Велин Николов.

 

ЗА РУДАТА

 

Плана планина е планина, богата на железни оксиди. През турското робство, всички знаем, добиването на желязо е било важно и работата е кипяла с пълна сила. Мястото в процеса на работа на Околите е в железодобива, а не в самата му обработка и то именно, защото околци живеят насред планината богата на железни оксиди.

През 16 век, а навярно и след това, са се произвеждали солидни количества въглища и желязна руда.

„Навсякъде в Околите, по всички места, където след дъждове е текла вода и сега можете да видите рисунки от по-черен блестящ пясък – това е утаена железна руда – магнетит”, пише в книгата си „Пътуване през Околите” Велин Николов.

 

 

ПРОСВЕТЕН ЖИВОТ В СЕЛАТА

 

В далечната за нас 1835 година още е имало килийно училище в Горни Окол, в което през 1850 година са учели около тридесет деца.

От 1926 година в село Горни Окол има и прогимназия, в която интересно е, че известно време е бил преподавател Васил Стоин. А през 1946 година училището наброявало 267 ученици. 1923 година е започнато ново строителство на училището, което трае до 1926 година. А през 1963 година в Горни Окол се открива нова и по-голяма училищна сграда.

Училището в село Долни Окол също по нищо не отстъпва на това на Горни Окол. Не се знае от кога, но имало го е още преди Освобождението.

Всъщност няма и причина за сравнения или съревнования, важна е грамотността на хората.

 

КУЛТУРЕН ЖИВОТ В СЕЛАТА

 

В село Горни Окол, основано през 1947 е Народно читалище “Искра”. В самото Читалище има запазена богата библиотека. Основен работещ творчески колектив е групата за автентичен фолклор, която изпълнява своите песни и за тях бива награждавана на редица събори и участия с конкурсен характер.

 

ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ И ПРАЗНИЦИ В ОКОЛИТЕ ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО – НЕМАТЕРИАЛНА КУЛТУРА

 

Навсякъде акцентът сякаш пада на по-големите празници от календара. Като, разбира се, между тях има и типични празници за дадено място.

В Околите се празнуват Лазаровден, Цветница, Тодоровден, Бабинден, Йордановден и Ивановден.

Наред с всичко друго, сватбите в Околите също са от най-големите семейни празници.

 

ЙОРДАНОВДЕН И ИВАНОВДЕН

 

На Йордановден водата се кръщава, а на Ивановден, ако носиш името Иван и не се откупиш, те хвърлят във водата.

Интересен е също Васильовден, на който в Околите правят така нареченото „надпяване на пръстените”. Самият обичай се състои в това, че всички моми пускат цвете с пръстен в котле с вода, което задължително е украсено със здравец и пренощува под трендафил. На сутринта една от тях вади пръстените и нарича всеки с пожелание.

 

КОЛЕДА

 

Коледа, където, както във всички наши села се меси погача – вечерник, за Бъдни вечер, върху който се изобразява препитанието на семейството. Обикновено се изобразяват оборът /егрекът, агнетата, нивата и така натам. Гозбите са постни. Вечеря се на земята, върху постлана слама.

 

ИГНАЖДЕН

 

Игнажден се празнува три дни преди Коледа. От местните хора се вярва и също така се тълкува, че според това кой влезе в къщата ти на този ден, такава ще бъде цялата ти година.

 

СЕДЕНКИТЕ

 

Ако мога така да се изразя, сезонът на седенките е през есента и зимата. Седенките са били мястото за среща на момите и ергените от селото. А на тях се е съчетавало полезното – работата, с приятното.

 

ВУЧЛЯЦИ

 

Вучляци. Типичен празник за Околите. По време на този празник не се работи цяла седмица, а самият празник има за цел да  предпази стадата от нападенията на вълци.

 

ВЯРВАНИЯ

 

„Както навсякъде и в Околите вярванията са резултат от наблюдения на случващото се в природата, от страхове от неразбираемото и от религиозни догми”.

Почитта към слънцето за околци повелява да спре да се работи, когато то изгрява, да не се хвърля смет срещу него, след залез да не се дава нищо от дома и да не се оставят дрехи (особено пелени) навън.

По време на пълна луна или новолуние е добре да се започне нова работа, да се сее, да се сади или пресажда, да се правят сватби и годежи, да се слага темел на къща, да се прави прощапулник и т.н. Вярването е, че както се пълни луната, така да се пълни това, което започва.

Съвсем обратно. Когато луната изчезва е добре да се лекуват болести, за да си отиде болестта, както си отива луната.

Земята е това, което храни. На нея се покланят и орачът при първа оран и сеячът при първа сеитба.” из книгата „Пътуване през Околите” на Велин Николов.

При растенията също има символи. Брашлянът, босилекът и здравецът са символ на здраве и дълголетие. Чемширът и дрянът са символ на вечност. Ябълката е символ на плодородието и любовта. Букът, дъбът и брястът са свещени дървета.

Има също поверия за някои животни. А и не малко истини във вярванията, които идват от наблюдения над природата и случващото се в нея.

Пример, отново ще дам, цитирайки книгата „Пътуване из Околите” на Велин Николов:

„Ако слънцето залязва в облак, ако припича, ако луната има харман, ако кацат мухи по добитъка, ако хапят, ако лястовиците летят ниско, ако кокошките се къпят в пепелта, ако се събират на куп, ако в мравуняка е паника, ако пчелите не излизат от кошера, ако цветята миришат силно – чакай дъжд.

Ако слънцето изгрява на чисто, ако залязва на чисто – чакай хубаво време.

Ако дъжд започне с едри капки – ще вали кратко, а ако започне с дребни – ще вали продължително.

Има и камарища вярвания, които не се свързват с никакво нормално обяснение.

Ако котката се мие, ако паякът се спуска, ако петелът кукурига на прага на къщата – чакай гости.

Ако черна котка или куцузлия човек ти мине път – връщай се.

Ако сънуваш сиромах човек – болест, ако сънуваш дете – ядове.

Ако ти горят ушите или хълцаш – говорят те…”.

 

НЯКОЛКО МЪДРОСТИ ИЗ КНИГАТА „ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ОКОЛИТЕ”

 

“Работа зад плет не се крие”

„Ем шуто, ем боде”

„Болен се пита, гост се не пита”

 

НЯКОЛКО ПОЖЕЛАНИЯ ИЗ КНИГАТА

 

„От здраве да се не отамнеш”

„Да илядиш, къде одиш”

 

НЯКОЛКО КЛЕТВИ ИЗ КНИГАТА

 

„Кьопав да останеш”

„Ега те бесо фане”

„Гръклица да те загърли”

 

 

Основна част от информацията за този материал за село Горни Окол и село Долни Окол е взета от книгата „Пътуване през Околите” на Велин Николов.