Анна Манова
Много пъти сме писали за това колко лоши всъщност са пътищата ни, особено извън населените места. Чисто приключение си е да тръгнеш някъде с кола, по път осеян с дупки, още по-интересно става, когато действието се развива вечерта. Видимостта е значително по-ниска, а шансът да попаднете в някоя новопоявила се яма е изключително висок.
Ако чество ви се случва да пътувате към селата от Искровете с личния си автомобил, сигурно добре си знаете зоните на опасност и някак по интуиция ги избягвате, дотолкова сте свикнали, че дадена дупка се намира еди–къде си, че вероятно изморени от това да стискате палци да не се „нанижете” в нея, вече просто стискате зъби и преминавате. Може би сте от онези, които знаете, че и да се оплачете някъде гласът ви остава като далечно ехо, а отговорите, които получавате за успокоение карат кръвното ви да варира. Да, отговорът е ясен – конкретният маршрут Самоков – Бели Искър е част от АПИ и Община Самоков е невинна. Но докога? Абсурдите в собствената ни родина, с размери на човешка длан, са на всеки километър.
Точно по този път ежедневно минават множество автомобили, защото за никой не е тайна, че районът на Искровете не е запустяла зона без население. Напротив, даже се налага като предпочитана туристическа дестинация. И къде тук е голямото разминаване? Не е много приятно, ако идваш от далеч и попаднеш на една от ямите, която се намира преди моста за Бели Искър вдясно от банкета и е поне една педя дълбока. И в старанието си по тесния път да се разминете с отсрещния автомобил да попаднете на тази „пътна изненада”. Резултатът – бъркане дълбоко в портфейла. Причината – спукана гума, а като „приятно” допълнение може да получите и изкривена джанта. И като сложим, че средно една зимна гума върви над 70 лв, смяна на джанта над 100, дотук сте с минус около 170 лв., ей така, заради едното взето решение. А ако стане така, че джантата е за смяна, сумата скача над 250 лв. Ако пък се случи и да се повреди и окачването ви, тогава сметката скача на над 500 лв. Освен това, ако искате да получите помощ и решите да сигнализирате за ситуацията, в която непредвидено сте попаднали на телефон 112 , най-вероятно може да отнесете и акт за несъобразена скорост, като допълнителен бонус. При положение, че сте карали с около 60 км в час, при позволена 90. Тогава едва ли ще ви пука от коя пътна мрежа е съответният маршрут, когато сметката ви излиза доста соленичка. А за капак виждате, че има сходна по големина още една съседна яма на около 100 метра от злополучната и то по средата на платното. И си казвате, че е късмет в коя точно ще попадне гумата ви, ако отсреща има кола. Тогава предвидената разходка се обръща на нерви, а в съзнанието ви текат нецензурни поздрави на всички, без значение към кое звено са.
И за финал, ако позволите, бих искала да перефразирам познатата фраза: „О, времена, о, нрави!” на „О, пътища, о, проблеми!”
