Зоя Станкова
Все си говорим, че трябва да се пази направеното, да се почиства и какво ли още не. И въпреки всичко, оставаме си само подпрeни на клатушкащи се несигурно в пространството думи.
Чистота на самосъзнанието е нужна преди всичко и за всяко нещо, независимо какво е то, но човешкото същество явно вече е твърде омърсено в това отношение.
И директно на въпроса – ново сметище ли ще сформираме и защо не се вземат мерки срещу това безразборно изхвърляне на отпадъци? Може би кампанията за залесяването продължава, но леко видоизменена – „залесяваме“ с боклук.
Става въпрос за нарастващо всеки ден пространство от боклуци и на дължина и на извисяващи се купчинки смет при ул. „Вардар“– пътеката, която води към градините на наши съграждани и започва атрактивно, галейки окото с изографисани в тревните площи пейзажи от всякакви боклуци. И се пита в задачата, защо допускаме това безобразие и кой е отговорен за него?
В една скоба ще отбележа, че не очаквам да се излее дъжд от имена и самопризнания, но поне нека да спрем тази „инициатива“ за сформиране на ново сметище докато все още е време.
