С несъмнен принос за уникалното постижение на 8-годишната Радостина Тодорова, която прослави цяла България е нейната майка – Анна. Тя е движещата сила, която провокира роденото в Самоков момиче да изпробва силите и възможностите си в конкурса на National Geographic със смайваща и спираща дъха снимка направена по време на разходка край ждрелото на река Ерма и запечатала частица от неповторимата българска природа. В момента Ради е втори клас и учи в 133 СОУ „Александър Пушкин” в София. Любимият й предмет е математиката, а свободното си време е посветила на английския език и тренировките по спортна аеробика. Засега фотографията минава в графа „хоби”, но нищо не се знае и един ден може да се превърне в професионално занимание. Първата смела и решителна крачка е направена. Ние също тръгнахме по горещите следи на наградата и заслужения успех на едно талантливо българче с непринудените впечатления и разказ от първо лице на майката – Анна.
„В началото на октомври тръгнахме съвсем без посока на излет сред природата. Обикновено посоките са Самоков, Венковец или Враца и много извън тези дестинации не ходим. Все пак най-хубаво е при баба и дядо. Идеята беше да седнем на поляна, да си вземем храна и да хапнем на вън. Чудехме се дали да е към Копривщица или другаде. Бях чела,че екопътеката на Ерма е много хубава, а споделени снимки на моя приятелка оттам окончателно определиха посоката.Пристигнахме и смело тръгнахме по тясната пътека, оказа се стръмна и трудна за малко дете. Малкото ни дете Вальо е на 3 и таткото трябваше да го носи на ръце. Бързо се отказахме от прехода по екопътеката и решихме, че ще вървим по равното. Веднага щом излязохме на коларския път до тунела Радостина започна да ни снима. И тръгна напред с телефона. Тъй като беше доста тъмно, а малкият се беше вкопчил в дрехите ни, съпругът ми включи фенерчето на своя апарат и искаше да мине напред. Детето възнегодува, че и пречи на кадрите и го спря.Тогава е направила два кадъра, като излязохме от тунел още няколко. Взех да видя кадрите и се изненадах каква страхотна снимка се е получила. Решихме, че вечерта ще потърсим конкурс за снимка. Продължихме с разходката около близките села и на една поляна със страхотен манастир на “Св. Илия” си направихме пикник.Тъй като е близо до границата наминаха и гранична полиция и горските да ни огледат какво правим там. Вечерта влязохме и потърсихме конкурс в сайта на National Geographic. Оказа се, че има действащ такъв – от август до 15.11. Веднага качихме 3 от направените снимки. Дни по-късно попълнихме и документите, за да има право да участва в състезанието. Първоначално имаше възможност за онлайн гласуване. После казаха, че това няма да е определящо, защото не би следвало по брой гласове да се определя победител, което наистина трябва да е така. Редно е дечицата да имат равен шанс, а не определящото да бъде броя познати на мама и тате, които ще ги подкрепят.Така след математическото състезание “Иван Салабашев”, отидохме да купим списанието и радостта ни бе неописуема. Подскачахме като луди на едно кръстовище в „Младост”. Ради беше спечелила в своята категория – „Дръзки изследователи” първото място. Останалите категории бяха: „Невероятно, но факт”, „На почивка” и „Любопитни животни”. Знаехме, че победителите във всяка категория от всяка държава участник отиват и на световна селекция, но изобщо не сме се и надявали на успех. Последва най-прекрасното награждаване през декември, организирано от централата на National Geographic за България, на което бяха поканени 30 деца с прекрасни кадри в литературен клуб „Перото”. Атмосферата бе вълшебна-щастливи деца и много красота. Всеки кадър беше достоен за 1-во място, положителен и светъл или светът през призмата на детските очи. Имаше елха от книги, която много впечатли Радостина, а наградите бяха прекрасни. Всяко дете получи своята снимка в рамка, много енциклопедии и пъзели, абонаменти за изданията за деца и възрастни, а победителите и едногодишни езикови обучения, което беше своеобразен дар и за нас родителите. Всичко това бе предисторията на едно телефонно обаждане от National Geographic, което изпрати всички ни в небето от щастие. Съобщиха, че Радостина печели и на световно ниво и че за първи път се случва българче да грабне 1-то място в този конкурс. Не печели голямата награда, но е успяла да постигне целта си, а именно да покаже красотата на България на цял свят. Може би скоро ще успее да разкрие на света и красотата на родното си място – Самоков, защото Ради е самоковче по рождение и е закърмена с обич към Рила и подножието й, и към самоковци още от малка от семейството и най-вече от дядо и Ангел.Татко й малко се противи на това, че е самоковче, защото той пък е от Враца. Вследствие от това и любимите и места за снимане са планините, скалите и язовир „Искър”. И…снимките в натура върху снега.
