Спорт

Мария Чепилова: „Целта ми – да покоря по-високи върхове“

 

Мария Галчева

Мария пише своята глава в историята както на самоковския спорт, така и на национално ниво кога със златни, кога със сребърни или с бронзови букви.

Това момиче буквално е машина за медали. Ще я разгледаме и в контекста на спорта, и извън него. Мога да ви уверя, че тя е толкова талантлива, колкото и скромна. Казва малко, но върши много.

Тя е новият ни гост в „Новите млади“. Започва да се занимава с този спорт през 2009 година. И оттогава започва да гради себе си и характера си все по-успешно. Несъмнено и Мария преминава през трудни моменти, но акцентът е поставен върху това да надграждаш. За това активно помага и нейният треньор Румен Санкийски.

Като всеки спортист и тя потвърждава, че спортът я е научил на труд и на диспиплина и това не е определяно като някакъв дефицит или лишаване от нещо. Титлите са реалната материална стойност на качествата, които притежава, за да се наложи, но ние ще се фокусираме не върху тях, а върху нея и нейната същност като човек. Това търсим в „Новите млади“  – примера, който да бъде следван.

Пред вас тази седмица с гордост представяме един истински талант – Мария Чепилова.

Здравей, Мария, скоро около теб имаше нови радости, свързани със спорта – какво се случи всъщност?

Здравейте! Последните ми няколко отличия бяха два приза. Първият – “Спортист на годината #2, 2016” , вторият – “Кандидат – майстор на спорта, 2016” и бронз от 5-то Световно първенство по Киокушин карате, провело се на 3-4 декември – гр. Варна.

Каква е личната твоя мотивация да се занимаваш с карате?

Личната ми мотивация е свързана с това, че с достатъчно труд и желание мога да постигна желаните успехи.

Как ще опровергаеш твърдението, че това предимно е мъжки спорт?

Жените не са по-малко способни в тези сфери, напротив!  Ако вътрешният глас ти подсказва , че мястото ти е на татамито или ринга, значи е така.

Кога започна да тренираш?

Края на 2009 година.

Преодолява ли се болката и как се става господар на тялото, въпреки нея?

Нужен е характер, за да преодолееш себе си.

 Каква е Мария извън залата?

Когато съм свободна, обикновено излизам с приятели.

Кое беше състезанието, което ще помниш винаги?

Всичките ми състезания са от голяма важност за мен, но най-вече международните.

Какво си казваш преди да започне един двубой?

Излизам с мисълта , че трябва да се бия като за последно.

Ти успяваш да накараш Самоков да се гордее с теб – тежи ли ти отговорността от това или се чувстваш удовлетворена?

Чувството на удовлетвореност е кратък период, през останалото време имам отговорността да работя още по-усърдно.

Какви са твоите цели занапред?
Да покоря още по-високи върхове.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close