Мария Галчева
Знаете, че наша любима задача е да ви срещаме с хора, успели извън нашия град. Много са личностите, които са били наши събеседници, ставало ли е дума за постижения извън Самоков. Но младият мъж, с когото ще ви срещнем, е интересен и с това, че от съвсем млад изпитва искрена любов към музиката и към целия процес, свързан с нея и съответно е обвързал това хоби с професионалния си път.
Радиото е стихията на Огнян, който сега е тонрежисьор в радио „Зорана”. За него срещата с него буквално е любов от пръв поглед, която е орисана завинаги да остане в сърцето му. Магията на радиото е резултат от това, че за тази работа трябва наистина душа и усет.
Искахме да сравним и начините на работа в медиите в малък град и съответно в големия такъв – какво е да работиш в радио, какво дава и какво отнема, а от друга гледна точка къде остава Самоков в мислите на един човек, който го гледа от разстояние. С какво градът е част от живота и от впечатленията на Огнян Зеленков – прочете от първо лице.
Дай ни кратка биографична справка за теб и с какво се занимаваш в момента?
Здравейте на всички читатели на вестник „Самоков 365“.Моето име е Огнян Зеленков, на 34 години съм от град Самоков.Напуснах града преди 16 години, за да следвам, след което започнах работа в София.И до ден днешен живея и работя в столицата. В момента съм тонрежисьор в радио „Зорана” – София.
Как и откъде започна животът ти в София?
Животът ми в София започна като студент – абсолютно шаблонно.Стана така, че веднага след като завърших семестриално – ХТМУ,нещо, което няма нищо общо с професионалната ми реализация към момента,започнах работа в радио “Романтика” – София.
Всъщност няма нищо случайно в това, защото аз от малък се занимавам с музика – пеене, писане на музика и текстове. По време на следването си се запознах с много млади изпълнители, опитващи се да пробият. Стана така че бях заобиколен от музиканти и изпълнители. По този начин си проправих път към звукозаписни студия и дейности, свързани със звукозапис и мастеринг. На малко по късен етап започнах да работя и за едно онлайн радио, но за кратко. След това бързо се прехвърлих в софийския ефир и така до днес. 🙂
Радиото ли е било предпочитаната медия за теб или не?
Радиото е една любов и магия, която веднъж превземе ли те, след това много трудно те оставя. Докосвал съм се и до телевизията, но някак си не се чувствам на място. Докато в радиото съм изцяло в свои води. Човек или може да прави радио, или не. Казвам го защото през 10-годишния си стаж в радиото съм бил водещ, репортер, редактор и тонрежисьор. Нещата в радиото са някак взаимосвързани.
Чувството е наистина невероятно, когато застанеш зад микрофона. Обичам страшно много да записвам реклами – вече имам хиляди сигурно.Всеки път влизаш в някакъв различен сюжет и вкарваш живот в текста. Даваш частица от себе си и от таланта си. Страхотно е да работиш в радио!
Каква е цената на професионалната реализация?
Да работиш в радио и медия по принцип не е никак лесно!
Динамиката понякога е убийствена. Смятам че цената която съм платиле нищо, в сравнение с удовлетворението и щастието, което съм постигнал през годините чрез работата си. Човек трябва да поеме по своя път, да прави нещата, които го правят щастлив и да върви смело напред, без да се замисля толкова колко и какво губи. Така мисля аз, но все по-малко млади хора виждам да следват този модел, който според мен е правилен. Винаги в живота има и трудни моменти, перипетии, през които човек просто трябва да премине.
Хвърляйки поглед назад – какво най-много му липсва на Самоков, според теб?
Мисля, че развитието на самия град, сякаш върви няколко крачки преди личностното развитие на хората в Самоков. Виждам хубав и развиващ се град, но когато случайно дочуя нечий разговор по улиците или в магазина, хората си комуникират и се държат по начина, по който са го правили и преди 15-25 години. Ще се радвам, ако се окаже че бъркам и че мнението ми не е обективно, но така мисля.
Трябва да бъдем по-широко скроени и по-отворени към света.
Мислил ли си да се върнеш и тук да градиш кариера?
Честно казано, не. Просто няма как да работя това, което искам. Не и на този етап.
Иначе се връщам много често в моя роден Самоков. Харесва ми да усещам спокойствието му, прохладата през лятото и уюта през зимата.
Винаги с гордост заявявам, че съм от Самоков и разказвам на хората, с които ме свързва животът и работата за града ни. За мен Самоков е един страхотен град с все повече възможности за развитие за младите. Може би в далечно бъдеще бих се върнал да живея сред спокойствието на града, но засега няма как.
Като за финал – няколко пожелания към аудиторията.
Пожелавам на всички самоковци да бъдат здрави, позитивни и горди защото Самоков е един прекрасен град, който за щастие става все по-хубав и атрактивен за живеене. Пожелавам на всички които като мен – живеят другаде, да се връщат често в града, също като мен. И нека запазят любовта си към Самоков завинаги!
