Личности

Мисия: спасител

somАнелия Балабанова

В представителите на много от нас спасителите са смели и физически здрави хора, снабдени със съответната екипировка и оборудване, за да спасяват човешки животи. Нещо подобно на героите от хитовия американски сериал „Спасители на плажа”. Често обаче това няма нищо общо с действителността. Тези, които първи се притичат на помощ в напрегнати моменти са съвсем обикновени хора – като Даниел Нинов. Попаднали на точното място, в точното време и рискували без грам колебание собствения си живот в името на другия. Този друг може да е и  съвсем непознат човек, попаднал в беда – няма никакво значение. Благодарността в очите на спасения, получил втори шанс, е неизмерима. Що се отнасят до спасителите – те предпочитат да останат в сянка и не дават гласност на постъпките си. Те обаче не остават скрити от околните, защото са изтъкани от благородство. Предлагаме ви разказа от първо лице на Даниел Нинов – самоковец, студент в ПУ „Паисий Хилендарски”. По стечение на обстоятелствата и най-вече благодарение на влечението си към риболова, той спасява на няколко пъти човешки животи.

„Времето цял ден беше ветровито и облачно. Огромни вълни…вятърът духаше от Самоков и в залива беше образувал вълни, които след ресторант „Щъркелово гнездо” не се виждаха. Ставаше време за обяд, нямаше друго какво да се прави – възможност за риболов нямаше в такова време. Изведнъж се чук силен вик „помощ”. Преди това бях взел бинокъла си, разглеждах из брега какво се случва и видях два джета – на единия имаше само едно момче, а на другия момче и момиче. Идваха от към София и навлизаха в залива – киноцентъра. Те не знаеха за вълните в залива и караха близо до брега. Като ги видяха – единият джет, на който беше и момичето се уплашиха и се върнаха. Другият продължи. В този момент влязох в караваната. Вятърът духаше в моята посока и всичко се чуваше много ясно. Тогава дойде и гореспоменатият зов за помощ. С бинокъла видях че на джета няма никой.  След малко забелязах човек на 10-15 м. и интересното бешече не гребеше към джета. Изведнъж човекът изчезна – вълна ли го захлупи в този момент, незнам. Запознат съм язовира много добре и реално нямаше как да достигне джета, защото ако гребеш 1 м., вятъра избутва джета 5 м.. Веднага хвърлих бинокъла, съблякох се по къси панталонки и тениска и избутах лодката. Отне ми време да запаля мотора и да стигна до него. Не се замислих секунда дори дали да влезна, защото разчитам на уменията си да плувам още повече и друг път съм изпадал в такива премеждия и екшъни. Та…газ към давещия се и с бърза скорост, като скочих по вълните – втора вълна, трета – направо ми стана зле. Викам си: „Ужас, какво е това нещо?” Стигнах до човека. Абсурд беше да спра двигателя и да се мъча да го нацеля и гребейки да го кача в лодката. Опитът ми позволи да дам газ и централно срещу него да се засиля, прецених от коя страна и директно го хванах за ръката. Беше още в съзнание и се качи бързо в лодката – здраво момче, с жилетка, но без кой знае какви реакции, схванато от опита си да плува. След това леко припадна, не знаеше къде е и т.н. и каза, че е потънал три пъти и е поел вода. Трябваше да настигна джета. Успях да го вържа с въже и някак да стигна обратно до бивака. Тук дойде драмата, че не можех да излезна на брега пред нас, защото много имаше въдици. Водата ме отнесе по-долу, на отсрещния бряг. Стигнах до брега – скалист и седях между лодката и джета и ги държах от вълните и вятъра. В този момент момчето слезе и припадна в тревата. Постоянно повтаряше, че му е лошо. Мина време и след това реши да се прибира, но го беше страх сам и го придружих. Разказа ми, че е карал със 130-140 мили в час. Другите му приятели веднага започнаха да коментират – защо влезе в тия вълни – ние като ги видяхме, се върнахме. За тези, които не познават язовира, той се превръща в море, защото е толкова опасно, колкото морето. След тази случка разменихме телефони с момчето. Хиляди пъти ми благодари /каза ми, че на моменти се бил предал, не е виждал спасение/. „Потънах и изведнъж изскочих от водата. Удряха ме вълни. Колеги чули вика и опитали да пуснат лодка по водата, но вятърът и вълните не им позволили. След това ме поздравиха за постъпката ми, гледайки на 200-300 метра пред тях какво се случва. Още поддържам контакт с това момче и дори каза, че ще си татуира лицето ми. Смеем се на случката, но като се сетим какво беше чувството тогава… хич не е смешно. Каза, че ще си татуира лицето ми”.  Докато се развиват тези драматични събития, бащата на Даниел – Тонко, който е родом от Видин, но дълги години живее в Самоков, е на морето и дори не подозира за случващото се. Научава нещата постфактум, което е достатъчно красноречив факт. Даниел не е изключение, а поредното доказателство за скромността на хората, спасили човешки живот.

Людмил Канчелов – близък приятел на семейството разказва за още един впечатляващ случай. От отсрещния бряг идва момче около 130-140 кг. и се опитва да преплува разстоянието към кинофилмовата къща в района на язовир „Искър”. Чува вик за помощ, дави се човекът. Самоковското момче – Даниел припалва лодката /гумена лодка с мотор тип татамаран/ и го спасява. Както вече стана дума той е и запален любител на риболова. Всички тези истории оживяват, докато преследва с въдицата поредния си трофей.  Няма рибар, който да е прекарал повече време във водата от него. Всяко свободно време – ден-два или 20 е на риболов в язовира. При поредния улов на въдицата се захваща сом. Смелчагата се бори с рибата гигант около 2 часа – 2 часа и половина. Обикаля язовира и сомът най-накрая се предава.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close