Мария Галчева
Мария пише своята глава в историята както на самоковския спорт, така и на национално ниво кога със златни, кога със сребърни или с бронзови букви.
Това момиче буквално е машина за медали. Ще я разгледаме и в контекста на спорта, и извън него. Мога да ви уверя, че тя е толкова талантлива, колкото и скромна. Казва малко, но върши много.
Тя е новият ни гост в „Новите млади“. Започва да се занимава с този спорт през 2009 година. И оттогава започва да гради себе си и характера си все по-успешно. Несъмнено и Мария преминава през трудни моменти, но акцентът е поставен върху това да надграждаш. За това активно помага и нейният треньор Румен Санкийски.
Като всеки спортист и тя потвърждава, че спортът я е научил на труд и на диспиплина и това не е определяно като някакъв дефицит или лишаване от нещо. Титлите са реалната материална стойност на качествата, които притежава, за да се наложи, но ние ще се фокусираме не върху тях, а върху нея и нейната същност като човек. Това търсим в „Новите млади“ – примера, който да бъде следван.
Пред вас тази седмица с гордост представяме един истински талант – Мария Чепилова.
Здравей, Мария, скоро около теб имаше нови радости, свързани със спорта – какво се случи всъщност?
Здравейте! Последните ми няколко отличия бяха два приза. Първият – “Спортист на годината #2, 2016” , вторият – “Кандидат – майстор на спорта, 2016” и бронз от 5-то Световно първенство по Киокушин карате, провело се на 3-4 декември – гр. Варна.
Каква е личната твоя мотивация да се занимаваш с карате?
Личната ми мотивация е свързана с това, че с достатъчно труд и желание мога да постигна желаните успехи.
Как ще опровергаеш твърдението, че това предимно е мъжки спорт?
Жените не са по-малко способни в тези сфери, напротив! Ако вътрешният глас ти подсказва , че мястото ти е на татамито или ринга, значи е така.
Кога започна да тренираш?
Края на 2009 година.
Преодолява ли се болката и как се става господар на тялото, въпреки нея?
Нужен е характер, за да преодолееш себе си.
Каква е Мария извън залата?
Когато съм свободна, обикновено излизам с приятели.
Кое беше състезанието, което ще помниш винаги?
Всичките ми състезания са от голяма важност за мен, но най-вече международните.
Какво си казваш преди да започне един двубой?
Излизам с мисълта , че трябва да се бия като за последно.
Ти успяваш да накараш Самоков да се гордее с теб – тежи ли ти отговорността от това или се чувстваш удовлетворена?
Чувството на удовлетвореност е кратък период, през останалото време имам отговорността да работя още по-усърдно.
Какви са твоите цели занапред?
Да покоря още по-високи върхове.
