ИнтервюРегионални

Мирослав Кенанов: „Постоянно търся развитие“

Мария Галчева

Биатлонът в последните няколко години носи много гордост на Самоков, благодарение на класиранията на състезателите по национални и световни форуми. Нашият град има устойчива традиция в доброто представяне при зимните спортове, която задължава ангажираните в тях да поддържат в постоянна кондиция тази линия на успех. Моят гост тази седмица се казва Мирослав Кенанов. Добре познато име в града, който се развива и живее именно тук, останал неизкушен от възможностите да бъде  на други места.

През 2016 година той става председател и треньор на клуб „Боровец 2016“, чиято основна задача е да търси и формира нови имена в тази дисциплина. За да има приемственост, за да има успехи и памет.

Но, както знаете, поредицата не е регистратор на събития или спортен бюлетин. Тук разглеждаме личностите. Миро с цялата си дейност заслужава да бъде показан на всички извън границите на спорта. Днес  той застава пред нас не като състезателя Мирослав Кенанов, а като човека – с неговите възгледи, мисли, мечти и мотивации.

Какъв е той в реалния живот и какви са неговите въжделения, за какво се бори и на какво днес е посветил усилията си – предстои да разберете сами в следващите минути за четене.  Подобно като в миналия брой, интервюто е взето преди края на активния зимен сезон.

 

Здравей, Миро, къде те намирам днес?

В момента съм в Самоков, току що се прибрах от Белмекен, където се проведе последното за сезона Държавно първенство по биатлон.

С какво се занимаваш сега?

С биатлон. Понастоящем съм председател и треньор на учредения преди година спортен клуб “Боровец 2016”. Също така имам ангажименти и като председател на треньорския съвет към Българската федерация по биатлон.

Къде е разликата между това да бъдеш треньор и да бъдеш състезател? Кое ти се струва по-трудно?

Няма място за сравнение, освен че и двете носят голяма отговорност.

Освен спорта, който трайно е оставил върху теб отпечатъка си, кое е другото, което е дало своя принос за формирането ти като личност?

Спортът несъмнено е имал силно влияние, но другият фактор, който е допринесъл за формирането ми като личност са хората, с които общувам. Начинът им на мислене и действие в различни ситуации и при решаването на различни казуси.
Ти си пътувал доста по света, видял си много неща. Не мога да ти спестя въпроса, свързан с това дали в Самоков се прави достатъчно по отношение на спортната дейност и къде трябва да наваксваме?

Това действително е тема, по която мога да говоря много. На първо място трябва да се похвалим с това, че Самоков има дълбоки традиции в зимните спортове, а напоследък и не само. Община Самоков традиционно подкрепя, според възможмостите си, спортните клубове, които действат на нейна територия. Радвам се и на плановете за обновяване и реконструиране на ролбана в парк “Ридо”. Но винаги има още какво да се желае, особено ако искаме да продължаваме да имаме състезатели на световно ниво, какъвто е Красимир Анев. За тази цел трябва да се изгради цялостна стратегия за развитие и подпомагане на детско-юношеските спортни клубове, на спортното училище, за стимулиране на масовия спорт. Трябва да се даде път на младото поколение, което може да работи в тази посока.

Какво не знаят хората за теб? Склонен ли си да говориш за себе си и до каква степен?

Предпочитам за мен да говорят успехите, които постигам, а не сам за себе си. Това, което може би не всички знаят за мен е, че постоянно търся развитие, а личният ми живот е запазен за близките ми.
Какъв е човекът Мирослав Кенанов?
Амбициозен, търсещ, отворен за новото.

Бил ли си изкушен някога от друго занимание? Би ли се занимавал с политика, например?

Да, както вече разбрахте, аз непрекъснато търся предизвикателства, не само спортни. С политика на този етап не бих се захванал, но както се казава “никога не казвай никога”. Не се знае. В даден етап от живота си може да реша, че има какво да дам и в тази област.
Стояла ли е някога пред теб дилемата дали да се установиш някъде другаде? И защо всъщност остана тук?

Не, не съм бил изкушен да се установя на друго място. Тук са семейството ми и приятелите ми и тук се чувствам добре.

Коя е битката, която би определил като най-тежка за теб до този момент?

Ммммм… Битката със самия себе си.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close