Самоков 365
През 2019 фирма „Самел-90“ АД навърши 55 години. Множество събития съпътстваха юбилея, кулминацията на които беше концерт в зала „Арена” – Самоков. Като продължение на всичко това е появата на първата по рода си книга, събрала на своите страници знаменателни моменти от историята на предприятието. Тя стана факт преди броени дни, а издаването й съвпадна и с 70-годишния юбилей на изпълнителния директор инж. Петър Георгиев. Сформира се малък екип, който се заема с подготовката на книгата. Поглед отвътре и отвън за живота и съществуването на бившия Радиозавод, сега „Самел 90” АД представят двама от авторите на изданието – Мая Малканова, настоящ служител на предприятието и Зоя Станкова, за която това е поредно литературно предизвикателство. До техните имена, като автори стоят и имената на Анета Петкова и Здравка Радойкова. Ето какво споделиха те:
Във фирмата има архиви от снимков материал, но много малко писмени документи за историята и. Тогава се зароди идеята в книгата да влязат истории от първо лице на хора, работили в нея. Т.е историята на фирмата да бъде написана, чрез личните истории на хората – работници, служители и ръководството й. Още повече, че в този век на интернет и високотехнологични средства за забавление много малко хора биха се заинтересували от едни сух исторически документ. Екипът, работещ по книгата подготвихме кратък списък от въпроси, които да зададем на хората, но решихме, че тези въпроси ще бъдат само подсказващи, не задължителни и всеки, който иска да разкаже за работата и живота си във фирмата може да го направи по свой начин. Резултатът е една наистина пъстра палитра от разкази на хора, на които голяма част от живота е минал или все още минава в „Самел 90” . Забележителен е и снимковият материал, голяма част от който е предоставен от Петър Михайлов, назначен като фотограф в Радиозавода през 1969 и работил в него до 2009 г.. Уловени са моменти от работния процес на много от цеховете и отделите, момента на откриването на завода, моментите на забавления. Особен интерес предизвиква разказът на Любка Шипочка – жив свидетел на първите стъпки на тогавашния филиал на завод „Сигнал“. Тя и съпругът и – инж. Владимир Шипочки са поканени от ръководството на града да започнат работа в Самоков. След първото си посещение на мястото инж. Шипочки казва: „Завод няма. Има строеж и ако отидем – все едно сме на целините“. Въпреки това те идват в Самоков и полагат основите за производството на едно от първите изделия на завода – полевия телефонен апарат ТАП-67. Част от разказите в книгата са на хора, назначени между 1966 – 1970 г и работили в завода до пенсионирането си, а някои и все още работещи до момента на подготвянето и, т.е. хора с над 50 годишен стаж. Друга част са на хора от ръководството на фирмата, описващи нейните върхове, спадовете и, както и безбройните предизвикателства, пред които са били поставяни и във времената на държавна собственост и след това. Силно впечатляващи и учудващо увлекателни са личните истории, разказани от някои от по-сладкодумните хора. За техните и на колегите им успехи в усвояването на някое изделие, за конфликтни ситуации и тяхното разрешаване, за благодарността им към ръководството. Иван Димитров, разкройчик с 53 годишен стаж простичко казва: „… на мен фирмата ми е дала живот – къщи си направихме, коли си купихме …. животът ни мина тук.“ Колкото и много хора обаче да са споменати, със сигурност има и много за които не е казано нищо и това е едно от притесненията. Като авторски колектив се надяваме да няма пренебрегнати и разсърдени или обидени, защото просто физически е невъзможно да се изброят всички, които са дали максималното от себе си за развитието на фирмата, а и не това е целта на книгата. За екипа, работил по книгата беше истинско предизвикателство да събере на едно място оскъдната информация за историческите факти, снимковите материали, разказите и от цялата еклектика на стилове на разказване и писане да оформи нещо цялостно. До голяма степен това се получи и да се надяваме, че книгата ще се хареса и на читателите.
Мая Малканова
Всъщност, написването на една история, независимо на каква институция води със себе си редица въпроси и предизвикателства. В един момент самият човек, който е „посегнал“ към нея се превръща в нейн жив архив и започва да сглабя, като в пъзел, липсващите парченца, докато достигне до една удовлетворителна цялост, която да носи в себе си всичко от професионализма в работата до човешката емоция и чувството, което гради процеса не като продукт, а като състояние на човека. И се връщаме към тривиалното, че за всяко нещо се иска сърце! За мен в началото, заедно с благодарността за доверието да ме включат в техния екип, бе изключително интересно, но и странно, защото аз съм далеч от дейността на фирма „Самел-90“ АД. В един момент попадаш в свят, в който няма нищо твое, ако мога да се изразя така. Има продукция, цехове, детайли и още куп неща, които не ти говорят нищо, защото не си специалист в тази сфера. Точно в този момент, когато срещнах професионалното неразбиране на всички процеси и развития срещнах и човешката гледна точка в разказите на служителите на фирмата и не случайно отбелязах, колко е важно да има сърце в думите и делата на хората. Всеки има своята сфера, своя професионален или творчески път, всеки има своя малък свят, но заедно с това има възможността да се докосне и до други светове. С работата по книгата „Самел-90 – Мечти, превърнати в реалност“ аз открих в един далечен свят едни близки хора, които влагат цялата си любов и енергия в своя втори дом – работата. Всъщност, всеки, който се докосне до книгата ще разбере, че „Самел-90“ е едно сплотено семейство, което гради и надгражда в своите човешки отношения и в своя професионален път, една малка Вселена превърнала мечтите си в реалност! И отново се връщам на това, че сам Самоков „кове“ историята си във времето – време на робство, на войни, на духовен глад, на свобода, на развитие, на просперитет, време на технологии. Сам „кове“ вековните си традиции, заедно със своята историческа памет и светлото съзнание на Възрожденски град. Град, чието име е изписано със златни букви в българската история от зографи, духовни и просветни дейци, генерали и прочие. Град, родил много духовни личности, които са останали да живеят сред нас, чрез издигнатите им паметници. Герои, дали живота си във войните. Първооснователи в различни сфери, като например конструктора на първата българска картечница, първият български адмирал. И още, колко много! В Самоков са първата кибритена кутийка, първата стъкларска фабрика, първата българска печатница, първата фабрика за пушки, в края на 18 век. В Самоков, по време на три войни – Междусъюзническа, Балканска и Първа световна, се строи най-големият войнишки паметник – читалище „Отец Паисий” Самоков е и първият, след София, електрифициран град. В Самоков е първото туристическо движение. И още колко много личности, дела и думи са останали и стигнали до нас днес, за да сме горди с корените си… Така, гледайки през вековете стигаме от самоковите до модерната електроника и оборудването на бронирани автомобили в „Самел-90“ АД – един от съвременните поводи за гордост на нашия град. Фирмата, която от 55 години насам вписва своята история в тази на града и която е и най-голямото предприятие в околността. Всъщност, единственото, на фона на не малко съществували заводи и фабрики на територията на нашия град, което успява да се съхрани в годините и да продължи своето съществуване. В град Самоков няма фамилия, която да не е била или по настоящем да не е обвързана трудово, емоционално, с фирма „Самел-90“ АД, затова и тя самата е мисъл, мисия за хората в нея – отговорни, отрудени професионалисти.
Зоя Станкова
