Ирена Цибърска: „Пих вода от Голямата чешма и оставих сърцето си тук завинаги”

Мария Галчева

Самоковци имаме нужда от малко критика – и тя е по отношение на много неща. Все неглижираме, все мърморим, все има нещо. Но много малко хора дръзват да променят нещата.  Има и едни други хора, които не живеят в този град, но по някакви причини чувстват наш Самоков близък. Те виждат града ни през съвсем други очи и доста често ни се чудят защо в определени ситуации реагираме или съответно не реагираме на събитията.

Емоционалната камара, която ние носим в съзнанието си, за тях е емоционална песъчинка, но много положително настроена. В този брой ви представяме една много мила дама, която има специално отношение към града на самоковите – тя е Ирена Цибъркса.

Нека започнем с традиционното – биографични даннни, Ирена?

Аз съм Ирена Цибърска. Родена съм на 28 февруари 1967г. в гр. София. Филолог, педагог и журналист по образование. Пиша и работя с деца.

Ти си журналист по душа и по призвание, какво провокира перото ти, за да е остро и за да е благо съответно?

Основно доброто. Във всичките му форми. Вярвам, че то е двигател и постамент, за здраво общество, за човешки прогрес. Вероятно затова предпочитам да пиша за човешкото в човеците, за сътворени добрини, а не за политика. Животът е тежък и труден, заобиколени сме от проблеми. Категорично отказвам да приема, че това трябва да е повод да оскотяваме. Вълнуват ме и ме провокират несправедливостите, опитвам се да ги показвам, с надеждата, че ще се обединим в преодоляването им, в името на добруването ни.

Ти често идваш в Самоков – работата ли те доведе тук?

-Извън личните ми причини, да. Преди време списвах туристическо списание. Аз и моите колеги посветихме един от броевете му на община Самоков. Географското разположение, етнографското наследство, местните обичаи на града и региона са предпоставки, даващи възможност за развитието на туризма във всичките му класически и съвременни форми. Планински, селски, етно, еко, културен, приключенски, спортен, балнео туризъм. Целта ни беше да разкажем на повече хора за историята и географията на мястото. Да привлечем вниманието на туристи от всякаква възраст и с различни интереси и най-вече да покажем на общинското управление шансовете за превръщането на района в туристическа перла. Използвайки правилно ресурсите, с адекватно планиране и инвестиции, това е напълно възможно и е жалко да не се работи в тази посока.

Кога за първи път посети града ни и какво те накара да му обърнеш внимание?

Винаги съм пътувала много. Обичам красивата ни България. При една от обиколките ми, попаднах в Самоков, случайно. Оказа се една от онези неслучайни случайности и любов от пръв поглед. Почувствах се като у дома си. Вероятно затова в последствие свързах и работата, и емоциите си с града ви. Има такива места, влизат в душата ти за цял живот, преоткриваш ги всеки следващ път и неусетно се превръщат в част от теб. Често се шегувам, че спрях жадна в Самоков, пих вода от Голямата чешма и ме настигна поверието описвано в местните легенди – оставих сърцето си тук завинаги.

Според много хора, ние, самоковци, сме големия проблем на града си. Защо е така, според теб?

В глобален план, ние, хората, сме отговорни за всичко, случващо се с нас и около нас. Самоковци не правят изключение. Но за съжаление с отрицателен знак. Не зная каква е причината, но забелязвам много тежка незаинтересованост на жителите от развитието на града. Нежелание за положителна промяна. Част от хората са някак затворени в собствените си, лични интереси  и като че ли очакват някой друг да направи живота им по-лек. Други откровено вандалстват, унищожават природата, нарушават законите. При това абсолютно безнаказано. Малцина са милеещите и борещите се, тези, които искат да изградят в Самоков, за себе си и за поколенията един модерен, спокоен и защитен живот. Искрено се надявам тези хора да стават все повече и един ден градът да е гордост за всеки, родил се там. Но трябва да се промени начинът на мислене. Дано!

Доста места си обиколила, има ли нещо, което ни различава като населено място?

-За мен има. Всяко място притежава своята уникалност. Тук, в Самоков, освен красотата и величието на планината, която сякаш го е прегърнала и приютила, за да го опази, съществува особена атмосфера. Съхранен е онзи дух на малките селища от миналото. Повечето хора се познават и поздравяват. Това създава уют и усещане за приятелство и близост.

Що за хора са самоковци, имаме ли еквивалент по други части на страната?

В малката ни България има огромно етнографско разнообразие. Аз съм човек на словото и много ми харесва местният говор. Това е една от отличителните ви черти, прекрасно овековечена в краеведските романи на Асен Христофоров. Имала съм  доста срещи с по-възрастни самоковци, от които научих интересни и забавни истории за живота от миналото, за характера и същността на народа тук. Повечето хора, които аз срещнах в Самоков, макар и чепати, са истински, открити, човечни. Живеят живота си със сърце!