Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. 
Това е само част от народната представа за коледарите, която на места е почти загубена, но не и в нашия край. Има села, в които този обичай се пази и всяка година се пресъздава – това са Райово, Продановци, Широки дол, Белчин.
Младата коледарска дружина тръгва сутринта към 8.30 – 9.00 часа и обикаля цялото село. Те влизат във всяка къща като най-чаканите гости. Там пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което са предназначени. Най-общо те са обредно пожелание за щастие и благополучие в семейството и придобивки в стопанството.
Домакините ги даряват с ракия, вълна, месо, краваи. Коледарите носят икона на Богородица, която след като обредът приключи, оставят в църквата.
