Анна Манова
Народната певица Мона Славова е носител на българското независимо в коя точка на България се намира. Защото онова, което имаш дълбоко в сърцето си като любов и призвание не се влияе от местоположението на носителя си, а само търси нови и нови полета за изява. Днес тя живее в Самоков и твори тук, на местна почва. Родена е на 2 км. от Ямбол, в село Кокорево, за което и до днес говори с много любов, въпреки че отдавна е скъсала връзката с него. Именно оттам се заражда и нейната слабост към народната музика, която и остава за цял живот. И както се казва -всичко тръгва от семейната среда: „От малка съм слушала как моята майка, чакайки баща ми да се прибере, седнала на трикракото столче, хванала хурка и вретено, пееше народни песни на любимите и изпълнители Пенка Павлова, Недялка Керанова и Вълкана Стоянова. Аз от нея съм запаметила изпълненията. Тя беше обикновена селска жена, за която беше удоволствие да пее. Смятам, че благодарение на народната музика тя успя да се съхрани и да доживее дълбоки старини. Баща ми също имаше дарбата да си попява”, спомня си народната певица Мона Славова. И така още от невръстна детска възраст в нея е посадено като стръкче цвят любовта не само към народната музика, а на българското като цяло.
Пътят на Мона не е лек, тъй като по онова време да си изпълнител не се приемало като професия, от която можеш да си изкарваш прехраната. Тя завършва гимназия „Васил Левски” в Ямбол и започва работа в местната текстилна фабрика. Но винаги, когато има възможност си попява. След това животът и предлага възможност да замине и работи в ГДР. Именно в Германия успява да запише солидно количество песни, да си създаде собствен архив на всичко чуто, запомнено и изпято. „Всяка песен, която ми дойдеше на ума я записвах – имам над 300 записани песни, от тях има игриви, хороводни, тежки народни песни или песни за софра”, спомня си Мона.
Същинската и творческа дейност като народен изпълнител започва в село Ясна поляна, където има удоволствието да бъде на една сцена със странджанската певица Калинка Згурова. Тогава Згурова за първи път чува гласа и оценява таланта на Мона Славова, възкликвайки: „Къде сте крили този глас?” От този момент започва и тяхното приятелство, продължило и до днес. Съвместни изяви са имали Мона и певицата Елена Граматикова, с която са били съученички. Дългогодишно приятелство я свързва и с изпълнителя Митко Андонов, познат на широката аудитория от 90-те години и днес като хисарския поп. „Първото ми изпълнение беше съвместно с хисарския поп Митко Андонов и Събо Нейчев в една почивна станция в град Хисаря. Тогава бях на 17 години”, спомня си Мона.
Творческият и път я среща и с прочутия тракийски певец Йовчо Караиванов, като от него научава доста песни, които са смесица от македонско и тракийско звучене. Когато Мона се премества да живее в Бургас, където е била до преди две години, започва да се изявява повече като изпълнител. „В Бургас имах много изяви, оттам беше моят съпруг. Заедно пеехме с прочутата Нина Матева, която ме взе в нейния състав, участвали сме заедно на „Влакчето на мира”, ходихме до Цариброд. После обаче тя отиде да живее в София и пътищата ни се разделиха. След нея с мен се зае музикалната педагожка Мария Маркова, която ръководеше ансамбъл „Китка” в Бургас”, разказва Мона. След разпадането на ансамбъл „Китка”, Славова продължава своите солови изяви в пенсионерския клуб, намиращ се в квартал „Изгрев” – „Изгревски славеи”. Следва участие в македонския ансамбъл „Гоце Делчев” също в Бургас. Част е и от пенсионерските клубове „Освобождение”, „Изгрев” и „Зорница”, като на „Освобождение” е в ролята на солистка. „После аз сформирах един състав в клуб „Изгревски славеи”, с който печелехме много награди. Имам много грамоти и дипломи, като една от тях ми е връчена лично от дъщерята на Филип Кутев – Елена Кутева за мое изпълнение на Славееви вечери в гр. Айтос”, казва Мона.
И наистина наборът от грамоти, дипломи и плакети на народната изпълнителка е солиден. Почти на всяко място, където е извисила своя глас и е показала таланта си има отличие. Освен това, ако я чуете как пее няма как да не се съгласите. И начинът, по който говори за народната песен, за нейните разновидности е показателен. Заедно със спомените започва да разказва за историята на дадената песен, кой я изпълнява, от кой край е, къде тя я е изпълнявала и дори започва да припява. А пространството се изпълва с песента й и звучният и глас и те пренася в други пространства, разказва ти истории за седенки, за моми и ергени, за едно време, съхранило се в българската народна песен. Българщината, облечена в народна носия и подаваща ръка към съвремието към всички онези, които имат сетива да усетят, да разберат, да оценят.
Точно такава е и народната певица Мона – медиатор между преди и сега. Носител на чисто нашенското си, в най-автентичния му вид. Многобройни са участията й в различни малки и по-големи кътчета от родината ни – Бургас, Поморие, Ахелой, Сарафово, София, Хисаря и Самоков.
В крайна сметка пътят и я довежда в Самоков, където е женена нейната дъщеря и тук се радва на внуци и правнуци. Но някак тук не успява да открие своето професионално място. Когато идва в Самоков тя отново търси начин да изяви потребността си да пее, всъщност това е и нещото, което цял живот я съпровожда като пътеводна светлина. Народната песен е нейният смисъл да живее, да бъде това, което е, да се чувства значима и потребна. „Когато дойдох в Самоков ме насочиха към певческа група „Самокови”. Всички се отнасяха много добре с мен и съм много доволна от състава. Но там се пееха както стари градски песни, така и фолклорни. За мен това не е съвместимо и предпочитам да изпълнявам само и единствено български фолклор. След това ме насочиха към Шишмановска група. Там мога да кажа, че липсваше настроение за пеене. Но благодарение на Лили Шуманова имах много индивидуални изпълнения и участия. Сега съм много благодарна на уредника на Младежкия дом Латинка Щъркелова, която разбра, че съм талантлив и недооценен тук човек. Сега се изявявам предимно солово”, споделя народната певица.
В богатия репертоар на Мона Славова има песни от всички фолклорни области, като предпочитанията й са към македонското и тракийското, което е разбираемо, тъй като е родена в сърцето на Тракия. Изпълнява песни на големите имена в бранша като Мита Стоичева, Недялка Керанова, Вълкана Стоянова, Стефан Кожухаров, Калинка Згурова, Янка Рупкина, Иван Дяков и т.н. Изпълненията и са на автентичен фолклор, като едни от любимите и песни са „Малана крава доеше” на Вълкана Стоянова и Кичка Савова – „Чула съм любе, разбрала съм” и тя е любовна:
„Лесно ще да се разделим, но мъчно ще се забравим.
Ще се забравим кога Дунава пресъхне,
орачи да изорат,
лозари лозе посадят,
лозето грозде да върже,
гроздето вино да стане,
от виното да се напием
и тогава ще се разделим.”
Наред с това, че има множество грамоти, дипломи, записани над 300 песни, участия в телевизионни предавания, Мона Славова има написана песен специално за Бели Искър, която съчинява два дни преди свое участие в селото и събира множество аплодисменти и признания. Обработила е песен за село Говедарци. Видоизменила е и няколко песни за Самоков. Едната, от които е свързана с Чакър войвода и неговата връзка с града и е следната:
„Що ми се горе белее,
горе в Рила планина
близо до връх Мусала?
Дали са бели снегове или са бели ледове,
Нито са бели снегове, нито ледове
Най ми било мале мо
Христо Чакъров от Самоков
с неговата вярна дружина,
печено агне ядяха,
вино червено пиеха,
саби френгии точеха
пушки бойлии стягаха
с турците да се бият,
за свободата на Самоков
за свободата българска.
А другата е на любовна тематика:
Малка мома цвете брала
в ливадите край Искъра,
край Искъра, до Самоков.
Както брала, тъй заспала,
сладък сън е сънувала.
Оттам мина младо момче,
младо момче с враня коня
като видя той момата мигом провиква:
„Стани, стани малка моме,
да отидем в Самоков, в Самоков на мегдана.
Там ще свири чобан Георги,
чобан Георги с меден кавал
да съберем старо и младо
да извием вито хоро,
вито хоро самоковско,
всички да се хванат на хорото
на личен ден в неделя
на празника на Самоков.
„Когато човек излиза да пее, първо трябва да бъде с настроение, в момента да се вживява, за да остави в слушателите добро впечатление, да бъдат доволни и двете страни и слушателите и изпълнителят”, споделя в заключение Мона.
Народната певица Мона Славова изпълнява и скечове и хумористични песни. А на 29.09.15 г. ще бъде гост в рубриката „Събеседник по желание”, водена от Л. Щъркелова в Младежки дом Самоков, всеки, който има желание да се запознае с нея и таланта ще има тази възможност.
