Мария Галчева
Здравейте и тази седмица в „Новите млади“. Маргарита е точно това, което търсех, за да ви разкажа – в унисон с редките професии, които младите ни хора някак по-рядко като че ли предпочитат. Да искаш да бъдеш ветеринарен лекар е много хуманно, но и доста трудно. Което обаче още повече засилва чара на самата професия.
Самата Меги споделя, че много внимателно е подходила, когато е дошло времето за избор на реализацията. „Какво да избереш?“ се превръща в най-често задавания въпрос. Но от неговия отговор произтича цяла поредица взаимосвързани последици и факти, които оказват огромно влияние върху живота ти занапред. Откъде и хрумва да бъде ветеринар? Ще издадем само много малка част в този увод – обичта към животните. Другите акценти ще прочетете малко по-надолу.
Но с нея не обсъждаме само това – изборът на бъдеща професия. Интересен е моментът с промяната на контекста на живота й и как започва да вижда и чувства новостите. Как кръгозорът и се разширява и какво започва да иска за себе си. Интелигентна, начетена и амбициозна млада дама, която има всички качества и предпоставки, за да постигне всичко, за което си мечтае.
Меги, как се промени животът ти след училище? Успя ли да „пораснеш“?
Да, смело мога да твърдя, че животът ми се промени в много и различни аспекти. Попаднах в една коренно различна среда от училищната. Запознах се с много и различни хора, от които мога да черпя както професионален, така и житейски опит. В интерес на истината дали съм порастнала могат да кажат хората, които ме познават. Аз лично се чувствам определено като по-зрял човек.
Избрала си една много различна специалност на фона на всички останали – особено за жена. Всички искат да са ПР-и, журналисти, психолози, адвокати, ти обаче не. Защо и какви бяха мотивите ти да избереш ветеринарната медицина?
Винаги съм се ръководила от собствените си желания и цели и ясно съм се разграничавала от тълпата. Мисля, че няма нищо различно в тази специалност, това е една много благородна професия, в която всеки ден получаваш морални дивиденти за труда, който полагаш. Понякога в отношението с животните е нужен нежен подход, който само една жена може да има. Относно мотивите, винаги съм се увличала по медицината, но също така съм израстнала с животни. Когато трябваше да реша какво да следвам, прецених да съчетая полезното с приятното и избрах да направя компилация от двете неща. Така се зароди идеята за ветеринарна медицина.
Кое те привлече най-много в нея и кое е същественото в това да лекуваш животните, според теб?
Същността на ветеринарната медицина се изразява в това, че за разлика от хората, животните не могат да ти дадат насоки за поставянето на точна диагноза. Това обуславя необходимостта от висока квалифицираност и богат набор от знания, които са важен компонент в професионалното съзнание на добрия ветеринарен лекар.
Би ли избрала да развиваш практиката си на родна почва и от какво зависи това решение?
Горда съм, че съм българка и най-вече самоковка. Никога не бих заменила родината и града си за място, на което не бих се чувствала пълноценна.
Ти си човек, който тепърва ще разширява възгледите и наблюденията си, но кое според теб пречи на младите да намерят реализация, от която да са доволни?
Основната пречка в намирането на реализация е следването на определени стереотипи, наложени от обществото.
Какво би искала да промениш в стереотипа на възприемане на твоите връстници? Къде грешат и къде не?
Според мен, трябва цялостно да изменят идеологията си и да разберат, че не трябва да се съобразяват с това, което искат другите, а да следват собствените си мечти.
Самата ти как си представяш себе си след време и има ли предизвикателство, което не би поела?
За мен най-важното нещо в живота е семейството, затова след завършването си искам да създам такова. След като удовлетворя собствените си изисквания в житейски план мога да се отдам изцяло на кариерата. Мечтата ми е да имам своя собствена ветеринарна клиника.
Кой беше най-големият риск, който ти се наложи да поемеш до момента?
Като цяло не съм човек на риска. Обикновено винаги залагам на сигурното и гледам реално на нещата, случващи се около мен.
Как ти изглежда Самоков от дистанция, макар и неголяма? Има ли промяна в сетивата за 50 минути път?
Винаги съм щастлива, прибирайки се в Самоков, тъй като за мен той си остава най-хубавият град. Нещото,което ми прави впечатление е архаичното мислене на голяма част от обществото. Моето мнение е, че хората трябва да бъдат отворени към новостите и да ги приемат с отворени обятия
