За Задушница мнозина записват имената на свои покойни близки за споменаване в заупокойните молитви по време на литургията и панихидата, отслужвани в храмовете.
Добре е да почетем тяхната памет, защото тогава разбираме какво са ни дали и за какво живеем, казват църковни служители.
На Месопустна Задушница църквата се моли и за загиналите при бедствия, войни и убийства, внизапно починали или останали без погребение.
Традиционно за Задушница се приготвят питка и жито.
Хората палят свещички, за да видят в огъня образа на своите близки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души”.
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
