„Истинското щастие е в покоряването, в постигането на върховете не благодарение, а въпреки бурите и резливия вятър”
Мария Галчева
Мира Добрева е родена на 12 август година в село Старцево край Златоград. Завършила е туризъм в Датския колеж и човешки ресурси в УНСС.
Работила е в Нова телевизия като репортер, а след това и като водещ на новинарските емисии. От 1999 година е водеща на кратките новини “По света и у нас”. Имала е рубрика в предаването „Чай“ също по БНТ.
Тя печели награда за най-стилна дама, била е и мис ТВ Чар. Печели и класацията на Life.dir.bg за най-секси ТВ водеща.
През 2006 е избрана от слушателите на радио „Атлантик” за най-обичана жена на България. В този брой тя е гост на „Самоков 365” в качеството си на една изключителна жена и професионалист, наш колега.
Нейното предаване „Отблизо с Мира” вече четвърти сезон се излъчва по БНТ. Предаването, в което и ние сме били гости, търси различните истории, поднесени за зрителя с много вкус и неподправеност и огромна доза сърце – нейното и на целия и екип.
Срещна ни това, че се концентрираме около нетипичното и доброто в човешкия живот. Макар и не веднага, оценката на зрителя /читателя/ не закъснява, защото той не запомня лошото, заради изначално добрата си природа.
Човек трябва да се учи от най-добрите в бранша и това не е никакво откритие, а по-скоро много ценен съвет.
Вижте какво сподели за нас и за вас Мира.
Здрасти, как започва денят при теб?
Здравейте на всички ваши читатели. Бих искала да мога да отговоря: “Денят ми започва с усмивка, целувка и добро настроение”. Обаче истината е далеч от тази, затова предпочитам да ви я кажа такава, каквато е: денят ми започва напрегнато – също, както е завършил. Не знам кое предпочитам повече – стряскащата аларма на телефона или осъзнаването, че съм се събудила далеч преди нея, като съм пропуснала възможността да поспя още 20 мин, да речем…
Но така или иначе -“ бързане“ е думата, която най-добре определя трескавото начало на деня – бързане да събудя децата за училище, бързане да им направя закуската и изпратя, същевременно да приготвя себе си така, че да не ми е неудобно да застана до другите бързащи хора в метрото и да отида спретната на работа. Бързане да подготвя най-важните задачи за деня и седмицата, бързане да снимаме първи история, която смятам за важна за нашата аудитория и въобще…началото на деня ми е едно хубаво, непрестанно и безкрайно бързане. Не си мислете, че се оплаквам обаче. Просто съм в крак със световното бързане /усмивка/.
Различни сте, концентрирате се около доброто, доколко го има в днешното общество?
Благодаря за оценката, че сме различни. Това е всичко, към което се стремя – качество на телевизионната продукция, дълбоко съдържание и различност. Това, което ще ни отличи от останалите, освен красивото студио, подготвени и професионални телевизионни кадри, детайлна изпипаност на всеки модул на предаването, е различността!
Не просто добрата новина гледаме да извадим на преден план. А различната, непоказваната история искаме да разкажем. В това време на копи-пейст телевизия, ме отчайва наглостта на някои “колеги”, които гледат какво става при нас и след това го копират като свое. Но, казано честно, не ги забелязвам, а ако го правя, е за да се усмихна. И да си кажа още веднъж, че съм доволна от работата на екипа си и да се почувствам удовлетворена от всичко, което постигаме.
Поглеждайки отблизо, успяваш ли да видиш всички детайли на щастието?
-Ааааа. Не! Даже често не успявам и да надзърна зад ъгъла на щастието. Понякога само усещам полъха му и това дори ми е достатъчно! Щастието е разтеглива величина и ако за един щастието е да има нова кола, за друг – нова къща, за трети – ново гадже, за мен то може да се крие както в горните три, така и в други три, съвсем различни и малки неща, които са щастие само за мен и вероятно нещастие за други… Истинско щастие, с всичките му всеобхватни и пълни детайли се крие само в сътворяването – на дете, на семейство, на дом, на уют… Истинското щастие е в покоряването, в постигането на върховете не благодарение, а въпреки бурите и резливия вятър.
Кои истории си заслужават ефира и как правиш селекцията?
Това е целогодишен и много задълбочен процес, нищо, че предаването е сезонно – реално ОТБЛИЗО живее вече четвърти телевизионен сезон, чиято дължина е не повече от 9 месеца. Точно като износването на едно дете е ОТБЛИЗО.. и всеки път се ражда отново и отново – всяка събота и неделя зрителите виждат какво сме “износили” през отминалото време. Разбирате, че няма да ви издам ноу-хауто си, но се надявам да го оценявате високо. Не само вие, разбира се, но и читателите на вашия вестник.
Гледайки напред, какво лично искаш за себе си – лично и професионално?
Има още много идеи, които отлежават в главата ми. Посяла съм ги като семенца и чакам да покълнат. През отминалите години научих, че всяко нещо идва с времето си. Примерно, ОТБЛИЗО стартира 2 години по-късно от планираното. Тогава много се терзаех, смятах, че изпускам важни години, в които имам да казвам и правя важни неща. От днешна гледна точка знам, че ОТБЛИЗО се е родило точно тогава, когато е трябвало и когато българският зрител е имал необходимостта от него.
Надявам се, че имам мъдростта да приемам нещата, които идват при мен с времето си. Надявам се да не притискам и избързвам със случките и събитията в живота ми… Знам, че всяко нещо ни се случва, когато трябва, а не когато ние мислим, че трябва…
