Текст: Янко Гочевъ

„КАЛИМАНИЦА – 4-7.VII.1913 г.” – много важен надпис на Читалището-паметник „Отец Паисий” в Самоков, увековечил една от най – кръвопролитните победоносни за България битки – Калиманската, наречена още „Новата Шипка”. Тя отсъства от официалната българска история, писана все още от комунисти и русофили в полза на враговете на България. По време на Междусъюзническата война от 4 до 11.07. 1913 г., в продължение на цяла седмица, се води една от големите епични битки в българската история. От нейния изход се решава дали ще съществувава въобще България, защото нейните врагове са си поставили за цел да я унищожат.

Отстъпилата от р. Брегалница по политически причини, заела здраво отбранителни позиции на Калиманци, командваната от генерал Вичо Диков 4-та Българска армия, ОСТАВЕНА САМА цяла седмица е подложена на много тежки удари, но въпреки това устоява и сразява всички атаки на сръбско-черногорските войски, като им нанася много тежки загуби. Разгромени са изцяло или отчасти цели 7 противникови дивизии-4 сръбски, 2 гръцки и 1 черногорска. При това отбранителните действия са съпроводени и с постоянни контраатаки „на нож”. Успешно са отразени и фланговите атаки от юг на две гръцки пехотни дивизии, чийто опит за съединяване със сърбите се проваля изцяло. Гърците са омаломощени и понесли сериозни загуби са ”подготвени” за следващия български контраудар при Кресна.

В крайна сметка опитът на враговете на България – сърби, черногорци и гърци, ОБЕДИНЕНИ и ХВЪРЛЕНИ от Русия, за да унищожават България в началото на юли 1913 г. рухва на бойното поле при Калиманци, където българската отбрана е ЖЕЛЯЗНА И НЕПРОБИВАЕМА. Предаден, от русофилите политици и военни, българският войник на Калиманци, оставен САМ СРЕЩУ ВСИЧКИ , си заслужава прозвището „ТИТАН КАЛИМАНСКИ”.  Този надпис на снимката неслучайно е изписан на това място. Самоков е гарнизонен град на 22-ри пехотен Тракийски полк от 7-а Рилска дивизия.
През юли 1913г. по време на Междусъюзническата война този полк с командир полковник Сава Савов изнася най-голямата тежест в борбата с враговете на България в състава на 7-а Рилска дивизия. Останалите полкове са омаломощени и сведени до дружини. Затова остава 22-ри Тракийски полк, който е единствен пълноценен като състав полк в дивизията. И затова изпълнява най-трудните задачи. Сражава се на най-опасните участъци, където враговете атакуват яростно. Героите Тракийци от Самоковско от битките срещу турците в Македония и в Тракия при Булаир на 26.01.1913 г. показват отново високата си класа и умения да воюват на бойното поле под българските бойни знамена срещу многобройните врагове на България.

Участието на 22-ри пехотен Тракийски полк в Междусъюзническата война, което по стара традиция остава в сянка на това в Балканската война, 1912-1913 г. в много отношения е забележително. И заслужава да се описва, защото остава със златни букви в неговата полкова история.Отначало в навечерието на войната полкът се колебае, дори бунтува и е заплашен да бъде разформирован, а част от личния му състав предадени на военен съд. Но когато избухва войната, 22-ри пехотен Тракийски полк решава да се “реабилитира”. Прави го великолепно, като записва наистина чудеса на бойното поле.

Полкът воюва от началото на войната на 17.06.1913г. до самия й край на 28.07.1913 г.,  непрекъснато почти без почивка, в атака, в отбрана, понякога сам на бойното поле, но винаги победоносен. Това е свръхнапрежение и свръхусилия, които неговият личен състав понасят докрай.
По време на атаката на сръбските позиции в самото начало на войната на 17.06.1913 г. 22-ри пехотен Тракийски полк постига най-големи успехи в дивизията. След стремителна атака, преминавайки Злетовска река полкът превзема „най-голямата, най-стръмната и най-добре укрепената позиция на сърбите” – кота 650.

Тук са разбити частите на целия сръбски 5-ти полк, I призив. Взети са 50 пленника и 2 сръбски картечници. Толкова са заловени живи. Останалите сърби са избити и изклани на върха, а други се разбягват в ужас. Сърбите са изненадани от мощния български удар на кота 650. Те отстъпват, защото са убедени, че срещу тях има хвърлена цяла българска дивизия. Всъщност са атакували само части на 22-ри пехотен полк, подкрепени от роти на 14-ти пехотен Македонски полк.

На кота 650 падат убити командирът на 13-тa рота от 22-ри пехотен полк поручик Сребро Иванов Душков, родом от Пловдив и 50 войници, а ранените са 340 души. В чест на поручик Душков, загинал геройски на върх,а височината е наречена от българските войници „Душкова могила”. След това полкът отблъсква опита на сърбите да си върнат ключовата кота 650. В тези боеве само за два дена на 17-18.06.1913г. 22-ри Тракийски полк дава общо 431 убити и ранени.
После началникът на дивизията генерал-майор Георги Тодоров възлага на командира на 22-ри пехотен полк полк. С. Савов да бъде ариергард. На него се заповядва да прикрива отстъплението на частите на дивизията на изток. Задачата е успешно изпълнена. Спечелено е време за оттегляне на Калиманската позиция, където 7-а Рилска дивизия се организира за отбрана.
С всичките си действия като ариергард 22-ри пехотен Тракийски полк забавя настъплението на сръбските войски към Калиманци. Той осуетява безпрепятственото завземане на Калиманските височини от противника. Така дава възможност на другите български части да се укрепят там и да се подготвят за решителната битка, спасила България от гибел.

Следва Калиманската битка от 4 до 11.07.1913г., в която 22-ри пехотен Тракийски полк отново действа много твърдо срещу настъплението на враговете.
Полкът устоява цяла седмица пред бесния сръбски натиск като разгромява всички атаки на противника и спасява с полковите си храбреци България. По идея на полк. Сава Савов музикантите излизат до предната позиция и денонощно, докато имат сили свирят бойните маршове и най-вече химна „Шуми Марица”. В критичен момент на боя в помощ на изнемогващите бойци полк. Сава Савов извежда музикантите начело с капелмайстор Ангел Вълков и пеейки химна “Шуми Марица” ги повежда в атака.
Въобще целият личен състав на полка на Калиманци проявява масов героизъм. Остава непоклатим на позицията. Така бойците му си спечелват заслужено признанието на “първи и непобедими калимански герои”.

Към 11.07.1913г. сърбите, черногорците и гърците са окончателно победени на Калиманската позиция. Загубите на 7-а Рилска дивизия обаче са огромни.
В деня на прекратяване на военните действия в 22-ри пехотен Тракийски полк са останали само 21 офицери-от 74 в началото на Балканската война (72% излезли от строя) и 1630 войника от 4450 в началото на войната (излезлите от строя-убити, ранени и болни са 63%). Тези цифри доказват масовата саможертва на неговия личен състав, благодарение на което България е спасена.
По време на Първата световна война през 1916г. се ражда стихотворението „На Рилеца герой”. Негов автор е капитан Найден Андреев. Пише го на мразовития 18. 01.1916г. край река Вардар. В него поетът се обръща с думите „Титан Калимански”, герой от Булаир, с гърди от желязо, с воля от гранит” към храбрия полк. Сава Савов – командир на 22-ри пехотен полк, едновременно с това и към българския войник изобщо.