Мария Галчева
Тази седмица в „Новите млади“ ще ви срещнем с Милена Ходжева, с която ще си говорим не само за жената, най-общо казано, разгледана през личната история. Изборът да говорим за нежния пол не е случаен. Преди година и малко тя се посвещава на своето дете, а преди това се занимава с преподаване на български език и литература, както и с организиране на семинари за личностно развитие. Тя преживява прехода от кариерата към майчинството – преход, който е много символичен и разкриващ истинския смисъл на съществуването.
Март е определян като женски месец и няма нищо по-логично от това точно сега да си поговорим за това какво е да си майка, да си отдадена на работата си, да съчетаваш и двете и въобще да изобразим, доколкото е възможно, образа на съвременната Ева.
Много са перипетиите, през които преминаваме в наши дни, ние, жените, защото сами излязохме от дома и поискахме да покажем на света какво може. Ще попитате тогава откъде идва сложността – много просто, от това, че не се отказваме от изначалната си природа. С това броят на отговорностите се умножава и е много рисково как и колко правилно подреждаме приоритетите си занапред.
Мили дами, с Милена говорим много искрено и открито за нашето присъствие в съвременното общество, както и за най-честите грешки, които допускаме. За неспокойствието, свободата и изборите на днешната жена – сега.
Здравей, Милена, къде те откривам днес и в какъв момент от професионалното ти амплоа?
Здравей, Мария, в момента съм се отдала изцяло на отглеждането на сина ни, който е на 1,2 г. Прекрасен период от живота ми, в който откривам много нови черти от характера и личността си. Детето ми помага да изградя тези качества, които не бих могла без него.
Март по традиция е определян като женски месец, но някак днешната жена престана да бъде капризна и своенравна, а по-всестранна. Какви са твоите наблюдения?
Така е, за съжаление! Тези качества започнаха да изчезват от поведението на жената. Всестранността, с която жените се гордеем, е чудесна, но когато премине към болна еманципация, мисля, че не е чак толкова голям плюс.
Стана ли така, че наистина жените се превърнаха в мъжете, за които мечтаят?
Точно така стана. А това доведе и до изчезването на мъжете, за които тези жени мечтаят в живота си. Когато една жена започне да се стреми да бъде властна, тогава тя се превръща в мъж и губи своето женско присъствие. Няма как една жена, която е възприела мъжкото в поведението и мисленето си, да привлече в живота си мъж в истинския смисъл на думата. Мъжът се нуждае от противоположното – жена, която да го подкрепя, насърчава, възхвалява, а не да доказва колко повече може от него. По този начин тя му дава енергия, чрез която той да постига целите си, и да ощастливява жената. В такива взаимоотношения и двамата печелят.
Кога се осъзнаваме и поемаме решенията и живота в ръцете си – трябва ли непременно да има катарзис или не?
В повечето случаи катарзисът помага човек да се осъзнае и излезе от ролята на жертва, да разбере, че всеки сам твори и избира живота си, чрез начина си мислене, чувстване и действие. Но, разбира се, не е задължително да има някакъв крах. Според мен, в такъв случай, човек поема решенията и живота в ръцете си, когато е готов и му дойде времето, вследствие на различни опитности, които е преживял.
Между многото възможности, които предлага времето днес как най-точно можем да направим избора си така, че да не съжаляваме?
На първо място, е най-добре, ако може, да чуем вътрешния си глас, интуицията, която не лъже. Никога не бихме съжалявали за каквото и да е живота си, ако знаем, че няма правилно и грешно и че всичко, което се случва, е да ни научи на нещо ценно и да ни вдигне на следващото стъпало в развитието ни като личности.
Къде е границата, която е редно да не прескачаме в отношенията си, за да не влизаме в екстремния феминизъм?
Границата е там, където започва мъжкото в поведението на жената. Когато тя се стреми да прояви такава сила, изразявайки че няма нужда от никого. Ние живеем в свят, в който сме свързани един с друг, и ако не взаимодействаме по между си, не може да съществуваме хармонично. Ако една жена желае мъж, който поема отговорност, който е силен и успешен, тогава е необходимо тя да стане истинска жена. Случва се така, че борещите се за феминизъм жени, остават сами и работят непрекъснато.
Колко пъти сме склонни сами да усложняваме живота си, за да докажем, че можем?
Да, можем и какво от това… когато сме усложнили живота си дотолкова, че ще ни е трудно да се насладим на успеха си. Усложняваме го, докато не разберем, че е безсмислено. Жената е създадена да бъде мека, нежна, вдъхновителка. Когато избяга от истинската си същност, тя бяга от реализацията си в живота. Когато се превърне в жена с мъжки характеристики, няма как да се наслади на хармонични взаимоотношения с мъжа до себе си, или да привлече такъв в живота си. Просто защото светът е устроен да съществуват в двойка – мъжко и женско начало.
Колко лица може да има жената?
Жената може да бъде такава, каквато пожелае. Тя е и майка, и съпруга, и бизнес дама, и още много други роли може да изиграе, ако пожелае и има такава потребност.
Има ли рецепта за щастлива жена и каква е тя, ако има такава?
Щастливата жена обича и е безкрайно обичана. Тя живее сега, в този момент, не в миналото или бъдещето и вярва, че всичко е възможно! Щастието е в нас. Само трябва да си позволим да го видим!
