ОбществоРегионалниСамоков

Мария Шуманова – майка на четири деца: Майчинството е свято

Aнна Манова

Намираме се на финала на най-женския и своенравен месец – март. Покрай положението в държавата, а в целия свят, когато негативното сякаш обгръща дните ни, ми се иска да отправим поглед към жената. Да отдадем заслуженото признание за всичките й житейски роли, но най – вече с фокус върху най-свещената от тях – тази на продължителка, на майка.

Затова сега ви срещам с една млада многодетна майка. Мария Шуманова е на 33 години и се радва на четири малки слънчица. Най-голямата – Йоанна е почти първокласничка, Йосиф скоро ще навърши 5 години, а близнаците Георги и Димитър са едногодишни. Безспорно това е сериозно изпитание в условията на днешния ден. Тези жени заслужават своето достойно място и днес аплодисментите трябва да са й за тях.

Мария Шуманова е родом от Самоков, като в последните осем години намира своя дом и реализация в столицата. По образование е юрист, известно време работи като адвокатски сътрудник, а в момента е част от международния отдел на Патентното ведомство на страната. Но ако трябва да поставя на везната какво е най-важно за нея, то това без никакво колебание са веселата глъчка в семейството, царящият понякога безпорядък в дома и усмивките на децата,  които изпълват с истински смисъл живота й.

Здравей, Мария. Много съм щастлива, че се съгласи на този разговор. Какво е чувството да си многодетна майка? Някога представяла ли си това, мечтала ли си? Разкажи ми повече.

Здравей, благодаря за поканата. От малка съм си мечтала да имам семейство. Исках да имам 3 деца, т.е. представях си, че ще са толкова. В последствие като се появиха първите две, вече нямах против и да са 4 или повече (моля, не се стряскайте). С това искам да кажа, че от малка съм чакала момента, в който ще съм омъжена и ще имам деца. Омъжена с 4 деца. Тези последни думички осмислят живота ми. Те са изпълнените ми мечтите, радостта ми, грижите, надеждата и всичко, за което си струва да живееш!

Чувството да си многодетна майка е прекрасно, изпълващо. Друг е въпросът, че вече нормални погледи, разминавайки се с хората по улицата, няма. Едни ни гледат с почуда, повечето с радост, всеки втори ни заговаря, за да ни попита как се справяме. Ами ще кажа на всички с голяма радост, че с Божията помощ се справяме много добре – радостта преобладава. Например по-големите забавляват близнаците, докато аз върша нещо и се получават много смешни ситуации. Разбира се, има и трудни моменти, но всичко преминава.

Каква е ролята на майката и тази на бащата в едно семейство? Има ли разделение на чисто женска и чисто мъжка работа?

Някъде бях чела, че жената е уредничката в дома, но и слугинята, както и мъжът е господарят, но и хамалинът. Нещо подобно е и вкъщи. С толкова много деца няма мъжка и женска работа. Всъщност така е било винаги при нас – винаги си помагаме, разбира се, някои неща на единия му се отдават повече от други, допълваме се и си помагаме. Но по отношение на грижите за децата, вече действаме като една добре смазана машина.

И искам да обърна специално внимание на ролята на майката, може би с това трябваше да започна, но не в смисъл да изпъкне само тя или пък, че е нужна само тя, напротив семейството е едно неделимо цяло и ролята на бащата в него е от изключително значение. По-скоро искам да споделя, че за мен МАЙЧИНСТВОТО Е СВЯТО. И е свято, защото майката непрестанно се жертва за своите деца, ежечасно, ежеминутно. Тя престава да живее за себе си, а живее заради своите деца и семейство. Голямата отговорност, големият труд, който започва от зачеването на детето, този кръст, който носи жената- майка го освещават. Ето с такава сериозност възприемам своята роля и ролята на всяка майка. Не кариера, не придобиване на материален актив, нищо не е толкова важно.

Ролята на мъжа, разбира се, също е от огромно значение. Таткото – това е сигурност. Таткото- това са най- хубавите и забавни игри. Таткото това е силата и опората в семейството. Въобще Бог така мъдро е отредил каква е ролята на мъжа и жената в семейството, че ако всеки следваше тази „формула“ нямаше да има толкова много разводи или неженени двойки. Опитваме се да следваме християнският модел на  едно семейство.

Каква е разликата от това да имаш едно дете и четири, и особено две от тях да са близнаци? Звучи ми като мисия – невъзможна. Как се справяш? Помага ли ти някой?

Разликата в това да имаш едно дете и четири е в това, че с едно дете и най- трудно и преди да реагираш, ще кажа защо. С първото си дете майките се опитват да бъдат перфектни в най-дребните детайли. Практиката доказва, че това нито е възможно, нито е необходимо, дори е вредно. От друга страна липсата на опит кара майките с едно дете да се чувстват леко несигурни и от там идват много неспокойствие,  а това е враг номер 1. Казвам го от опит. Като цяло с едно дете му трепериш за всичко. После след появата на второ, трето или пък трето и четвърто, както е при нас, нещата стават съвсем различни. С второто си дете с лекота се справях с всяко нещо, за което с първото не съм, т.е. бях на поправителен изпит. А пък сега с близнаците е само наслада. Знам всеки плач за какво е, знам какви етапи на развитие предстоят, знам от какво и кога имат нужда… имам спокойствие, а то ме кара само и единствено да им се наслаждавам. Слава Богу имам най-прекрасните деца. Дори все по-често си мисля, че не ги заслужавам.

Дали ми помага някой – да, помага ми. Най – вече мъжът ми, защото работата и смените му го позволяват и можем да прекарваме няколко дни от седмицата заедно, което е прекрасно. Така децата свикват, че баща им е при тях, а не е само на работа. Родителите ни, когато са почивка, винаги ни помагат. Също така, имаме жена, която ни е на разположение, винаги, когато имаме нужда, за което съм много благодарна.

Трудна задача ли е да балансираш между това да си добра домакиня, майка, професионалист, съпруга и най-вече жена? И как ти стига времето за всичко?

Не е лесно, но е много мотивиращо. Аз лично съм човек, който не обича да скучае, обичам да съм ангажирана. Но е невъзможно хем да си добра домакиня, хем да си професионалист, хем времето ти да стига за всичко. В такива условия се действа приоритетно. Честно казано не се чувствам нито добър професионалист, нито добра домакиня – все нещо ми куца, все нямам време,  но се радвам на всичко, което ми се случва, изпълва ме, мотивира ме да ставам все по-добра и в майчинството и в професията, така, че… най-доброто предстои.

Работеща мама или предана домакиня? В коя роля откриваш повече себе си?

Към настоящия момент, а като се замисля и в по-голямата част от времето, се откривам повече в ролята на домакиня. Много ми харесва това, но признавам си имам нужда и от работа. Имам нужда да опреснявам знанията си, да общувам с хора, това е другото нещо, което много обичам.

В днешно време, обаче, е все по-трудно да си предана домакиня, въпреки, че наскоро четох изследване, точно на тази тема, в едно списание, според което тенденцията е все повече жени да остават вкъщи с цел да обгрижват по-пълноценно семействата си, за което аз се радвам и не осъждам жените, които избират този начин на живот.

Лично аз харесвам домашния уют, нямам потребност постоянно да излизам с приятели, за да се чувствам добре. Дори напротив много обичам да домакинствам, обичам да се грижа за семейството си, обичам да готвя (то и без това е много модерно напоследък), обичам си дома! По отношение на  работата се стремя да придобивам колкото се може повече опит и знания, защото искам да съм не просто служител, който чака да му изтече работното време, а стремежът ми е да бъда добър професионалист, но всичко с времето си. Както казах, действам приоритетно, а сега приоритетът е да бъда колкото се може по-близо до децата си, докато са още мънички.

Не знам защо напоследък житейската хронология се е обърнала и върви на обратно. Повечето млади хора, чакат да направят кариера, да осигурят жилище и тогава започват да си мислят за семейство и деца. И често изгубени в материализъм се усещат, че е минало време и не могат да намерят „подходящия/ата“  или пък, ако имат късмета да са го/я срещнали, не могат да си имат деца. Тъжно ми е, че е така, не споделям тази житейска логика и за това призовавам всички млади жени и мъже – моля ви обърнете внимание на наистина стойностните неща в живота.  Кариера, къща и всичко материално може да се придобие по всяко време, но семейство и деца – не! Кое си заслужава повече? 

Подредена къща или усмихнат дом? Кое е по-ценно?

Най-ценно е спокойствието у дома, независимо дали е подредено или не. Някои майки са доста организирани и успяват да въведат ред вкъщи, други го карат по-лежерно. Аз не съм от най-организираните и въпреки неистовите ми усилия вкъщи да се задържи подредено за повече от половин час – не успявам, така че… какво значение има? Както казах, важното е, спокойствието у дома.

Успяваш ли да си открадваш време само за себе си, да излезеш на вечеря със съпруга ти, с приятелки, да отидеш на разкрасителна процедура или другаде?

Да, имам време за себе си, разбира се ограничено,  което използвам за да  чета, много обичам да чета или да гледам някой филм. Но като цяло винаги предпочитам свободното ми време да е прекарано със семейството. Не обичам да го прахосвам в  салоните за красота.

Опиши ми как протича един  обикновен делничен ден в сем. Шуманови?

Денят е изключително интензивен и започва с няколко часово гушкане на всички деца. След това всеки се заема с неговите задължения. Мама приготвя цял куп закуски, ако всички са си вкъщи, ако не – отиват на работа/градина и след това мама остава само с бебетата и от там нататък бебешки режим – ядене, спане, памперси, разходки, през цялото това време готвене, пране, чистене, подреждане, говорене по телефона и малко почивка за мама в някое от спанетата на бебетата. Идва краят на деня и всички утихват и ето отново време за мама и тати.

С какво те промени майчинството?

Изцяло ме промени и вярвам, че това се случва с всяка жена. Пренарежда ценности, приоритети, разбирания. Разбрах, че мога да изпитвам обич, която до този момент не съм знаела, че съществува. Въобще това е нещо, което трудно може да се опише с думи. Изведнъж порастваш и съзряваш.

На какво те научиха децата и на какво искаш ти да научиш тях?

Децата… имам чувството, че те се раждат и идват при нас, не за да ги учим ние, а те нас да ни учат! Ако съумеем да станем техни подражатели в много от качествата, които те притежават, щяхме да живеем много по-добре.

Ние като едно православно християнско семейство се стремим да научим децата си на любов към Бога и ближните, да им предадем нашата вяра. Не искаме да растат в атеизъм, неведение и материализъм. Ако успеем да ги научим на християнските ценности, ще бъда удовлетворена и щастлива, че съм изпълнила майчинският си дълг.

Какво си пожелаваш и за какво мечтаеш?

Моля се и се уповавам на Бог да запази семейството,децата и близките ни живи и здрави, за да можем заедно да споделяме радостите и тревогите, защото когато е споделена – тъгата е наполовина, а радостта – двойна.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close