Анелия Балабанова
Проблемът с кадрите е доста сериозен. В много сфери от обществения и икономически живот липсват достатъчно подготвени хора – знаещи и можещи, желаещи да се усъвършенстват и търсещи път към професионалната си изява. Често, по ред обективни и субективни причини, те не попадат на точното място и не успяват да намерят поле за изява. На камък удрят и работодателите в своите търсения. Потърпевши от тази нелепа ситуация сме абсолютно всички и всички ние изпитваме ежедневно последиците върху гърба си. Комплексни са причините за недостига на подготвени специалисти. Като най-съществени могат да се откроят ниското заплащане, мотивацията, липсата на перспектива, но те сега не са обект на коментар. Несъмнено, доста по-важни са цялостното отражение и обществените измерения на този процес. И ако в някои сфери хроничният недостиг на квалифицирани кадри, който те изпитват, може да се компенсира и преодолее по някакъв начин, в други области това е мисия невъзможна. Здравеопазването се оказа един от най-потърпевшите сектори. „МБАЛ-Самоков” ЕООД не прави изключение от тази негативна тенденция в национален мащаб, но се опитват да се справят с проблема. Как? По много и различни начини, като прибягват и до новаторски похвати каквито са стажантските програми. Научете подробностите от управителя на лечебното заведение д-р Красимира Ковачка.
Д-р Ковачка, как дойде тази Ваша инициатива за стажантската програма?
В последните години има пълен дефицит на медицински специалисти и на лекари в национален мащаб. Мисля, че по някакъв начин трябва да решим този проблем, като мотивираме младите хора и с дългосрочни договори, след тяхното завършване те да останат на работа в болницата. Тази инициатива дойде много спонтанно, с едно обявление по канал „Рила”. Дойдоха 12 момичета, които бяха чули и разбрали. С главната сестра на болницата им обяснихме какво се изисква от тях, какви са задълженията им и какво предлага медицинската професия. Обърнахме се към кмета и до председателя на ОбС за подкрепа – да се осигури заплащането на семестриалните такси на тези деца. Срокът за подаване на документи в ИСУЛ беше изтекъл, но все още имаше възможност за кандидатстване в колежа „Йорданка Филаретова”. Отидох и направих справка за възможностите през тази година. В учебното заведение могат да специализират медицински специалисти – рехабилитатори, рентгенови и клинични лаборанти, от каквито ние имаме нужда. Решихме да стартираме пробно тази година с тези специалности, които са изключително необходими за болницата, за града и цялата община. От явилите се 12 момичета, останаха 5. Другите се отказаха. Основният критерий беше желанието да се посветят на медицинската професия, второто е да положат успешен изпит и трето – ние да им гарантираме дългосрочна работа с договор, подготвен от Общината. Това са опорните точки, на които сме стъпили. От тези пет момичета едно кандидатства в Медицинския колеж в Благоевград и вече имаме резултат, че е прието за рехабилитатор и кинезитерапевт. За останалите все още чакаме. Всички писаха теми, донасяха ги тука, проверяваха се, връщаха се обратно. Идеята за стажантската програма беше споделена на медицинския съвет. Всички колеги ме подкрепиха и ме упълномощиха да напиша докладна до кмета и председателя на ОбС. Направихме справка – семестриалната такса е 350 лв., което прави 700 лева годишно за един човек. 60 лв. е таксата за явяването на изпит. При положение, че всичко се развие благополучно, следващата година ще разширим идеята с повече хора, проявяващи интерес към медицината. Ако това се превърне в една дългосрочна програма, за 4-5 години болницата може да бъде обновена със специалисти. Това ще подобри качеството на обслужването, защото младите хора са енергични, с новаторски виждания и идеи. Развитието на болницата претърпява няколко етапа през последните години. Първият е оборудване и модернизация на базата, второ – оборудване с медицинска техника, която отговаря на европейските стандарти и третото, което стои като задача пред нас, е да осигурим в лечебното заведение достатъчно квалифициран персонал от млади хора и хабилитирани лица – доценти и професори, които да ги обучат. По този начин да съхраним отрасъла на здравеопазването в самоковска община и въпреки кризата, ще се опитаме да бъдем един пилотен проект за цялата страна.
Очаквахте ли такъв интерес към тази пилотна програма?
Факт е, че тези хора дойдоха. Оказаха се едни много амбицирани и нахъсани момичета. От сърце желая всички те да бъдат приети, да специализират и да дойдат след това при нас на работа. Надявам се, че интересът ще се засили, защото получават една професия, която е за цял живот. Професия, която е уважавана навсякъде и това, че в момента „боледува” не означава, че няма да възвърне авторитета, които винаги е имала. В момента има дефицит на кадри и в други сектори, но аз отговарям за болницата, това е програма на болницата и мисля, че „МБАЛ-Самоков” има и доста изразени социални функции. Имаше доста коментари по време на сесията, което е съвсем нормално. Аз знам, че ние сме търговско дружество, че завършваме с добър резултат, но… Лекарите и медицинските специалисти получават пъти по-малко от техните колеги в Европа. Не мога да си позволя да заделям финансови средства за стипендиите. Подкрепата на Общината е огромна и аз благодаря, защото въпреки дебатите мисля, че всички съветници и общинското ръководство осъзнават тази гореща необходимост. Тази идея може да обхване и много по-широк спектър от области, защото по този начин, задържайки младите хора, Самоков наистина ще стане един добър град за живеене.
Споменахте и за други сектори. Къде по-конкретно могат да се приложат такива стажантски програми?
В образованието, културата, различните сфери на информационното обслужване. В града няма достатъчно IT специалисти, което е факт. Освен високоспециализирани кадри, липсват и кадриот по-ниския клас. Според мен, всеки ръководител в своята сфера трябва да направи една програма, която да допринесе за развитието на града ни и да спре миграцията на хора. Защото вратите на Европа са отворени и ежедневно лекари и медицински специалисти напускат. Другият момент е, че пазарните условия предлагат на различните места различно финансиране, различно мотивиране и никой по никакъв начин не може да задържи някой и да го закрепости. Хората сменят държавата, в която живеят, града, професията и ние трябва да се стремим с тези програми да сме атрактивни, за да могат тези хора действително да останат тука.
Мислите ли, че тези програми могат да се финансират по някакъв друг начин, извън общината и държавата?
Ние сме работили по такава програма. По линия на КНСБ имаме осигурено финансиране за обучение на болногледачи. Болницата участва за трета година. В организираните курсове бяха включени 70 жени, като 56 от тях вече работят в болницата и ще останат при нас четири месеца. Всички обучени получиха удостоверения за болногледачи и след това биха могли да помагат в Домове за стари хора, в хосписи, като хигиенисти, санитари в болници, кабинети за доболнична помощ. Това отваря нови врати за тяхната професионална реализация. Доколкото знам има и такава програма за млади хора, които биха могли да работят като възпитатели в областта на образованието.
