Катя Сунгарска от ЦСМП-София: „Ситуацията с COVID-19 ни принуди да сплотим максимално редиците и да работим в извънредна мобилизация”

Самоков 365

Заслужено признание и аплодисменти получиха лекарите, воюващи на първа линия в борбата с коронавируса. В тази група попаднаха и спешните медици, които изнесоха голяма част от случаите. За появилите трудности разговаряме с Катя Сунгарска от ЦСМП-София. Достатъчни ли се оказаха подсигурените предпазни средства, за да подсигурят безопасните условия на труд в условия на пандемия? Как ще продължи обслужването на пациентите в звеното оттук-нататък?

Г-жо Сунгарска, увеличиха ли се сигналите, по които работи Спешна помощ в района на София област в периода на извънредно положение?

Както знаете ЦСМП – София обхваща София град и София област, така че ще ви предоставя обобщени данни за месеците март и април – общият брой на повикванията за двата месеца за тази година са 23 157. За сравнение – за миналата 2019 година, за същия период, сигналите са 22 512. Има увеличение, но то не е драстично.

От какво естество са предимно те?

Повикванията са много и от различно естество, така че не могат да бъдат обобщавани. Имаше ръст на повикванията за температурни състояния, които по принцип не са във фокуса на Спешна помощ, но предвид ситуацията и притесненията на хората, се отзовавахме и на тях.

На всички ли медиците успяха да реагират и къде се получиха пробойни?

Разбира се. Така нареченият триаж се извършваше с особено внимание и по разписания алгоритъм. Съвместно с НТ 112 бяха разкрити линии, които посрещаха сигналите, свързани с COVID-19, диспечерите преминаха обучение и стриктно отдиференцираха случаите. Имаше не малко хора, които се обаждаха не защото имат нужда от спешна медицинска помощ, а защото са обхванати от страх и притеснения. Такива сигнали не са новост за спешните медици – често се случва човек да се поддаде на паниката и да реши, че състоянието му или това на близкия му, е много тежко и животозастрашаващо, а в действителност да се касае за несъществен моментен дискомфорт. По-рядко, но се случва и обратното – хората да неглижират състоянието си и това да доведе до усложнения. И в двата случая има емоционален превес и се стремим да проявяваме толеранс и разбиране, макар понякога това да е много трудно.

По какъв начин се отрази извънредното положение върху работата?

Работата в Спешна помощ като цяло е много натоварена и стресова, така че ситуацията с COVID-19 ни принуди да сплотим максимално редиците и да работим в извънредна мобилизация.

ЦСМП-София даде и свидна жертва в борбата с коронавируса. Много ли са застрашените медици на първа линия, изложени на пряка опасност от пандемията?

Да, за съжаление изгубихме д-р Нели Пандова – сърцат, грижовен, добър човек и страхотен професионалист. Много хора ни писаха, че ги е посещавала, че им е помагала, че я помнят и изказваха съболезнования … Дано няма повече жертви! Екипите на Спешна помощ са „първата линия на първата линия“ – те са първите, които имат съприкосновение със заразата, влизат в домовете на заразените хора, което прави работата много рискова. Но се взимат всички възможни предпазни средства, прави се стриктна и постоянна дезинфекция. Във всички линейки има предпазни шлемове, екипите работят с маски и ръкавици, така че да са максимално предпазени. На адресите за COVID-19 екипите носят цялостно защитно облекло.

Каква е ситуацията в Самоков по отношение организацията на работа и натовареността на специалистите?

Филиалът в Самоков не прави изключение от другите филиали по натовареност или по-различна организация на работата. От началото на пандемията в ЦСМП – София бяха забранени отпуските и влязохме в режим на пълна мобилизация, за да можем да отговорим на ситуацията и да бъдем максимално ефективни и полезни.

В какъв период от време би следвало ситуацията да се нормализира?

Това могат да кажат специалистите – епидемиолози, вирусолози …

Със сигурност в една такава стресова ситуация сте си извадили важни поуки. Какви са те?

В житейски план като че ли пандемията ни принуди да преразгледаме приоритетите си, да осъзнаем колко важни са някои неща, които сме приемали за даденост и колко незначителни са други, на които незаслужено сме обръщали голямо внимание. Някои хора си направиха тази равносметка и успяха да променят в някаква степен живота си и за тях пандемията имаше смисъл, други не успяха, но това е личен избор. Видяхме, че и като общество можем да бъдем солидарни, съпричастни и да си помагаме, което е вдъхновяващо и добро. Много хора ни даряваха през тези месеци и сме изключително благодарни за навременната и неоценима помощ!

Тази ситуация показа жертвоготовността и героизма на лекарите и медицинските специалисти. В ЦСМП – София нито един екип не отказа да работи – напротив, съзнавайки сериозността на положението, по-голямата част от тях изявиха желание да работят доброволно и да полагат извънреден труд в почивните си дни, за да можем адекватно да отговорим на случващото се. По този начин продължаваме да работим и до момента.

Бихте ли ги прилагали като ценен опит в бъдещата си работа?

Най-ценният опит е, че можем да разчитаме един на друг, че сме заедно и сме екип – това усещане, според мен, ще остане завинаги.

Ако трябва с няколко думи да определите ситуацията от последните два месеца, какви ще бъдат те?

Много стрес, много напрежение и много емоционални моменти. Първокласници от 120 ОУ „Георги Сава Раковски“ ни изпратиха рисунки  , вдъхновени от работата на спешните екипи и ни просълзиха. Написаха ни, че „Доброто винаги побеждава“ – такъв жест окрилява, стопля и те кара да вярваш.

Различен ли ще бъде животът преди и след К19 по отношение на спешната медицина?

Не бих могла да коментирам в медицински план, но това, което много се надявам да се промени, е отношението към спешната медицина, спешните медици и изобщо медицинския труд като цяло. Иска ми се все повече хора да осъзнаят колко важна и отговорна е тази дейност и че само сърцати и себеотдаващи се хора могат да я вършат – те заслужават признание и благодарност и дано все по-често да ги получават.