Aнелия Балабанова
Опасните и самосрутващи се сгради продължават да будят притеснение. Периодично, на приливи и отливи, състоянието им приковава общественото внимание. Видът и състоянието им правят впечатление от километри и не остават незабелязани. Спомнете си само недостроената постройка на пазара, която с години беше свърталище на бездомници, наркомани и се използваше от мнозина за градска тоалетна. В момента се ремонтира.
Опитът показва, че трудно собствениците на подобни обекти могат да бъдат задължени да предприемат каквито и да е мерки. Особено когато са доста като брой и не живеят в Самоков. Подобен е и примерът с бившия Тютюнев склад, намиращ се на ул. „Константин Фотинов”. Сигналната лампичка за състоянието му и за това, че трябва да бъдат предприети незабавни мерки, за да не се стигне до инциденти, свети все по-силно. Още един красноречив пример е сградата-паметник на културата, намираща се на ул. „Цар Борис III”, в която е бил на квартира Димчо Дебелянов. Въпреки многобройните сигнали, тя рухна под безмилостните напори на времето. В подобно състояние са и доста други здания. Състоянието и безопасността им са ангажимент на собствениците.
От 2015 година до момента са образувани 67 броя административни преписки. По реда на чл. 195 от ЗУТ, във връзка с премахване на опасни и негодни за ползване сгради, са изградени 28 заповеди за събаряне на постройки, застрашаващи живота и здравето на гражданите. Седемнадесет от тях са изпълнени. В процедура по изпълнение са 11 преписки. Издадени са 17 заповеди за извършване на ремонтни и възстановителни дейности на сгради. Девет от тях са изпълнени, а осем са в процедура на изпълнение.
Във връзка с поддържане на имотите от гражданите в чист естетически вид съгласно Наредба 1 на ОбС са извършени 21 проверки. Съставени са 19 предписания за хигиенизиране, ограничаване на достъпа и обезопасяване. Останалите преписки са в процедура, като при необходимост ще бъде образувано административно – наказателно производство по реда ЗАНН.
Колкото и парадоксално да звучи, често пъти крайният резултат е безхаберие. Сградите се превръщат в призрачни пространства, обект на непрекъснати набези, съпроводени с разрушаване на останките от тях и палене на огън вътре.
Чисто законово Общината може да предприеме принудителни мерки по отстраняването на такива опасни постройки и след това да търси възстановяване на направените разходи от собствениците. Всеобщо е мнението, че опасните и застрашени от самосрутване сгради нямат място в градския пейзаж. По няколко причини. Най-важната е свързана с човешкия живот и безопасността на преминаващите. Когато достъпът до тях не е ограничен те стават „развъдник” на различни опасни мании, каквито са екстремните селфи снимки във фейсбук. На следващо място е чисто естетическият им вид, особено когато се намират в район с интензивен туристопоток. Разбира се трябва да се вземе под внимание и сигурността. Не е най-приятното нещо да живееш в подобна обстановка и при всяко шумване, прибирайки се късно вечер, да изпитваш несигурност.
Тези изоставени и занемарени сгради често се превръщат в бунища, приютяващи какви ли не отпадъци. Понякога дори и една опаковка е достатъчна, за да се превърнат двора или къщата в поредното нерегламентирано сметище. Наред с буренаците идилията е пълна. Както се казва, да му мислят съседите. Изводите са ясни и категорични.
