Слайд категория
На Автостарт или на автостоп
Беше един съботен ноемврийски ден в София, миналата седмица. Вече най-накрая се усети, че идва зимата, защото застуди и се стараех да стигна по-бързо до автогарата. Качих се в последната минута в бусчето и учудващо –вътре беше топло, даже по-скоро задушно. Учудващо, защото много често в превозните средства на Автостарт, каквато е температурата навън, такава е и вътре в тях.
Седнах и тръгнахме веднага, предвид закъснението ми. Още с първите изминати метри зад мен се чу един силен, стряскащ шум. След две минути шумът се повтори. Никой, включително и шофьорът не обърна внимание на това и пътуването продължи. Изведнъж, както ми беше топло в бусчето, започна да захладнява. Погледнах дали някъде е отворен прозорец – нямаше. Вече стана прекалено студено и на мен ми стана странно. Погледнах зад себе си и изненадата ми беше страховита – вместо да видя задната врата на бусчето, видях улиците на София. Вратата зееше и създаваше течение из целия бус, което не правеше никакво впечатление на усърдно съсредоточилия се шофьор. След няколко подвиквания и усърдното държане на вратата от мен и един мъж, най-накрая водачът на превозното средство спря и вратата беше затворена. За щастие стигнахме до Самоков цялата бройка пътници, без жертви и без изпаднали хора по пътя.
За съжаление, обаче, това не е поредният виц или измислена история. Това е една реална случка, повтаряща се всеки ден – пътниците на Автостарт знаят много добре. Не искам да минавам границата на добрия тон, но понякога ми се струва, че в тази компания работят хора, които не знаят къде се намират и за какво иде реч. Всеки ден пътувам по линията Самоков – Говедарци и се натъквам на безумия, които не могат да се опишат.
Първото и най-важно нещо е, че автобусите и бусчетата са в окаяно състояние. Не се знае къде ще се развалятв някой момент от пътуването и дали няма да се наложи на хората да се прибират не с Автостарт, а на автостоп. Не се знае коя седалка е здрава и хората си играят на „тука има, тука нЕма” – който не познае коя е здравата, може да се окаже на пода. Мръсни са, а най-голямата екстра, която може да направи впечатление на пътуващите е 5Dефекта т.е, ако навън вали сняг, това ще се случва и вътре, ако навън е студено и вътре е така. Идилия без край.
Най-любимият номер на служителите на Автостарт напоследък, обаче е друг – да пускат в движение малки автобуси и то в най-натоварените часови пояси, когато работещите и учениците се прибират или си тръгват от Самоков. Нали се досещате, че точно в този момент бройката на пътниците е около 30 човека и нагоре. Е, явно за хората от Автостарт това не е проблем. Блъскат ни в автобусчета с по 20 места, като сардели и ми се струва, че даже се наслаждават на гледката как всички сме „накацали” един върху друг и във всеки момент някой те настъпва или нервничи, все едно, че ти си виновен за случващото се. Разбира се, имам си един, лично мой, любим момент – когато дойде време за проверката на билетите. Една мила контрольорка започва да се бута между хората и автобусът заприличва на сумо тепих – всеки пъшка и да се бори с другия, за да не падне на земята или да не седне в човека до него. Същото е и със слизането на всеки, като му дойде спирката. И всичко това се допълва от карането на шофьора тип „Бързи и яростни”. По-принцип карат толкова бавно, че човек по-бързо ще отиде до София, отколкото до Говедарци, но точно в този момент, когато няма място за никого, те започват да изживяват мечтата си да са състезатели и взимат завоите все едно возят чували с картофи, а не хора.
А пък ние се оплакваме ли, оплакваме, но кой ли ни чува?
Някои хора дори заформят скандали, но веднага се измислят глупави оправдания. Дават се празни обещания и ако нещо се промени, е за около седмица, колкото да ни затворят устите. Има някои нови бусчета, които външно изглеждат много добре и ние тъкмо си помислим, че се возим в каляска, а накрая се окаже все същата прогнила тиква.
Засега не се вижда светлина в тунела. А на нас, изнервените пасажери на Автостарт, ни остава само едно – да се молим и пътници, и превозни средства да стигаме невредими до точките, които сме поели и нека търпението бъде с нас!