Димитрина Божилова
Виждали сте как сочните гроздови зърна се превръщат в онази напитка – виното, без което не може нито един празник. Може да сте видели как мелят гроздето и от чучурката протича ширата. Но ако отидете в края на септември в сръбския град Александровац ще видите ритуала, който от някогашни времена съществува, а от 7 години на виното е посветен Международен фолклорен фестивал „Жупска берба”.
Насред площада в един голям шадраван е издигнат постамент от гроздове, а на върха излиза струя вино. Шадраванът е пълен с вино, а отстрани е окичен с лозови пръчки и висящи гроздаци. Между тях има маркуч, по който тече вино. 3-4 девойки в носии пълнят кани и черпят наред всички, които са се струпали наоколо. Можеш да пиеш колкото искаш и можеш да носиш. Точно зад шадравана е сцената и на нея преди песните и танците се донасят бъчви, пълни с грозде, а в тях красиви млади моми с вдигнати поли и с боси крака газят гроздето. Усмихват се и пеят заедно с оркестъра. Очите на мъжете стават на понички от тая гледка и може бизатова винцето толкова се услажда. Вино без мезе не става и затова тук на площада на голям прът се върти цял вол, който до края на деня беше довършен. По протежение на цялата улица /близо 3 км./ са разположени сергии с вина, ракии, билки, грозде, всякакви зеленчуци и плодове. Не липсват и сувенири. Пръскат ароматна, възбуждаща вкусовете ни миризма чевермета с агнета и прасенца.
Затова и градът е наречен Град на виното и оттук започва Вински пут, който ни води през ниви от царевици и обширни лозя към град Вранечка баня. Той носи името си от птица-врабче, на което е издигнат голям паметник. Градът е курортен център, в който извира минерална вода с температура 43 градуса. Има много спацентрове и хотели. Нас ни настаняват в хотел „Фонтан” заедно с другите участници. Точно в 16 часа се строяваме за дефилето и тръгваме за естрадата. Пешеходната улица е много широка, с много цветя и шадраванчета. Отстрани са павилионите, в които можеш да си купиш всичко, което ти хареса. Очаровани сме от просторния парк с цветя, цветя, цветя – от красиви, по-красиви многоцветни форми и видове.
Фолкфестивалът бе открит от домакина Миро Джуревич: „Много съм щастлив, че съм с вас, искам да ви поздравя, че поддържате народните традиции. Хвала, че е крепка дружбата между България и Сърбия! Нека да пием затова, че българското хоро е най-хубаво! – каза го и вдигна наздравица с бъклица и вино. И тогава започна програмата, в която успешно, достойно, с настроение и гордост показахме нашите песни. Жените от ЖФГ „Околийка” от Горни Окол изпяха три автентични песни. Васил Димитров и Латинка Трохарова от дует „Васила” Самоков поздравиха публиката с песен за виното и самоковските картофи. На сцената се изяви малката Маргаритка Бочева от читалище „Младост”, която освен, че развяваше трибагреника изпя две народни песни, които много се харесаха на присъстващите.
Заедно с нас на фестивала бяха и се представиха чудесно съставите от България ФФ „Бакаджик” от Кубрат, ФА „Мераклии” от София, ФА „Калушари” от Враца, ФТрио „Феникс” с ТФ „Феникс” от Червен бряг, ТС „Ритъм” от Костинброд, ФТК „Седенчица” от Пловдив и представители на домакините от Сърбия. Голямата приятна изненада беше Мостът на влюбените, по параметрите, на който висяха хиляди катинари. Те са закачени от влюбени двойки с мечта и надежда, че любовта ще е вечна, запазена в заключения катинар. Вечерта се събираме в голямата зала на хотела, за да се опознаем по-отблизо и да бъдат раздадени наградите – грамота, плакет и други подаръци. Те бяха връчени от шефа на фестивала Мичо Цветкович, с който сме приятели от години и който е водил състави в Радуил на Бобфеста. Помага му Нели Тоскова – българка, координатор от българска страна. На импровизираната сцена вече се е настанил оркестърът /жива музика/ с певицата. От групите идваха по 2-3, за да пеят и те. Нашата Елеонора Доспевска отчете самоковци като пя заедно със сръбкинята. Танците и песните запълниха нощта. Станахме още по-близки, още по-приятели.
И ние не оставихме организаторите без подаръци. Латинка им подари красива пита. Аз, от името на Радуил им дадох радуилски боб, плакат от „Бобфест 2016”, в. „Радоил”, календар 2017, книгата на Гебо, магнитчета с изгледи от Самоков и др.
Разделихме се с тъга, но си тръгнахме с прекрасни преживявания, които ще останат в спомените ни доживот. От името на всички благодаря на шофьора Тони, който беше много добър водач.
