Анна Манова
Да измайсториш нещо с ръцете си безспорно е талант. Да подариш радост на някого с направеното от теб – неповторимо, а да имаш усета и въображението и за двете е прекрасно. Когато става дума за нестандарни подаръци, предназначени за оригинални и различни хора, изборът може да бъде насочен към ръчно изработените неща. Защото именно те показват едно по-различно отношение, креативност и онази неповторимост, която се крие в тях. Всяко едно е със собствена индивидуалност от другите, защото никога една ръка не може да претвори абсолютна еднаквост.
Точно с такива нестандартни неща се занимава и Елка Гълъбова. В нейните ръце креп хартията от неудушевено парче се трансформира в съвсем различна форма – червеното бързо се превръща в алена роза, зеленото става листенце към нея, а те заедно образуват красив и нестандартен букет, поставен или в кошница или като допълнене към част от подаръка. Докато разговарям с нея, наоколо виждам нарязани на различни фигурки неща от цветна хартия и в този момент съзнанието ми не може да си представи как те ще се превърнат в нещо друго, как ще станат част от една цялост. Възможно е разбира се, но как? За Елка Гълъбова този въпрос не стои на дневен ред, защото тя знае как. От няколко месеца това е нейно хоби, което я зарежда с положителна емоция и в същото време я разтоварва. Докато говорим, тя сръчно подрежда листенцата, оформя ги, залепва ги и пред очите ми се ражда едно цвете, след него друго, докато бързо стават на пъстроцветен букет. Колко лесно изглежда отстрани, а всъщност не е.
Усещам в говора нещо, което не е типично за самоковци, оказва се, че Елка Гълъбова е родом от Велико Търново, където завършва УПЕКА – оператор в шевното производство. Но както обикновено се случва, любовта дава друг „наклон” на живота или както тя самата се шегува, че дъщеря й е виновна за семейството, къщата и за вече 30-годишния й живот в Самоков. „С търговия за сефте започнах в една железария, после бях в магазин за различни джунджурии, малко съм работила и в „Самоковска комуна”. Смятам, че търговията не е за всеки и тук в пълна сила важи поговорката „От всяко дърво свирка не става”, трябва да имаш отношение”, разказва Гълъбова.
Да, отношението е онази липсваща брънка днес в живота ни. Тя самата влага много усет и желание във всяко нещо, което прави. Ето защо в момента има магазин за цветя, в който умело развихря въображението си – съчетавайки умело в едно букет от живи цветя и такива от хартия. Ефектно е, различно е, креативно е. А когато след това последва усмивка от страна на получилия изненадата – тогава се осмисля цялата идея.
Може би талантът й, който се отключва през последните около 5 месеца е наследствен. Баща й е бил майстор дърводелец, който е обичал с ръцете си да майстори различни неща. „Случайно се отключи това нещо в мен, като си мисля, че просто ми е било заложено и сега му е дошъл моментът. Може би този интерес към ръчно изработените неща е наследен от баща ми. Моят баща правеше интарзия. Това е приложно изкуство или по друг начин казано – правят се картини от фурнир. Той сядаше и на една дъска и под оризова хартия вадеше картини. Така си пазя една картина от етикет „Манастирско шушукане”, на която са изобразени попове седнали на една маса. Той с ножче им изрязваше всеки детайл, лицата, ръцете, всичко. Тя е доста голяма. Брат ми също се опитваше да прави такива неща. Аз съм си мислела, че ако съм момче вероятно щях да се занимавам със същото като баща ми. Много са ми интересни подобни шушкави неща. От много млада плета на една кука и доста са ми се чудели на този мой интерес, шия гоблеми, а вече няколко месеца правя и цветя от креп хартия. Крада идеи за тях от интернет, гледам че има такива страници на момичета от различни градове, свързвам се с тях. Поддържаме връзка, ако има нещо, което ми харесва, не се притеснявам да ги питам откъде са си купили материалите и как се прави. Важно е не само да взаимстваш идеята, но и да знаеш как да я реализираш”, споделя за интересното си хоби Елка.
Като всяко начало и тя самата има колебания дали нещата ще се получат добре. Защото да го видиш готово изглежда доста лесно, но всъщност всичко се крие в сръчността и в съзнанието на твореца, който може да види във всяко едно нещо предизвикателство и дори да използва нестандартни похвати, за да постигне целите си. С една дума да облече въображението си в нещо красиво и различно. Точно това прави и Елка Гълъбова, започва с гербери, поставени в интересна кошница в основата на които вместо пъпки слага бонбони „Лукче”. И така дава още по-голяма свобода на действията си, като например една бутилка може да бъде поствена в буре и заобиколена от цветя, в които има шоколадови бонбони. Или един малък свещник да бъде малка ваза с цветя от креп хартия. Или един букет да бъде наполовина с живи цветя и наполовина с такива от хартия.
Всичко опира до въображението или както самата тя споделя: „При мен изхвърлени мебели няма, има преработване. Така преди известно време от старата спалня си направих кухненско обзавеждане. Просто си го представих как ще стане, как трябва да се изрежат плоскостите и т.н. И до ден днешен нищо не изхвърлям. Дето викат – „Сиромах човек – жив дявол”. Не обичам да се изхвърлят неща”.
Целта на Елка е да предлага нови и креативни идеи за всеки вкус, като от началото досега се старае да се усъвършенства и не скрива, че си намира кусури на едни от първите неща, затова им прави подобрения. “Нещо по-различно е, не искам да е еднотипно като всички магазини. Старая се, всеки има различно виждане за нещата и в тази връзка на едни хора това много им допада, на други не. Случвало се е да направя кошница от цветя от хартия, да я поставя на витрината и веднага да я продам – значи има си хора за всичко. Обичам да правя букети от живи хризантеми, за мен тези цветя просто греят. Обичам оранжевите, кафявите и бежовите цветове”, разказва Елка.
И наистина, ако се вгледате в направеното от нея, ще видите, че всеки един букет е различен. Основната идея е да се подари настроение и определено е нещо, което ще ти стопли душицата и ще остане за спомен. Те носят различно послание и са предназначени за хора, които наистина ще ги оценят, иначе се къса нишката!
