Анна Манова
С Любомир Кузев ни срещна работата преди повече от две години. И за този период от време той стана част от екипа на нашата медия. Благ, хрисим и сърдечен човек – това бяха първите ми впечатления за него, а след това и професионалист в областта си. Тази година нашият кореспондент от Долна баня и региона чества завиден творчески юбилей. 40 години, отдадени на перо, микрофон и камера. 40 години във вихрушката на журналистиката.
Години, които са се изнизали неусетно подобно на пясък между пръстите, но са оставили след себе си множество различни и интересни материали и репортажи. Голяма част от тях са от времето, когато материалите са се писали на ръка и са пращани по пощата до съответния вестник. Романтично време, не познаващо технологиите. Но това доказва, че за желанието граници не съществуват. От тогава много вода е изтекла и много събития и новини са минали през мирогледа и перото на Кузев. Ето защо и самият той се определя като „унивесален” журналист. За него „птичето е кацнало на рамото” и той се „спасява” от идеята да става инженер и поема по криволичещия път на журналистика. Постепенно „пробива” в общинското, после в регионалното и накрая в Българското национално радио, като от години е нещатен кореспондент на програма „Хоризонт”, програма „ Христо Ботев”, радио София, както и на радио Благоевград. Негови материали има във вестниците „Труд”, „24 часа”, „Над 55”, „Трета възраст”, „Втора младост”, „Ехо”, „Софийски вестник” и мн др.
В следващото интервю поставяме Любо Кузев от другата страна на бариерата, ние питаме, той – отговаря.
Честитим му юбилея и му желаем още дълго време да подостря перото си и винаги да бъде на гребена на вълната!
Любо, тази година честваш сериозен творчески юбилей. Къде те намирам в момента? С какво се занимаваш?
Благодаря! Настина! 40 лета от живота на един обикновен провинциален журналист с перо, микрофон и камера си е направо голям творчески юбилей. И затова време какво ли не е минало през главата ми. А къде се намирам в момента? На “терена”, както се казва, на поредното събитие в Долна баня и по-точно в подножието на Рила в базата за отдих “Секвоя” /почивната станция на МВР/ на големия християнски празник в чест на Светите апостоли Петър и Павел. Тук в красивия парк, преди десет години, беше съградена първата и единствена засега православна църква на територията на поделения и бази на вътрешното министерство. Събрали са се много хора за храмовия празник, да се черкуват и да запалят свещ за здраве, както и да присъстват на тържествения водосвет, който ще отслужи енорийският свещеник ставрофорен иконом Пламен Димитров. Вече направих няколко снимки и радващото е, че сред множеството се виждат от невръстни деца до хора с посребрени коси. Но за всичко това читателите ще прочетат в специален материал от мястото на събитието.
И един малко банален въпрос, но без него закъде – как започна творческият ти път и докъде стигна?
Накратко – паметната дата е 2 юни – тържествен митинг – заря на Братската могила в Долна баня, в чест на Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Заедно с моята приятелка Юлия Попова, която сега е в Италия, бяхме диктори на събитието. И както се казва, птичето веднъж кацва на раменете, в края на церемонията се запознах със завеждащия отдел “Кореспонденти” на вестник “Софийска правда” Генади Станев и той ме помоли да напиша за честването. И така първата ми дописка в живота видя бял свят на първата страница на окръжния печат. Последваха кореспонденции и материали в редица местни, регионални и национални печатни издания, “пробих” и в радиото и телевизията.
В началото беше трудно – материалите пишех на ръка, след което в писмо те пътуваха до съответния вестник. По-късно, макар и трудно с два пръста в началото, усвоих техниката на пишещата машина. Междувременно вървеше и моето усъвършенстване в снимането с фотоапарат, а първият по това време беше руската “Смена”. По-късно застанах и пред микрофона на Общинското радио “Рила”, на регионалното радио Благоевград и радващото за мен е, че стигнах до ефира на Българското национално радио – програма “Хоризонт”, програма “Христо Ботев”, бившото предаване “За столицата” – днес радио “София”.
След като беше закрита общинската електронна медия и останах без работа, по неволя се специализирах и в отразяване на живота в Долна баня на малкия екран по „Телекабел” – Пазарджик.
И в годините на прехода, на превратностите на времето следваше да устоя, да се задържа на гребена на вълната, да се усъвършенствам непрекъснато и да се себедоказвам във вече избраната в моя живот журналистическа професия. А дали успях и съм успял във вече натрупания 40-годишен творчески път – единственият съдник за мен е Негово величество читателят, слушателят и зрителят, за което винаги им благодаря!
Има ли какво толкова да се случва и отразява в Долна баня и региона? И в тази връзка какво е най-интересното и забавното, с което си се срещал през тези 40 години творчески път?
Естествено е, че в малкия град, в малката община Долна баня, не се случват чак толкова много неща, но все пак има събития, има чествания, има празници, има хубави неща за отразяване, както и интересни личности. Разбира се има и “черни краски”, но да си призная честно не съм привърженик да пиша за лошите неща в живота. Някак си така съм устроен! За 40 години по 365 дни на година и още 8 дни за високостните – Боже, колко много е това! И ако не всеки ден, то през ден, два има за какво да седнеш днес пред клавиатурата на компютъра и да отразиш поредното събитие. И то не само от Долна баня, но и от региона Ихтиман, Костенец, Боровец, та чак до Самоков.
В студ и пек, в дъжд и сняг съм отразявал чудесните празници на кукерите от Горна Василица и Момин проход, родовите срещи, събори и курбани за здраве, миналото и историята на селищата в Костенско-Долнобанското корито, храмовите празници на православните църкви, спортно-туристическия и културен живот на селищата, отбелязването на бележити годишнини на известни личности. Гордея с моите преки репортажи по радиото от връх Мусала и поредния празник на Рила или от незабравимите фолклорни празници на самодейците от Софийско и проблемите по пътищата в предаванията “По нашенски”, “Хора, пътища и автомобили”, “Спорт и музика”, “Разговор с вас” и “Хоризонт за вас”. И не на последно място гордея се и с факта, че съм единствения, смело го казвам, радиожурналист, който е водил в продължение на 24 часа единствения засега в света 24-часов нон-стоп плувен маратон на 25-метровия басейн в Долна баня.
Работил си и продължаваш да работиш с перо, микрофон и камера. Какво научи? И кое от тези “оръдия на труда” ти е най на сърце?
Да! Така е! В началото бе словото с перото, после молива и химикалката, белият лист и пишещата машина, пощенският плик, за да се стигне днес до големите технологии – компютъра, интернета, цифровия фотоапарат, диктофона. Беше на тези години, признавам си малко трудно, човек да се научи, но неволята какво не прави…
И всички са ми еднакво любими и еднакво на сърце. И всички всяка сутрин имат своето достойно място в журналистическата ми чанта, тръгвайки от дома за поредното събитие или мероприятие, среща с любими и приятни хора и събеседници.
Какво означава да си универсален журналист, както ти се самоопределяш? И изобщо защо журналистика? Не е ли малко неблагодарна тази професия?
Може би това, което съм аз днес – Любомир Кузев. Човек, пишещ по всички теми и за всичко в живота около теб. Защото знаем, че в някои медии колегите са строго профилирани – политика, бизнес, образование, култура, спорт и т.н. Но ние, които отразяваме случващото се в малките общности според мен трябва да бъдем такива!
А защо журналистика?! Защото не станах инженер! Защото такава е била орисията ми в живота – вечно да любя и понякога да мразя професията си. Защото според мен и вече изминалия 40-годишен журналистически път да си журналист някога и сега е дарба, призвание и чест, а че е неблагодарна и неприятна работа, това го знаете и вие колеги.Често критикуван, псуван, заплашван, съветван!
Защо остана на ниво регионално новинарство? Не си ли мечтал някога да се реализираш в голяма медия, в големия град?
Естествено, че имах желание и надежда и това да се случи в определени моменти и години, но … не стана! Може би защото не съм дорасъл или недостатъчно професионално подготвен. Е, все пак мои материали и репортажи видяха бял свят в централен печат и национален ефир, за което съм благодарен на много колеги и приятели. Спомням си, че преди “промените” се явих на конкурс за говорител в радио „Благоевград” и какво беше учудването ми, когато председателят на изпитната комисия на финала обяви, че печели колегата от града, защото се разбрало, че аз съм от … село Долна баня…
Има ли малка и голяма новина, както и добра и лоша, според теб?
Естествено, че има! Както има малки и големи неща в живота! Сполуки и несполуки! Хубави и лоши хора! Приятели и врагове! Просто така е устроено битието ни.
Но за мен специално има водещи новини, които естествено имат челно място в медиите. Не знам, но не съм научен и привърженик на лошите и трагични вести да бъдат на първата страница на вестника или водещи в емисиите новини на радиото и телевизията. Пак се повтарям – така съм скроен, че имам афинитета към хубавите и позитивните неща в живота, а не да драскам и печеля пари от черните краски.
И за финал за какво мечтае Любо Кузев?
Мечтая достойно, човешки и спокойно да изживея дните от живота си на земния свят и в родната Долна баня. Да се обичаме и уважаваме, а не да се мразим и ругаем, защото Всевишният ни е дал един живот и всеки човек следва да го завърши подобаващо и с чест. Безгрешни хора няма! Но Божествено е да простиш всекиму за сторените волни и неволни грешки! А в професионален план и творческа кариера за какво мечтая ли?
Мечтаех, търсех, убеждавах, но … уви не стана! Мечтаех да направя регионално УКВ радио. Сега тази моя мечта е на заден план, а нашият регион повече от убеден съм, че има задължителна нужда от подобна електронна медия.
Мечтая, но дали ще стане реалност? Имам желание и да напиша книга за интересни събития и хора от моята 40- годишна творческа журналистическа дейност.
Дано Бог ми даде здраве и творческа енергия и най-вече спомоществуватели, за да реализирам моите мечти!
