Моноспектакълът „Греховната любов на Зографа Захарий” гостува за трети път в Самоков

Анна Манова

На 15 февруари в салона на Младежкия дом самоковци имаха възможност да изгледат „Греховната любов на Зографа Захарий”, по текст на автора Павел Спасов. Моноспектакълът, в който играе едно от големите имена в българския театър и кино Любомир Бъчваров, гостува за трети път в града, където се развива й самото действие. Макар и пред камерна публика талантливият актьор успя да пресъздаде по един неповторим начин последната изповед на иконописеца.

Това е легенда за греховното увлечение на известния зограф към братовата му жена – Християния. Една история за биещото сърце на любовта, дълбоко заровена в пепелта на времето. Греховна ли е била тази любов? Реална ли е била или е плод на авторовото въображение – остава въпрос, който повече от столетие изкушава изследователите да създават различни версии.

Така или иначе историята определено грабва сетивата и пренася във време, в което е немислимо да има намек за подобни помисли и действия. Християния се славела като хубавица, била умна и будна жена. Дъщеря на самоковския джелепин /търговец на добитък/ чорбаджи Косто. Родът й е стар и знаменит. Към нея Захарий хранел топли чувства още от детските си години, когато се гледали през „комшулука” и още по това време той бил запленен от красотата на девойката и искрите в очите й. Тогава те си обещали вярност и че ще споделят живота си. От своя страна Захарий започнал да пътува и да изографисва различни манастири в страната, стигнал и до Атон. Но в съзнанието му все била мисълта за красивата Християния. След известно забавяне покрай делата и работата му като вече прочут иконописец Захарий се връща с надеждата да види любимата, но с почуда и тъга разбира, че тя е станала жена на брат му Димитър. Така тя става неговата греховна любов – братовата съпруга, с която делят един покрив, намиращи се толкова близо, но и толкова далече един от друг.

Любомир Бъчваров по неповторим начин успя да предаде личната изповед на гаснещия от коварна болест зограф, която е поднесена на звучен език, който вече не се говори. Зографа Захарий е единственият човек, който остава до Християния, която е на смъртен одър, покосена от тиф и оставена от семейството си, което се опитва да се спаси в Пловдив. Умира Християния, малко след нея и самият Захарий Зограф. Предсмъртното му желание е да го погребат до нея. Бъчваров представя моноспектакъла по тест на Павел Спасов вече 15 години. Това е един час, в който зрителите имат възможността макар и мислено да се пренесат в Самоков, родното място за Захарий Зограф.  Един час споделено време между актьор и публика, след който зрителят няма как да си тръгне равнодушен.