Мария Галчева
Преди дни нашите колеги от регионална телевизия „Рила“ отпразнуваха своя 20-годишен юбилей.
Време, в което целият екип, който е градил основите на телевизията, е успял всеки ден да търси и намира актуалните събития от града и околността. Постижение, достойно за уважение в условията на малкото населено място, където всички се познаваме. И все пак няма по-голяма сила от това дадена тема да бъде показана по телевизията. Това гарантира много по-силна и въздействаща реакция, вълна от съпричастност или заклеймяване.
Тя е жената, която всяка вечер виждаме да ни изчита новините от изминалия ден. С нея в този брой си говорим много открито за всички предизвикателства, които денят и времето поставят пред нея и пред екипа.
Уважаеми колеги, честит празник, честит юбилей! Пожелаваме ви още много пъти по 20 да запазите инстинкта си на новинари и да „гоните“ важното в бита на самоковци!
Ти от доста време имаш поглед върху цялостния живот в града – атмосфера, проблеми, тенденции, намерения. Как ти се струва посоката, в която е поел градът и съответно хората в него?
Моята майка е от Търговище и като дете прекарвах летните дни там. Много се ядосвах, че Търговище беше по-уреден град от Самоков, по-цветен, с повече места за отмора и забавление, с детски площадки… Днес обаче аз лично се радвам на моя Самоков – защото визията му наистина се променя. Знам, че има много критики, че парковете и градинките не били важни, че не създават работа… Но за мен е важно да има място, където малките да се забавляват, тийнейджърите да спортуват, да има отношение към традициите, историята и културата. Естествено всички мечтаем за по-голям инвеститорски интерес, за работещи фирми, за развитие на малкия и среден бизнес, повече работа и повече пари. Но за това мечтаят всички. И да, градът се променя, но сякаш хората не… или поне не към добро. Винаги недоволни, никога не виждаме собствените си грешки, чакаме някой да ни измете и пред вратата, мърморим, че няма работа, но същевременно често ще се чуят реплики – че аз за 300 лева няма да им работя. Активни в социалните мрежи, но апатични и бездействени в реалния живот. Колко хора подкрепиха протестите, свързани със сигурността в града ни, с изсичането на горите? Колко пъти получавам сигнали за някакъв проблем, но когато поискам някой да застане с лицето и гражданската си позиция пред камерата, получавам отказ с думите – ама не може ли Вие да го кажете. Не, не може. Не може само журналистите в един град да изразяват гласно мнение, да защитават позиция, всеки от нас трябва да бъде гражданин.
Кое би искала да можеше да се промени най-бързо?
Ще ми се наистина да се раздвижи бизнесът, да има повече работа, защото работещата икономика е основата на всичко останало. Още няколко години ще има възможност за финансиране на проекти с европейски средства и все повече ще трябва да разчитаме на собствените си приходи, а те трябва да дойдат от някъде.
Лицето от екрана Кристина Ангелова – вече толкова години, помниш ли новината, която ти беше най-трудно да съобщиш?
Не, не си спомням конкретна новина. Но имаше няколко тежки катастрофи със смъртни случаи, или когато изгори дома на някое семейство, нападения, показни убийства – личните трагедии на хората винаги са били болезнени теми за мен, не мога да не изпитам съчувствие.
Има ли въпроси, които никога не си задавала?
Минала съм през различни етапи в професионалната си кариера. Била съм много остра, крайна, дори заядлива. Мисля, че с времето станах по-умерена и търпелива. Аз съм информиран човек, познавам Самоков, обществения му живот и неговите проблеми. Понякога някои от обществено-политическите лица забравят този факт и това, че спестявам в определен момент някой въпрос, не означава, че когато не очакват той няма да бъде повдигнат на висок глас. Но не задавам „жълти” въпроси, не правя лични нападки, не навлизам в личното пространство, в семейството.
Как се задават и задават ли се изобщо неудобните въпроси?
Задават се директно, без увъртане. Интересното е, че след толкова години сякаш знам голяма част от отговорите без да питам, но все пак го правя заради зрителите. А понякога не ги задавам. Ще дам пример с незаконното енерго в ромската махала. Питали са ме защо Канал „Рила” не е направил този материал, а национална медия. Отговарям честно – защото след записа аз ще остана да живея в този град, ще продължа да се прибирам вечер сама, ще продължи да живее тук детето ми. Виждате, че няма никакви скруполи да се нападат журналисти, да се пребиват хора на улицата. Това е причината понякога да си налагам някаква автоцензура, защото лесно е да критикуваш зад анонимността на Фейсбук, но…
Спомни си за някой гаф, който винаги те кара да се смееш и съответно за сериозна ситуация. Къде е солта в журналистическото поприще?
Забавни ситуации е имало много през годините. Случвало се е да тръгнем за репортаж и да се окаже, че нямаме касета в камерата, да ни свършат батериите на микрофона на средата на интервю, да забравя името на събеседник, който познавам от години, да сбъркам на поздрава „Добър вечер” или да кажа „Добър вечер, уважаеми зрители” в 11 сутринта. Ние в екипа много се смеем, отправяме си остри критики, постоянно се наричаме с нови прякори и се самоиронизираме. А що се отнася до солта – получавала съм критики, несправедливи обвинения, неприятни обаждания от засегнати в наши материали, но за мен солта е необходима подправка, която прави ежедневието ми вкусно и отваря апетита ми за още. Сериозни ситуации има много. Помня когато бяха наранили едно ромско дете с нож, имаше протест пред училището и всички бяха много агресивни, нападнаха оператора, но за радост ситуацията беше овладяна навреме. Попадали сме и на хора в неадекватно състояние след употреба на алкохол и наркотици, били сме на мястото на катастрофа с пет смъртни случая и няма да забравя лицата на полицаите, които бяха там и ни казаха да не се приближаваме, защото гледката е ужасяваща.
В професионален план какво искаш да се случи с екипа и с телевизията? Планирате ли по-мащабни проекти занапред?
Искам да имаме възможност да разширим екипа, да има нови хора. Да направим предаване с жива връзка в студиото, така че събеседниците директно да отговарят на въпросите на зрителите. Това в Самоков е малко рисковано, защото можем да чуем доста цветист език, но ще бъде провокативно и интересно. В изборната нощ например, по време на прякото излъчване от общината, зрители ми пишеха във фейсбук, поставяха въпроси към гостите ми, което говори, че такива предавания предизвикват отзвук и зрителски интерес.
Как се ръководи дневният ред на града и коя новина си заслужава да бъде прочетена?
Добрата новина си заслужава да бъде прочетена. Новината за дете, което си реже косата, за да я дари за перуки на болни от рак. Новината за млади хора, които пеят химна на РБ под дъжда. Новината за Коледната и за Майската приказка. Новината за спасен щъркел, новината за стартиращ бизнес, за успехи на самоковски фирми. Новината за първите близначета, родени в обновеното родилно отделение. За спортисти, които развяват гордо името Самоков и го поставят на най-високата стълбичка, новината за набрани средства за операция на болно дете или за подобряване на живота на друго дете с увреждане… За умни и талантливи самоковчета с награди от фестивали и конкурси, това си струва. Но тези новини са капка сред тези за кражби, нападения, аварии, дупки, непочистен сняг, безработица, сметища сред гората.
Коя е историята, която е променила част от теб?
Всяка история ме променя. Всеки ден по малко. В предаването ТЕМА в събота зрителите ще видят водещата на новините Кристина Ангелова преди 17 години. Тя беше неопитна, притеснена, но ентусиазирана и убедена, че може да промени света, който на 20 се гледа с невинни детски очи. Днес имам близо две десетилетия професионален опит, много контакти, информация, познаване на проблематиката, повече самоувереност. Още правя грешки и се уча от тях. Научих се повече да слушам, да улавям неизказаното, да откривам повече информация МЕЖДУ отколкото ПО редовете. Все още отствоявам принципите и позициите си, все още съвестта ми е чиста и стоя зад всяка своя дума в ефира. Все още говоря високо, смея се гръмко, карам се на хората, които обичам и все още искам да променя света към по-добро.
